Николай Найденов е професор по политология в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски".
Противодействието на корупцията може да разчита на траен ефект само ако следва базисни критерии като: овластеност на гражданите, липса на недосегаеми личности и сфери, невъзможност за политически контрол върху резултатите. Извън гравитационното поле на тези критерии, антикорупционните институции, закони и етични кодекси губят жизненост и се превръщат в средство за разчистване на политически сметки и повод за публични отчети. Изхождайки от тази позиция, ще направя бегъл критичен преглед на антикорупционните предизборни платформи. Те са показателни не само за отношението на партиите към публичния ред, но и за реализма, с който са изработвани предизборните им платформи изобщо.
Предизборната платформа на ГЕРБ отделя в количествено отношение най-голямо място за темата "корупция". Това е естествена защитна реакция срещу масираните обвинения в корупция на правителствата, излъчени от тази партия. Но профилът на признатата от партията корупционна симптоматика, логиката на използваната аргументация и абстрактността на формулираните цели не говорят за ангажираност с някаква практическа реализация. Пледоариите на тема корупция представляват микс от морални присъди срещу нея, отчети за "постигнатото", абстрактни формулировки на (все още) нерешените проблеми и общо адресирани антикорупционни мерки. Нищо в тези пледоарии не застрашава досегашното статукво.
Да вземем конкретни примери. Може ли да се направи по-празна антикорупционна формулировка от обещанието, че ще се затворят вратичките за корупцията в контролната и административна дейност? Кой, как и срещу кого ще затваря тези "вратички"? С какво предвиденото консолидиране на антикорупционното законодателство и конституиране на единен антикорупционен орган повишава ефективността в противодействието на корупцията на това законодателство или този орган? Приемането на антикорупционен план от всяко министерство прави ли антикорупцията по-ефективна и няма ли опасност именно този план да блокира възможни критики на министерството отвън? Минимизирането на контакта между гражданите и администрацията е обща антикорупционна мярка, но в България същата мярка не би ли ограничила гражданския контрол?
Какъв дух трябва да имат предвижданите законови промени, ако искат да подобрят разследванията на корупцията? Предлаганата допълнителна защита на подаващите сигнали за корупция може ли да ги предпази и от самия "защитник"? Създаването на централизиран електронен регистър на административно-наказателните производства (идея, близка и до други платформи) с какво гарантира по-важното - че в него ще се появят имената на най-затъналите в корупционни зависимости служители? Подобни мерки могат да бъдат ефективни само тогава, когато са структурирани така, че да бъдат приложими срещу всички, включително срещу онези, които олицетворяват борбата с корупцията.
Накрая, сред предложенията фигурират и положителните идеи за осигуряване на непрекъснат достъп до делата за корупция или за въвеждане на правото на индивидуални жалби до Конституционния съд (КС). Но предвид големите умения на българския законотворец да отваря вратички за заобикаляне на общите формулировки в закона чрез множество изключения, тези мерки сами по себе си трудно ще доведат до забележим резултат. Особено ако пазителите на публичния ред са същите - буквално или като манталитет.
ДПС не е сметнало за необходимо да спомене корупцията в своите обобщени в мемориален стил предизборни тези. Но това не е изненадващо. Като партия, която отдавна е намерила пристан в окото на корупционната буря, тя няма как да види проблем с корупцията или да признае основателността на обвиненията в корупция, идващи отвън.
БСП е формулирала редица цели, които описват отделни аспекти на едно мечтано общество без корупция: съдебен контрол върху актовете на главния прокурор, нова съдебна карта (гарантираща равен достъп до правосъдие), бърз и справедлив процес, лична имуществена отговорност на длъжностните лица, нарушаващи основните права на гражданите. Това са традиционни антикорупционни цели, които могат да не оставят никаква следа върху корупционните практики или да доведат до някакъв успех, в зависимост от това - кой ги реализира. Тоест такива цели увисват във въздуха, ако не са обезпечени от механизми, които биха им придали необратим и универсално приложим характер.
Вторият пункт в антикорупционната политика на БСП дава израз на нейния традиционен афинитет към повишената роля на държавните институции. Предлагат се промени в структурата и функциите на Антикорупционната комисия, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет. Кое обаче дава основание да се смята, че ако днес споменатите институции носят вируса на корупцията, те ще могат да изпълнят очакваната от тях мисия? В завладяната държава подобно съмнение е задължителна отправна точка и предполага съвършено различно операционализиране на стратегията.
Едва третият пункт в антикорупционната визия на БСП има по-реализуем антикорупционен потенциал, защото интуитивно изправя интересите на мнозинството срещу интересите на корумпираните. Като усилие в тази посока може да се интерпретира идеята, законодателният процес да не допуска лобистки и корупционни текстове. За целта се предвижда широко обществено обсъждане на законопроектите, промяна в правилника на Народното събрание, активна дейност на Съвета по законодателство към парламента и в определени случаи - сезиране на КС. Положителното в тези, все още не синхронизирани пожелания, е разширяването на кръга от лица, консултиращи и наблюдаващи законодателния процес. Този процес, обаче, е само подтик към едно ефективно и безапелационно овластяване на гражданите за участие във формирането на антикорупционните политики.
"Има такъв народ" постулира лаконично принципа за изправяне на мнозинството срещу корумпираните чрез насърчаване на обществената бдителност към проявите на корупция. Останалите мерки страдат от широко разпространената в антикорупцията слабост на общата формулировка. Например, въвеждането на механизми за контрол и прекратяване на корупцията, за прозрачност при изразходването на публични средства и изпълнението на обществени поръчки, не задължават с нищо конкретно който и да е служител, т. е. на практика оставят широко място за политическа и партийна интерпретация. Други формулировки просто изразяват желание да се премахне корупцията от някои ключови сфери на обществото.
Голямата цел на "Изправи се БГ! Ние идваме" е да демонтира модела на едноличната корупционна власт. Антикорупционната им платформа е пропита от патоса на уличните протести. Тя дава щедра представа за зоните, засегнати от корупцията - било като оценява състоянието на държавата, било като изтъква отделни причини за корупцията, било като предлага множество мерки за справяне с нея.
Някои от практически значимите мерки включват: опростяването на начина за кандидатстване по европейските програми чрез елиминирането на външните консултанти (в основата на корупцията и неефективното усвояване на европейските фондове); въвеждането на строги правила за етично поведение на магистратите; обновяването на Висшия съдебен съвет; премахването на политическите и субективните критерии в кариерното израстване в съдебната система и полицията; признанието за медиите и гражданското общество като неизползвани сили в борбата с корупцията; промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс с цел ускоряване на процедурите срещу корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност; въвеждането на дигитални и видео системи.
Изработени в шума на уличните протести, редица антикорупционни мерки на "Изправи се БГ! Ние идваме" обаче не събуждат достатъчно доверие в тяхната ефективност. Част от тях се свеждат до призиви да се ограничат проявите на корупцията в дадена област. Такива са, например, предложенията за ограничаване на политическите съображения при назначения в местната власт, за ограничаване на корупционните практики сред администрацията под натиска на политически интереси и пр. Но лечението на едно заболяване, каквото е корупцията, не може да се проведе успешно чрез призиви за неговото ограничаване. Нужни са механизми, които разкъсват връзките и зависимостите, върху които стъпва корупцията. А някои от тези механизми имат потенциала да ограничават корупцията дори извън сферата, в която са приложени.
Други предложения са спорни от съдържателна гледна точка. Например, предложението да се въведат ясни правила за работа на ВСС или да се повишат възнагражденията в правоохранителните дейности не могат да проработят, тъй като афинитетът към корупционните практики едва ли се дължи на недоимък или незнание.
"Продължаваме промяната" (ПП) е обявила в своята предизборна платформа нулева толерантност към корупцията в 13 обществени сфери. Това е необичайно внимание към проблема за корупцията от страна на една толкова млада партия. И същевременно този лайтмотив носи наивността на антикорупцията в страните, където лидерите на тази партия са се обучавали и работили - страни с ниски нива на корупция. В една завладяна от корупцията държава обаче, този призив едва ли означава нещо повече от декларация на личната морална позиция на партийните лидери. По аналогични причини са формулирани още няколко добре познати в антикорупцията цели, без обаче да са операционализирани така, че да станат изпълними и ефективни в условията на една "завладяна държава". Затова традиционните антикорупционни мерки като пълна прозрачност и прилагане на "най-добрите практики" имат чисто морализаторски характер.
Реалните намерения на тази партия да окаже сериозна съпротива на корупцията личат в онези мерки, които разширяват кръга от лица и институции, призвани да противодействат на корупцията. В този дух са предложенията да се разшири кръга на прокурорите, които могат да разследват лица с имунитет или кръга на съдиите, които разглеждат делата за корупция. Предлага се и създаване на Прокурорски съвет, доминиран от представителите на парламентарната (обществената) квота; възможност за откриване на процедура за освобождаване от длъжност на главния прокурор с мнозинство от три пети в парламента; отчитане пред парламента; намаляване на мандата му на 5 години; включване на Конституционния съд като решаващ орган в тази процедура - все мерки, насочени срещу концентрацията на власт в институцията на главния прокурор.
В добавка към този пакет от мерки се предлага главният прокурор да се фокусира върху функциите му в наказателния процес, с цел да се ограничат възможностите му за произволно упражняване на власт в други области. Що се отнася до механизмите за подаване на сигнали за корупция и подобряване на материалното стимулиране на хората, работещи в сферата на корупцията, ПП следва директивите на ЕС.
Програмата на "Демократична България" (ДБ) е най-богатата на реализуеми антикорупционни механизми. Естествено, антикорупционните и правоохранителни институции са обект на първостепенен интерес. Като начало се предлага ревизия на дирекция "Финансово разузнаване към ДАНС", прокуратурата и антикорупционната комисия; изслушване на управителя и подуправителя на БНБ по темата с кредитополучателите на ББР и скандалите по Закона за мерките срещу изпирането на пари през последните 5 години; увеличаване на сътрудничеството на ДАНС с партньорски служби в чужбина за финансово разузнаване, реално идентифициране на рискови лица и операции.
Предлага се смяна на председателите на ДАНС и антикорупционната комисия КПКОНПИ (а в средносрочна перспектива - закриване на КПКОНПИ), както и елиминиране на политическата намеса при съставянето на антикорупционни, регулаторни и одитни институции. В духа на публичния контрол се предлага отчетност както в прокуратурата, така и при изразходването на публични ресурси. В тази посока е ориентирано и предложението за въвеждане на отворени и прозрачни регистри, осигуряващи редовна и удобна информация на медиите и гражданското общество.
В платформата на ДБ също се появява идеята за допълнителна защита на сигналоподателите, разкриващи корупция, като се предлага прилагането на британския и американски модел на организация, преследващ корупционните практики по цял свят и даващ процент от наложените глоби на подалите сигнала. Предлага се кариерното развитие на административните ръководители да бъде обвързано с интегритета и ефективността на подчинените администрации в самия Закон за държавния служител. Към коруптогенната сфера на обществените поръчки се прилага пълен пакет от мерки: ревизия на най-големите поръчки с директно възлагане, с акцент върху пътното строителство; предаване на живо на работата на комисиите по обществени поръчки над определена сума; дезархивиране на документацията по всяка поръчка след пет/седем години; разширяване на задължителната информация относно участващите длъжностни лица, техния опит и експертиза. Общата цел е корупцията да стане икономически и бюджетно неизгодна. Оригинално е и предложението да се създаде аналитичен център към МС, който да следи отворените източници относно корупционните рискове и да прави мониторинг на институциите, работещи по тях.
В крайна сметка, предизборните платформи дават съвсем реални съдържателни основания за разделението "партии на статуквото" и "партии на промяната". В платформите на първите преобладават едроформатни универсализиращи цели, чиято структура издава лидерския характер на тези партии. Обратно - в платформите на партиите на промяната се срещат повече мерки, които овластяват самите граждани и превръщат решаването на обществените проблеми, включително елиминирането на корупцията, в тяхна собствена грижа. Именно политикът, който поставя бъдещето на гражданите в собствените им ръце, прави възможно най-доброто за тях.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай