През последната година търсенето на апартаменти в София се е увеличило с 30%, а цените са нараснали с 12 на сто. Въпреки това експертите са категорични: на този етап не можем да говорим за имотен балон, защото растежът на средните цени на жилищата в столицата и търсенето са се случвали плавно и постепенно през годините, а не изведнъж, което не отговаря на икономическите дефиниции за балон. Около това мнение се обединиха строителни експерти, брокери, кметове и банкери по време на бизнес дискусията „Развитие на София за по-достъпни жилища“, организирана от Imoti.net, част от Investor Media Group.
Само през 2021 г. ръстът на покупките на къщи е с 40%, като се купуват предимно монолитни и големи имоти, отбеляза и Даниела Иванова, началник отдел „Ключови партньорства“ в Пощенска банка. През миналата година средната площ на имотите, купувани от клиенти на Пощенска банка, се е увеличила със 17%, а банката отчита ръст от 20% на жилищното кредитиране в София и големите градове, допълни още тя.
Ръстът на цените е движен основно от нарастване на покупателната способност на домакинствата, от нуждата от повече комфорт и пространство, подкрепени от банковото кредитиране, обясни Антон Андонов, изпълнителен директор на ЕРА Недвижими имоти. Той представи анализ на пазара за последното тримесечие, според койтo, по данни на Евростат, за последните 6 години цените на жилищата у нас са нараснали с 46 на сто при средно 40% за Европейския съюз, като най-голям е ръстът в София и Пловдив, а движещите фактори за това се обясняват с високото търсене и предлагане, както и по-високите изисквания на пазара.
На такова мнение е и Георги Шопов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП). „Растат и изискванията на клиентите към размера на имотите и качеството на изпълнението – не само сградата, но и околната среда, инфраструктурата, наличието на детски градини и клиники наблизо. Затова най-голямо е търсенето на жилища в затворените комплекси“, отбеляза той. Председателят на УС на НАСП видя пропуск в решението на общината да забави проекти, свързани с изграждането на инфраструктура в новите квартали на София, и дори посочи че самата община има възможност да си сигури финансиране за изграждане на инфраструктура и да спечели от това, но не го прави. „Ако общината беше изтеглила кредит и изградила инфраструктурата на новите квартали като „Кръстова вада" и „Манастирски ливади", щеше да си върне парите двойно, защото щеше да създаде още по-търсена среда за строителство", обясни той.
Забавяне в развитието на инфраструктурата в районите, където тече бурно строителство, има и според зам.-министърът на регионалното развитие арх. Иван Шишков, който също се включи в дискусията.. Според него час по-скоро трябва да бъде намерен баланс между общината и предприемачите при строителството на инфраструктурата.
Пропуските бяха признати и от зам.-кметът по строителството на София Ангел Джоргов, който обясни, че се правят опити за наваксване с изграждането на инфраструктура в райони като „Кръстова вада“, „Манастирски ливади“, „Витоша“, „Симеоново“. И допълни, че паралелно с това се работи и за изграждането на детски градини и ясли в тези райони, защото купувачите на жилища там са предимно млади семейства с деца. „Столична община им тригодишен план за изграждане на детски градини и ясли. Работим успоредно с всички 24 районни администрации с цел да придобиваме терени, там където има възможност, отредени за детски градини и училища“, обясни още той.
В дискусията се включи и кметът на столичния район „Слатина“ Георги Илиев, който разказа за интересно решение, чрез което в района са успели да преодолеят тромавите административни пречки, свързани с отчуждаването на терени, и да отворят бързо две детски градини. „В случаите, когато върху даден имот има малка част общинска собственост, опитваме да говорим с инвеститорите на първия етаж от сградата да бъде построена детска градина, тя да е безплатна и да е компенсация към Столична община“, разказа той.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай