Николай Събев е предприемач, иноватор, визионер. Възпитаник на Висшето военноморско училище и на УНСС. Експерт по управление на транспорта. Създател на логистичната група Еконт, лидер в куриерските услуги в България. Политик, номиниран за поста транспортен министър от партия „Продължаваме промяната!“. Първата част на интервюто с него може да прочетете: https://akcent.bg/?i=55906
- Г-н Събев, професионалният Ви път тръгва от речните и морските трасета, сега е в пътните и въздушни дестинации и винаги става дума за движение – по план, по график, защитено и гарантирано. За математически структурирана схема. Компанията ви е известна почти на всеки българин и разговора с Вас за формулата на успеха вече представихме в Акцент. БГ. Но да Ви върна назад - какви са спомените Ви от първите години, в които започнахте да се занимавате с бизнес?
Много ярко си спомням времето на създаване на бизнеса от първия момент, но в същото време си спомням и точно и момента, в който започнаха да ме атакуват, да ме плашат, да искат да ме убиват...
- Да ви убиват? Досега не сте говорили за това в публичното пространство,кажете повече – кой, кога, защо?
През 1996 година. Говорим за времето на Еконт транс. В тези години, веднага след така наречения Преход, имаше често и стрелби,и разстреляни по улиците в България. Предупредиха ме, например, да не проявавам интерес към петролния бизнес , като предупреждението бе подплатено именно със закана за убийство...Заплахите звучаха съвсем истински и сериозно. Тогава се замислих колко може да струва една фирма и разбрах, че струва толкова, колкото трябва да се плати, за да бъде убит собственикът ѝ.
- Откъде дойде тази заплаха?
От среди, които по това време се занимаваха с петролен бизнес, с търговия на горива и имаха много сериозни позиции в държавата.Тези заплахи ме стреснаха - нормално, но и ме мотивираха да развивам своето предприемачество и да давам отпор на всякакъв натиск, изнудване и принуда по най-разумния, според мен, начин, който днес, от дистанцията на времето се оказва и най-успешен.
Заплахите ме провокираха и да започна да създавам механизми, при които моята фирма да продължи да съществува, независимо от мен. Непрекъснато си търсех заместници, търсех лидери на екипи. За да дойде този момент, в който вече Еконт експрес може да работи и да се справя без моето участие.
Минало е доста време оттогава. Еконт трас се прероди в Еконт експрес - сериозна просперираща компания. Лидер в куриерските услуги. И в един момент Еконт стана марка не само за бизнес, но и за мащабно дарителство. Фирмата ви е основен спомоществовател на една местна инициатива -Фондация "Русе- град на свободния дух"- защо?
Фондация "Русе- град на свободния дух" е общинска. Това за мен е важно. Важно е, когато например правиш инвестиции в образование, те да са там, където училищата са държавни и има държавни програми, защото така демонстрираме реална заинтересованост на града в тези програми. Аз специално проверих, че собственик на тази фондация е Общинският съвет, а не някакви физически лица.
Срещнах се със зам.- кмета на Русе Страхил Карапчански, обсъдихме как да сме полезни, всеки с позицията си, на любимия град Русе. И се договорихме така - колкото средства отдели Общината, толкова ще давам и аз. Това беше в първата година на нашето сътрудничество - Общината беше отделила 100 000 лева, толкова дадох и аз. На следващата, ако общинската квота е 200 000 лв, ние също ще дадем 200 000 лева.От Фондацията започнаха да се отчитат кое за какво е изхарчено. Но аз ги спрях, убеден, че основна база за успешни взаимоотношения е даденото в аванс доверие. Казах, че няма нужда да се меся в неща, за които има хора - да знаят и да преценяват нуждите на русенци и на града.Затова и помогнахме с обучение на служителите на Фондацията. Стараехме се и се стараем в дарението да няма много условия, да може средствата да се използват по-свободно, защото другото е просто бизнес.
Наше желание беше част от парите да се дават за знания, не просто за стандартни форми, често без краен резултат. Затова създадохме проекта "Знание и растеж", като парите от нас да се дават основно на даровити деца.
Опитваха се някои да се „заиграват“ и да питат спекулативно дали не подкрепям ГЕРБ, понеже фондацията била тяхна. Отговарях простичко- това е фондация на Русе. А и няма как да стоя отстрани и да чакам да дойде на власт "моят човек" – защото децата, нуждаещи се от подкрепа, вече ще са остарели.
- В Русе сигурно има и други бизнесмени, които имат повече пари от Вас. Но Вие сте единствен, който влага средства за възстановяване на емблематични сгради...
Милея за Русе, сърцето ми е в този град. И когато, да речем, с мои бизнес партньори се разхождаме из русенските улици и им разказвам историята на приказни, но занемарени и рушащи се сгради, паметници на кулутрата, ми ставаше болно, хващаше ме и яд, и гняв. И тъй като цените, на които се предлагаха тези сгради, бяха разумни, си казвах- аз не зная какво да я правя тази сграда, но зная, че правя нещо добро...
- Добро, но проблемно добро – явно и доброто се препъва в подводни камъни. Ярък пример за това е сградата, в която беше администрацията на Свободна безмитна зона по бул. Придунавски...
За мен тази сграда е диамантът в короната на Русе. Но се разцепи. .. Вече 4-та година съм в преговори с различни архитекти тя да се реставрира в автентичния й вид и вече 4-та година няма решение. Заради това, че сградата е върху льосова почва, подкопавана от подземните води, за укрепването й се влагат още толкова, за колкото съм я купил. Същевременно такива сгради са и паметници на културата, а в това ведомство нещата се случват изключително мудно.
Реновирането на сградите не е самоцелно - те ще имат своето ново предназначение, за което съвсем скоро ще се чуе.
Смятам, че дарителството е щастливата привилегия да имаш възможност да направиш живота на другите по-красив – и материално и морално.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай