Общо 14 преписки са били образувани от прокуратурата срещу Делян Пеевски като 2 от тях са били след самосезиране. По 13 от тях е постановен отказ от образуване на досъдебно производство, а по един от случаите е започнало такова, но то е прекратено през 2007 г. с постановление за прекратяване.
Това показва справка на прокуратурата за периода от 20 години между 2001 до 2021 г., изпратена до временната парламентарна комисия, създадена след санкциите по глобалния закон "Магнитски". От данните в нея обаче не се разбира колко от проверките са започнали и приключили след обявяването на санкциите на 2 юни и колко от тях преди това.
От прокуратурата посочват, че са снети обяснения както от Пеевски, така и от бившия заместник-председател на Националното бюро за контрол на СРС Илко Желязков, който също бе сред санкционираните през юни. Срещу Желязков има една проверка, която все още не е приключила. Третият, попаднал в списъка, Васил Божков не е давал обяснения, тъй като се укрива в страна извън Европейския съюз, посочват от прокуратурата до депутатите в комисията.
От справката се разбира, че държавното обвинение е подходило активно срещу Божков, срещу когото са заведени 9 преписки като 1 от тях е започнала след самосезиране на прокуратурата. По 4 от тях Божков е привлечен като обвиняем. По различни досъдебни производства обект на проверка и разследване са 56 дружества, свързани с Божков и една политическа партия, посочени в списъка със санкционирани по глобалния закон.
"Виждаме как прокуратурата изпира Делян Пеевски. Тя не вижда в дейността му никакъв проблем", коментира данните председателят на комисията Надежда Йорданова ("Демократична България").
"Големият брой прекратени преписки за Пеевски трябва по-скоро да ни тревожат, отколкото да ни радват. Има въпроси спрямо действията на разследващите органи", добави още тя.
Коментатът бе в отговор на заявеното от Хамид Хамид от ДПС, който подчерта, че твърдението на прокуратурата, че Пеевски е проверяван, очевидно е вярно, направени са щателни проверки, които са приключили, защото липсват всякакви данни и доказателства за нередности.
Заместник-министърът на правосъдието Иван Дерменджиев бе изслушан пред комисията и разказа, че миналия месец е създадена междуврдомствена работна група, която е работила по текстове за законопроект, който да уреди както последиците от закона Магнитски, така и от сходни актове.
"Опасенията бяха, че с решението на МС не са уредени тези отношения в достстъчна степен, тъй като този акт бе атакуван от участниците в тези списъци. Това накара правителството да мисли по какъв начин да бъдат решени тези отношения. Поради сложността на материята и краткия периода за работа успяхме да подготвим основни тези и гръбнака на един бъдещ законопроект, тъй като този въпрос трябва да бъде уреден и то на законодателно ниво. Това обаче може да стане чак в следващото Народно събрание. До тогава ще трябва въпросът да бъде уреден отново с акт на Министерския съвет", обясни Дерменджиев.
По думите му, предложенията на министерството на правосъдието ще вклюват създаването на консултативен орган към МС, който сам да определя кои са лицата и фирмите, които застрашават страната в икономически или друг аспект съобразно санкциите по Магнитски.
"Мерките, които предлагаме е прекратяване на договорните отношения между държавни и общински субекти и лицата, включени в списъка. Правоохранителните механизми не са сработили в случая и се стига до санкции от трета страна", обясни зам.-министърът.
Предлага се и да се създаде междувреомдствен съвет с участието на министри или техни заместници - на финансите, вътрешните работи, икономиката, правосъдието, както и представители на други институции - НАП, ДАНС, БНБ и други. Това ще бъде органът, който да проверява данните и основанията лица да бъдат включени или изключени от списъка със санкционирани по "Магнитски".
"Предвидили сме висок стандарт за съдебна защита, както и кратки срокове да се разглеждат жалбите на засегнатите лица", добави Дерменджиев.
В началото на заседанието парламентарната комисия "Магнитски" гласува единодушно да пита службите за сигурност има ли депутати в настоящето Народно събрание, които са получавали каквото и да е финансиране от санкционираните по глобалния закон "Магнитски" или в т.нар. "черен списък", създаден с решение на Министерския съвет, в който попадат всички свързани лица и фирми със санкционираните.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай