Приятели, като гледам или слушам през последните дни, деянията на народните ни представители и се сещам за стар анекдот.
Поканили беден роднина на сватба. Седнал той в края на дългата маса. Хапнал. Пийнал. Някой почукал с вилица по кристална чаша пред него. Настанало мълчание. Свирачите спрели да свирят.
– Ще дам на младоженците двустаен апартамент. – провикнал се свекърът.
Гордо се изправил тъстът и той почукал с вилицата та да се чуе.
– Ще дам автомобил на младоженците.
Още не седнал и се изправила свекървата.
– Аз пък ще дам спестовна книжка с десет хиляди лева. – провикнала се да я чуят и в съседната махала.
– И аз ще дам пералня, съдомиялна и фритюрник – ударила по масата тъщата.
И така един през друг ставали и обещавали.
Непознатият ръчнал седящия до него и го попитал:
– Къде са даровете?
– Сега ги обещават пък сетне ще ги дават! – отговорил му съседът.
– Аха! – поклатил глава непознатият и станал – Аз ще дам десет хиляди долара, наниз от златни пендари, два мобилни телефона и три телевизора.
Така и нашите избраници. Наддават пенсии за най-големия електорат. Съблазняват го. Мазнят му се, ама нали старите човеци казват: Думите са безплатни!
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай