На днешния ден 07.08.1936 г. в Червена вода Русенска община се е родил носителя на множество престижни награди български поет, драматург и писател - Стефан Цанев.
В Русе завършва Второ средно училище „Баба Тонка“ през 1954 г.[5] През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет. През 1960 – 1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник (1959 – 1960). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965 – 1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967 – 1970), в Театър 199[5] и Театъра на окръзите (1970 – 1973), в Театър „София“ (1973 – 1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984 – 1991), Театъра на армията[5] (1992 – 1996), Театър „София“[5] (1996 – 2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Анкара, Измир, Истанбул и др.
Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева. Има три дъщери: Евгения, Анна и Яна
АВТОБАЛАДА е последното стихотворение, с която отбелязва празника си. И както винаги, тя е тъжна... каквато е съдбата на България.
АВТОБАЛАДА
Стоя самотен на брега и гледам към морето,
деца край мен минават, гледат ме учудено и питат:
Старче, кой си ти? Защо стоиш самотен на брега
и гледаш към морето? Отговарям: Аз съм капитанът
на отплавалия кораб, ей го там - безшумно като сянка
се отдалечава от брега, ах, беше весело на моя кораб,
пирувахме със амазонките и юнгите, замеряхме се
с рими и метафори под еротичната луна, деца
край мен минават, гледат ме учудено и питат: Старче,
кой си ти? Защо стоиш самотен на брега и гледаш
тъжно към морето? Отговарям: Аз съм капитанът
на отплавалия кораб, ей го там – лети над хоризонта
сякаш албатрос, о, страшно биваше на моя кораб,
бурите вилнееха, вълните ни поглъщаха, мълнии над
нас свистяха, но големите вълнения ме забавляваха,
деца край мен минават, гледат ме учудено и питат:
Старче, кой си ти? Защо стоиш самотен на брега
и гледаш мрачно към морето? Отговарям: Аз съм
капитанът на отплавалия кораб, ей го там - потъва
зад черното въже на хоризонта, само мачтата стърчи
като удивителна, стихът пред удивителната липсва -
отмъкнаха го юнгите, окрадоха ми ненаписаните
стихове, ограбиха ми спомените, сънищата ми
плячкосаха и пируват с амазонките, а мене ме
забравиха на този бряг, деца край мен минават,
гледат ме учудено и питат: Старче, кой си ти?
Защо стоиш самотен на брега и плачеш?
Аз съм капитанът на отплавалия кораб.
pokartitelno-tova e zeliiat mu jivot -plakah zaedno s nego
Прекрасно и малко тъжно, защото и аз съм капитан на кораба, който скоро ще отплава. Но може би не е тъжно, защото Бог решава кога да отплаваме, но времето ни наближава независимо и добре, че не знаем кога е това.