Петък, 22 Ноември 2024

От Пацо Шнорхела..., та до Баце

От Пацо Шнорхела..., та до Баце
Публикация   03 Авг, 2021   /     Венци Мицов   /     1380

Топ 10 на най-култовите прякори на политици у нас

Сега...

Преди да започна този текст, искам да предупредя следното. Знам, че е топло. Знам, че политическата обстановка е още по-топла. Какво ти топла, направо се намира в процес на кипене и всеки момент се очаква нещо да гръмне.

Но аз реших, вместо да ви удавям в анализи, които ви вълнуват колкото ланския сняг, да се опитам да ви усмихна в това жежко политическо лято.

И така... От оня ден си имаме кандидат-премиер. Неизвестният доскоро Пламен Николов. За мен това име беше толкова неизвестно, че сега, докато пиша този текст, за всеки случай няколко пъти погледнах стената на ПП ИТН, че да не сбъркам.

    Името на Пламен Николов предизвика шок. Първо - всички очакваха не той, а Петър Илиев да е кандидат за премиер на Слави Трифонов. И всеобщият интерес се насочи именно към Илиев.

И тогава в 17 часа в президентството се появи друг човек, за когото нямаше време да се рови. И набързо се разбра, че той бил бизнесмен и търгувал с уреди за подводен спорт. И реакцията не закъсня. Веднага фейсбук му лепна прякора Пацо Шнорхела.

   И тук, в тая жега аз внезапно се замислих. И като се замислих дълбоко, си дадох сметка, че у нас мнозина от най-култовите политици в годините се радваха на народната любов чрез прякорите, които ние им поставяхме.

И реших именно днес, в тоя горещ и леко малоумен понеделник, да ви припомня някои от тях в една своеобразна класация, която в никой случай не е обективна.

И да кажа на политиците, които съм включил вътре - не се обиждайте. Класацията няма за цел да ви унизи, а да припомни как нашето общество приема своите водачи.

И така, слагайте шнорхелите и да се гмурнем в тая класация, че след малко ще стане 45 градуса по Целзий и компютрите ще се стопят.

10. Хер Флик

 

   Сигурно не сте забравили култовия министър на финансите от първия кабинет на ГЕРБ.

Министър Дянков беше човекът, който носеше лошите новини. Той бе и човекът, който представи бюджета с помощта на пица маргарита, наричайки го "постна пица".

Министър Дянков беше емблема на икономията в бюджета и това максимално бързо стопи народна любов към него. Така се стигна до момента, в който някой забеляза прилика между него и един от култовите герои на сериала "Ало, ало" - хер Флик. Впрочем, както ще забележите, има и известна прилика:

 

   И така Дянков стана хер Флик, след това, в края на преждевременно приключилия първи мандат на Борисов, той бе сменен, даже не помня с кого. А бе не беше някой, който имаше особено много време, за да бъде "награден" с прякор. А после - после правителството падна и дойде едно друго правителство, в което един от управляващите субекти излъчи героя, който се намира на девето място в нашата класация.

9. Данчо Ментата

 

    Нямам никаква идея защо депутатът Йордан Цонев е дарен от хората с този прякор. Знам, че през 2013 той бе част от управляващото мнозинство (БСП и ДПС, със златния пръст на Волен успяха да направят правителство, начело с Орешарски и #КОЙ начело на ДАНС).

Мен винаги ме е занимавал обаче друг въпрос. Ако господин Цонев е с псевдоним Ментата, кой ли е с псевдоним Мастиката. Знаете, че мента и мастика правят коктейл "Облак". А тоя коктейл е толкова характерен за родната политика, че чак се плаша.

А, наздраве, и да поемаме към осмото място.

8. Пешо Танкиста

 

   През 1989 година комунизмът се спомина без да се състои. На 10.11.1989 година, пред очите на невярващите българи, БНТ съобщи, че другарят Тодор Живков е освободен от поста си и на негово място идва другарят Петър Младенов.

И това явно бе моментът, в който всички трябваше да обикнем носителите на промяната. Ама не стана точно така.

На 14 декември 1989 година Народното събрание заседаваше. А отвън се изви огромен митинг. С искане - да падне член 1 на Конституцията, който гарантираше ръководната роля на БКП.

И тогава, след като Петър Младенов се опита да говори с протестиращите, бе запечатан от камерата на режисьора Евгени Михайлов да произнася репликата "По-добре да дойдат танковете".

И настана ад! Протести, стачки, окупации на университетите. А Петър Младенов, вместо да остане като реформатор в историята, остана там като Пешо Танкиста.

Затова внимавайте, какво говорите. Както и как пускате климатиците в хотела, защото следващият ни герой, вместо със законопроекти, остана в историята с... един климатик в САЩ, през 1994 година.

7. Гошо обратното на острото

 

 

   Нарочно не пиша точния прякор на депутата-легенда Георги Петров.

Легенда, която, ако ме питате, не мога да ви кажа какво точно е направила. Но аз, както знаете, не съм чак толкова умен, че да мога да ви отговоря на всички въпроси, свързани с историята на политиката и светлите, родолюбиви мъже, които я правеха на ползу роду.

Знам само, че в медиите дълго време се носеше една история за бившия депутат от СДС. Историята бе такава - през 1994 година той бе отишъл да гледа националите ни по футбол в САЩ. В горещото лято климатика в стаята на депутата бил включен на макс. И депутата не знаел как да го спре, та се завивал с всичко, което намери, и умрял от студ посред лято...

Горе-долу с това ще запомним тази легенда на българската политика. А сега да си припомним още една такава...

6. Венци Коня

 

   Депутатът Венцислав Димитров бе едно от остриетата на опозицията в началото на 90-те. Остър език, култов набор от лафове, съчетан обаче и с икономическа експертиза. Това обаче не попречи заради характерната захапка господин Димитров да бъде именуван със симпатичния прякор "Венци Коня". Между другото по това време други пък го наричаха "Гордостта на Тара" (така се наричаше един кон от популярен в началото на 90-те години филмов сериал).

После Венци Коня напусна СДС, беше един от основателите на НДСВ, а после съвсем изчезна. Явно е препуснал в галоп нанякъде...

5. Лъчо Мозъка

 

Депутатът и доктор Лъчезар Иванов бе първият народен представител на ГЕРБ в парламента. Избран от НДСВ за депутат, семейният лекар на Бойко Борисов напусна партията на НВ Симеон дъ Секънд и стана първият депутат от ГЕРБ изобщо.

Неговата мъдра осанка, правдив изказ и култов мисловен процес му донесоха прякора Лъчо Мозъка. През 2010, след експеримент-провокация на bTV, депутатът бе един от онези, които напуснаха заседание на НС, за да тичат за подарък - скъп мобилен телефон. Което се оказа скрита камера на телевизията. Това обаче по никакъв начин не засенчи могъщата кариера на народния трибун доктор Иванов...

4. Фори Светулката

 

   Една от легендите на дисидентското движение у нас бе отец Христофор Събев. Освен, че стана депутат и че след това бе в основата на разделянето на Светия синод у нас на две части, отец Събев бе и автор на най-ексцентричните антикомунистически протести у нас - така наречените всенощни бдения.

На площад "Батенберг" отец Събев събираше десетки хиляди столичани и всички палеха свещи, молейки се злите комунисти да отидат в историята.

Самите комунисти хич не отидоха в историята, а станаха модерни социалисти и още по-модерни бизнесмени, но отец Събев се сдоби с култов прякор - дедо Фори Светулката.

Бяха романтични времена, с романтични акции по площадите. После революцията изяде децата си едно по едно. Отец Събев не прави изключение от това правило.

3. Добрият вълк Лупи

 

 

   Александър Томов е феномен. Това е президентът на ЦСКА, обичан от цяло сърце от агитката на вечния враг Левски.

И няма как да не е така, след като по времето, в което Томов бе президент, ЦСКА фалира и изпадна във В група.

Впрочем, Александър Томов бе шеф на "Кремиковци". Да виждате сега "Кремиковци"?

Той беше и вицепремиер. Тук няма да коментирам.

А бе всичко беше Александър Томов, но защо му викаха "Добрият вълк Лупи", не мога да ви кажа. Знам само, че той е феномен и за българската политика, и за българския бизнес, и за българския спорт накуп.

Към днешна дата господин добрия вълк се пробва на всички избори, където взема по 2-3 хиляди гласа. Води и предаване по "Евроком", което се гледа от 2-3 хиляди души. И изобщо - дайте да отиваме към върха, защото започна да става много горещо бе...

2. Тато

 

Тато! Така наричахме единствения! Първия! Лидера! Този, който печелеше изборите с 99,99 процента от гласовете на всички българи.

Бай Тошо бе феномен. Простоват изказ, смешки, но и здрава ръка на службите и репресивните органи.

Наричахме го Тато, защото, искаме, не искаме, той ни беше бащица. И когато на 10 ноември 1989 година Тато падна, се появи вакуум. Вакуум, който никой не можа да запълни. Никой до 2009 година...

1. Баце

 

 

След Тато идва Бато...

Е, това не стана точно така. След като Тато падна от власт, се появи една фирма, която го охраняваше. Неин шеф бе Бойко Борисов.

 

 

   Нали знаете, че в политиката трябва да има приемственост. Та, докато е охранявал бившият соцдиктатор, бъдещият премиер-министър на България Бойко Борисов вероятно е попил някои неща.

И няколко години по-късно, през 2009, след като напусна поста главен секретар на МВР при кабинета на НДСВ и след като спечели кметските избори в София, Бойко Борисов стана премиер на България.

И така до оня ден буквално.

Приликите с Тато са много. И Бойко Борисов говореше простовато, и той пускаше смешки, и той го играеше "човек от народа". И за него се пишеха стихотворения и оди. И се рисуваха картини.

Но най-важното. Народът видя това. И тогава всички започнаха да наричат премиер-министър Борисов с прякора "Баце".

Ако ти е лошо, Баце ще те изцери. Ако си гладен, Баце ще те нахрани. Ако искаш апартаменти, Баце ще ти даде, ама ще те изхвърли от ГЕРБ (Цветанов, ти не чети това).

И Баце продължи да ни управлява в годините. Ако беше продължил още, може би и той щеше да стане Тато 2, но, уви, суверенът е неблагодарен...

     Епилог

Разбира се, пропуснал съм много политици. Класната, Хубавото Наде, Командира, Р. Овч...

А бе толкова много прякори, толкова много любов, толкова позитивно отношение имаме към своите политици, че чак се чудя понякога - ако можем да превърнем своята "лябов" в енергия, дали няма да запалим света.

Огън от любов...
най-щастливият пожар...

Днес у нас изборите са спечелени от нови субекти. Ние тепърва ще ги наричаме с разни имена. Къде справедливо, къде - не.

Но едно е сигурно - колкото и да се подиграваме на политическата класа, накрая пак си я избираме.

И пак си я наричаме с разни имена...

И пак и пак и пак.

И така до окончателната победа на тая жега навън, която точно в тоя момент напълно блокира мисловния ми процес и аз смятам да спра това повествование.

Слагайте банските и бегом на морето! Какво сте седнали да четете класации???



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha