На 8 юли Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) промени своята цел за количеството инфлация, което се опитва да постигне. Както обикновено, това не е добра новина за еврозоната.
В случая обаче тя не е добра и за сателитите на валутния съюз, каквито са например България и Румъния, тъй като целта на двете страни е влизане в него. Докато това се случи обаче, България е в значително по-лошо положение. Причината е, че българският лев е свързан с еврото по фиксиран курс. Затова всяка инфлация, идваща от Европа, подрива директно и покупателната способност в страната.
Но да разгледаме въпросите един по един.
Поддържането на ценова стабилност е основният мандат на ЕЦБ. Той превъзхожда останалите две задачи пред банката: поддържането на висока заетост в еврозоната и балансиран икономически растеж. Трите задачи на институцията са вписани в чл. 127, ал. 1 от Договора за функциониране на ЕС.
От създаването си ЕЦБ се проваля напълно и в трите си задачи. Безработицата в еврозоната остава значително по-висока от тази в САЩ, а икономическият растеж във валутния съюз се изпари даже и в „добрите години“. През 2019 г., т.е. преди пандемията от коронавирус, Франция и Германия – двете най-големи икономики във валутния блок, – флиртуваха със стагнацията. Това идва на фона на безкрайното печатане от страна на ЕЦБ и поддържането на лихвите по държавния дълг изкуствено ниски.
Най-тежкият провал на централната банка обаче е по отношение на „ценовата стабилност“. Единственото, което е „стабилно“ при нея е обезценяването на еврото и унищожаването на покупателната способност.
Както се вижда, безработицата не е спадала под 7% даже и в „добрите години“. Така тя остава далеч над тази в САЩ например. Унищожаването на покупателната способност е още по-тежко. От 1996 г. до днес, т.е. за точно четвърт век, еврото е изгубило почти 60% от покупателната си способност.
Данните категорично доказват, че изобщо не можем да говорим за „ценова стабилност“. Нещо повече, номиналните данни прикриват действителната картина. В реално изражение ерозирането на покупателната способност е още по-голямо. Причините за това сме описали подробно в поредицата от статии „Подриването на парите“.
Въпреки това валутно фиаско, от централната банка постоянно изтъкваха, че не са постигнали своята цел за инфлация. До преди 8 юли тя беше дефинирана по следния начин: ЕЦБ се опитваше да постигне „инфлация“ от близо до, но под, 2%. В случая „инфлация“ е дефинирана като и измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени. В икономиката обаче инфлация означава увеличаване на паричното предлагане.
Това е причината за фундаменталното разминаване между официалната „инфлация“ и действителната инфлация. Разбира се, когато се използва индикатор като хармонизирания индекс на потребителските цени, който е просто статистическа средна величина, той може да се манипулира много лесно. И въпреки че от началото на 2020 г. досега паричният агрегат МЗ (включващ парите в брой, срочните и безсрочните депозити, взаимните фондове, големите срочни депозити, репо сделки и ликвидните активи) е нараснал с 15%, от ЕЦБ официално изтъкват, че не са постигнали целевата инфлация. Разбира се, решението на този тежък финансов проблем е да увеличи още повече печатането на пари.
Всъщност въпреки колосалното количество новонапечатани пари, с които ЕЦБ залива икономика, централната банка е постигнала целевата си инфлация едва няколко пъти от Голямата рецесия досега. Да повторим – залагането на цели, които се измерват с напълно неточни и подлежащи на манипулиране индикатори, служи просто като параван и оправдание, за да създават новонапечатани пари от нищото.
Както стана ясно, досега целевата от ЕЦБ инфлация беше близо до, но под, 2%. Новата обаче е много по-различна. В бюлетина на централната банка, в който е оповестена новата стратегия за паричната политика, четем:
Управителният съвет реши, че ценовата стабилност се поддържа най-добре чрез целева инфлация от 2% в средносрочен план. Целта е симетрична, което означава, че отрицателните и позитивните отклоненията на инфлацията от целта са еднакво нежелани. Когато икономиката оперира близо до ниската стойност на лихвените равнища, тя изисква особено силни и продължителни действия на паричната политика, за да се избегне превръщането на отклоненията от целевата инфлация в постоянен феномен. Това също може да предполага преходен период, в който инфлацията е над целта [акцент – наш].
Има много за анализиране само в тези няколко изречения.
На първо място, от ЕЦБ в прав текст посочват, че бъдещата инфлация ще е по-висока даже и от тяхната нова цел. Точно както и Федералния резерв, те използват понятието „преходно“. Идеята е с него да успокоят пазарите, че това, което се случва, е планирано и очаквано.
От централната банка няма как да кажат нещо различно. Ако те признаят, че в бъдеще ще имаме трайно висока инфлация, цялата финансова система на еврозоната ще е заплашена. В крайна сметка, кой инвеститор ще търси евро, което гарантирано ще се срива? Страни като България и Румъния ще искат ли да се присъединят към потъващия кораб на еврозоната?
Същевременно от ЕЦБ не могат да признаят и че са изгубили контрола върху инфлацията. Ако пазарите разберат, че случващото се в икономиката не зависи от централната банка, доверието в нея – респективно и в целия валутен съюз, – ще се срине.
Инфлацията обаче не може да е „преходна“. Има времеви лаг между момента, в който парите се напечатват, и момента, в който започнат да повишават цените на стоките и услугите. Но когато този процес започне, централните банкери са неспособни да го спрат. Това е особено вярно, когато те всъщност продължават да печатат пари (т.е. инфлират валутата), както ЕЦБ прави.
Драстичното изстрелване на паричното предлагане, което се наблюдава от началото на 2020 г. досега, няма как да не се отрази върху цените. Точно поради тази причина реториката за „преходната инфлация“ е просто хвърляне на пясък в очите от страна на централните банки. Но в действителност ни очаква още по-драстично подриване на фиатното евро и стандарта ни на живот и още по-бързо поскъпване на стоките и услугите.
Ако казаното дотук е вярно, как тогава от ЕЦБ ще оправдаят продължаващото увеличаване на паричното предлагане? Когато променят статистиката, стояща зад целта им.
Свидетели сме точно на това. На първо място, ЕЦБ вече се стреми да постигне инфлация от не под 2%, а точно 2%. Така самата стойност вече е по-висока, отколкото беше до неотдавна.
От ключово значение е понятието „средносрочен план“. Той не е конкретизиран – може да е шест месеца, но може да е и две години. Разликата между периодите е значителна. Именно това е ключът, който ще развърже ръцете на ЕЦБ да унищожава и за в бъдеще еврото, а заедно с него и покупателната ни способност.
Ето как работи промяната в статистиката. Да си представим, че хармонизираният индекс на потребителските цени расте с темпове, с които и „инфлацията“ в САЩ, и че темпът на покачване е 5% за всеки от следващите шест месеца. Какъв е ходът на ЕЦБ при такава инфлация? Много просто – те ще кажат, че:
Резултатът ще е двояк. От една страна, с промяната в целевата инфлация, приета на 8 юли, ЕЦБ си развързва ръцете да печата неограничено, независимо от унищожаването на покупателната способност на еврото. От друга, това е гаранция, че стандартът на живот в цяла Европа ще понижава още по-скоростно, защото парите в джоба ни ще могат да ни купят прогресивно по-малко стоки и услуги.
Промяната на целевата инфлация на ЕЦБ, случила се на 8 юли, в никой случай не е нещо прозаично. Точно обратното. От централната банка в прав текст ни заявяват, че живеещите в Европа ще стават все по-бедни и все по-бързо. Същевременно институцията промени целта си по толкова хитър начин, че винаги да може да увеличава паричното предлагане, независимо от икономическата конюнктура.
Източник: ICreative
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай