Делът на разходите за съдебна власт в България е двойно над средното за ЕС

Публикация 16:26 27 Юни, 2021 / akcent.bg / 898

Служебният кабинет подготвя актуализация на бюджета с над 1 млрд. лв. повече приходи и актуалзиация на пенсии

Делът на държавните разходи за съдебна власт в България спрямо икономиката е най-високият в ЕС - 0.7% от БВП на страната през 2019 г. спрямо едва 0.3% средно в съюза. Това показва разбивка, подготвена и представена от Министерството на финансите по време на първия от поредица обществени съвети, чиято цел е да направи прозрачен обществения дебат за приходите и разходите на държавата.

От думите на министъра на финансите Асен Василев става ясно, че идеята на тези срещи е да служат за база за провеждане на бъдещи политики от следващото редовно правителство. Както и че служебният кабинет ще изготви вариант за актуализация на бюджет 2021, който ще предложи на следващото правителство и който включва актуализация на пенсиите.

Подготовка за трета вълна

Според Василев приходите тази година ще са с около 1-1.5 млрд. лв. повече от заложените, което ще позволи да бъдат направени повече разходи1 без да се надвишава заложеният дефицит от 4.9 млрд. лв.

Служебният финансов министър обяви още, че има очаквания за тежка трета вълна на заразата от коронавирус. Затова се работи заедно с Министерството на здравеопазването за стратегия за по-често тестване и ускорено ваксиниране в компаниите, за да може да не бъдат затваряни цели сектори от икономиката. Според него вероятно ще се наложат и нови мерки за подкрепа на бизнеса, ако бъде затворен или ударен от евентуална силна нова вълна.

С най-голям ръст през годините са разходите за персонал

С най-голям ръст за периода (2016 - 2020 г.) са разходите за заплати в публичния сектор - с почти 60%. Те са и с най-голям дял в консолидирания бюджет - почти 24%, следвани от тези за пенсии, или общо над 11.4 млрд. лв. през 2020 г. от общо 47.9 млрд. бюджет.

От данните стана ясно и че съществуващите в момента щатни бройки в публичния сектор са 389 хил., като те не включват военните и заетите в секретните служби. От тях около 130 хил. са заетите в образователната сфера. Работещите в централната администрация са около 100 хил. души. За сравнение - общо заетите в икономиката са малко над 3 млн. души по последни данни на НСИ.