Разглобяването на модела ББР

Публикация 22 Май, 2021 / Николай Стоянов, Капитал / 673

След осветяването на 1 млрд. лв. от банката за едва осем компании практиката лесно може да се пресече, но наследството й ще тежи дълго

Служебният икономически министър Кирил Петков стартира ударно с темата за държавата банка и как едва осем компании са получили близо 1 млрд. лв. заеми.
Зад половината от тях прозира Делян Пеевски, като повечето са раздадени след 2017 г. когато банката е оглавена от Стоян Мавродиев.
Има риск мегакредитите да не се върнат и данъкоплатците да загубят милиони.

"Има едно хубаво нещо в ББР - докато продължава да отпуска подобни кредити, нас не ни натискат за такива." Така преди близо две години полушеговито реагира банкер в неформален разговор след поредния съмнителен голям заем на държавната банка.

В думите му обаче има и много горчива истина - както за затягащата се хватка около едрия бизнес и каналите за натиск при "Борисов 3", така и за употребата на Българската банка за развитие в последните години. Тя с нейния квазипубличен ресурс стана щедър пристан за клиенти и проекти, които практически никоя частна банка нямаше желание да поеме. При това с все по-крупни суми и с все по-отявлен политически гръб. Докато не стигнахме до сегашния момент, в който служебният икономически министър Кирил Петков констатира почти 1 млрд. лв. експозиция към осемте й най-големи частни клиента. Като зад повечето от тях прозират интересите на доскорошния депутат от ДПС Делян Пеевски или на бизнесмени от "обръчите от фирми" на партията на Доган.

Това е фрапираща концентрация. Сумата представлява около четвърт от активите и над половината от директно отпуснатите от ББР фирмени кредити, които по последни данни са 1.84 млрд. лв. А поне за някои от почетната осморка, въпреки уверенията на ББР, че всичко е законово изрядно, няма и никаква яснота дали са достатъчно адекватно обезпечени и как биха могли да бъдат обслужвани. Сега видимо като един от топ приоритетите на служебния кабинет изкристализира осветяването на модела на несвойствена (зло)употреба на ресурса на банката и поставянето на някаква основа за разграждането му. Последното обаче при това наследство от сключени договори няма как да е лесно, бързо и безболезнено.

Изгубена в мисията си

По принцип идеята да се създават държавни насърчителни банки е те да са с някакъв конкретен фокус и да запълват ниша, която частните търговски банки по някаква причина не могат или не желаят да покриват. Това са например области, в които има твърде голям риск или пък се търси някакъв специален непазарен ефект, който трудно генерира пряка възвращаемост за изплащане на кредитите - в социалната, образователната, екологичната сфера и т.н. А обратно, ако държавата влезе директно в конкуренция с частните банки, тя внася редица рискове - да изтласка частния капитал, да фаворизира конкретни близки до властта бизнесмени и да отглежда корупция.

ББР е основана преди повече от 20 години имено с такава специална мисия - да подпомага малки и средни предприятия. За това има известна логика - след финансовата криза в страната определено банките са заети да се справят със собствените си проблеми и не са склонни да финансират рискови прохождащи стартиращи бизнеси, които нямат изобилни активи за обезпечение.

В първите си години, тогава под името Насърчителна банка, тя е малка институция и действа точно на такъв принцип - чрез посредници (отпуска линии на другите банки за МСП заеми) или с пряко кредитиране, но със специфичен фокус към МСП.

С порастването й чрез инжекции на капитал от бюджета обаче апетитите към нейния ресурс очаквано се засилват. Срещу това, той да се канализира в огромни кредити извън разписаните приоритети, в устава й има различни буфери. Например ограничение максималната й експозиция да е до 10% от собствения капитал (при 25% по принцип за банките), забрана да се кредитират свързани с политици лица и т.н. Те обаче поетапно започват да се заобикалят, нарушават или съвсем директно са изключени.

И така ББР започва постепенно да се трансформира и все по-голяма част от ресурса й да се насочва към големи единични кредити. Своеобразното начало на този процес може да се датира към 2014 г., когато редица компании, свързвани с Делян Пеевски се рефинасират там около колапса на КТБ. Но определено в периода след 2017 г., когато банката е оглавена от Стоян Мавродиев, се достига апогей и практически всички експозиции по над 100 млн. лв. са формирани тогава.

Малки и средни олигарси

Защитната теза на ръководството на ББР и на досегашния икономически министър Лъчезар Борисов (който е бил и председател на надзорния съвет на ББР и е одобрявал част от спорните заеми) е, че всичко отговаря на закона. Банката има пълен лиценз и може да отпуска всякакви по размер кредити, като все пак огромната част като бройка са за малки и средни предприятия. Според Борисов едва 23% от броя кредити е за големи компании.

Това обаче е по-скоро йезуитско използване на числата. Първо, че вероятно този дял е от всички активи на банката (около 4 млрд. лв.), а не от фирмения кредитен портфейл, който е 1.84 млрд. лв. по последни данни. Извън него ББР има резерви в БНБ, ДЦК, отпуснати средства към банки по различни програми А освен това и Борисов вероятно стъпва на законовата дефиниция за малки и средни предприятия (под 250 служителя и оборот под 97.5 млн. лв. и/или активи под 84 млн. лв.). В тази категория обаче биха попаднали и много от получателите на огромни кредити от по 150 млн. лв., тъй като някои от тях са новосъздадени компании, без дейност досега и единствено с цел да придобият някакъв актив.

Но дори и да приемем, че ББР има нужда да финансира и по-едри бизнеси, остава необяснимо по какъв критерий се селектират те. Сред компаниите в осморката има хотели, търговска верига, дистрибутор на горива, пътностроителни и транспортни компании. Това са все сектори, които успешно се финансират от частни банки и е най-малкото спорно как допринасят за експортния потенциал или конкурентоспособността на българската икономика.

А вече на съвсем отделен план е и кои точно са получателите. Сред големите кредитополучатели на ББР са дружества, официално притежавани от някои едри индустриалци в страната като братята Кирил и Георги Домусчиеви и Георги Самуилов. За част от компаниите обаче като крайни собственици са декларирани лица, които са, меко казано, непознати в българския корпоративен пейзаж. А както изтъкна и министър Петков, зад половината от тях прозират интересите на Делян Пеевски. По закон и по европейските директиви за мерките против прането на пари банката е длъжна да установява действителния контрол над клиентите си.

По информация на "Капитал" пред председателстваната от Мая Манолова комисията за ревизия в кратко просъществувалия предишен парламент ръководството на ББР е предоставило писмено обяснение, според което има свой механизъм за проверка на декларираните действителни собственици и досега не е установявала разминаване. Или казано иначе, за ББР сред клиентите й с над 100 млн. лв. към момента не фигурират Делян Пеевски и Румен Гайтански, а брокерът на недвижими имоти Емил Василев и адвокатът и бивш съдия Емил Георгиев.

Как се ремонтира това?

Добрата новина е, че спирането на тези практики не е особен проблем. Кирил Петков вече анонсира намерения да се вкара в устава таван на отпусканите заеми от ББР от порядъка на 3 млн. лв. и така тя би могла да се върне в руслото да кредитира само малки и средни предприятия. А дори и самата хвърлена светлина по темата вероятно би била спирачка за мениджмънта й в обозримо бъдеще.

Подобни рестрикции биха могли да се вкарат и в Закона за ББР, като предвид публичния отзвук след обявеното досега, вероятно в следващия парламент ще има аргументи и подкрепа за подобни промени. Разбира се, това ще зависи от разпределението на силите след изборите. И естествено би могло да се очаква съпротива от ГЕРБ, които привидяха в разкритията на служебния кабинет предизборна акция. ДПС логично също биха били в опозиция, макар досега да сме чули само изказване на Йордан Цонев, и то по-скоро в посока, че партията и Пеевски нямат общо с отпусканите големи заеми.

По-трудният момент е какво да се прави с настоящия портфейл. За това няма просто и универсално решение и ще трябва да се подхожда различно спрямо всеки отделен казус. Тук ключови ще са детайлите по конкретните договори - условия, погасителни планове, обезпечения и т.н. Поне от наличната публично информация ясно се очертават потенциални проблеми не само около някои от въпросните топ 8 кредита, но и около други, останали под високата летва.

Например при един най-фрапантните казуси - "Роудуей кънстракшън", в отчета за 2019 г. финансовите разходи са едва 3.1 млн. лв., което съответства на около 2% от сумата на кредита от 150 млн. лв., или това вероятно са само лихви. Ако е даден дълъг гратисен период или дори е предвидено плащане на главницата на падежа, е възможно заемът дълги години да остане формално обслужван и да стане лош чак през 2029 г. По информация на "Капитал" ББР вече е начислила над 12 млн. лв. провизии за бъдещи загуби по тази експозиция, което означава че и моделите на самата банка отчитат висок риск от неплащане.

Кредитът за колекторската компания, свързана със "С.Г. груп", от 75 млн. лв. също вероятно текущо би могъл да бъде обслужван с постъпленията от осребряването на изкупените от нея портфейли лоши кредити от Пощенска банка и Общинска банка. Поне вторият обаче явно е придобит на доста над пазарните нива и е доста спорно доколко ще могат да се възстановят достатъчно средства за погасяването на цялата сума.

А дори и за някои от най-проблемните заеми да има основание да бъдат обявени за предсрочно изискуеми, това далеч не значи, че средствата могат да се възстановят. Много е вероятно този наследен портфейл, оставен настрана да падежира, хронично да генерира загуби за ББР. За нея, доколкото не е финансирана от депозити на граждани, няма непосредствена опасност да бъде срутена след паническо теглене на спестявания, както стана при КТБ. Но паралелно с тази разлика има и прилики, като едната от тях е особено голяма - Делян Пеевски.

Или накратко, измамният комфорт на банкерите и временната им имунизация срещу политически натиск също си има цена, която ще плащаме всички ние като данъкоплатци.