Интервю на Румен НИКОЛАЕВ с изпълнителния директор на "Дунарит" АД Петър Петров- част I
Снимка: Авторът
- Устойчив ли се оказа Дунарит на коронавируса по отношение на финансови резултати, като общо състояние на дружеството?
Постарахме се да останем устойчиви и до голяма степен успяхме. Имам предвид на фона на всичко онова, което се говори по отношение на голяма част от бизнеса. Това важи и по отношение на заболеваемостта, вероятно че сме по- настрани...
- Да, условията за работа тук предполагат част от мерките- цеховете са раздалечени един от друг, въздухът е чист?
-Така е, производствените помещения са на достатъчно разстояние едно от друга. И самато организация на работа, отдалечеността между отделните звена, между отделните хора в тях предвид естеството на работата. Разбира се, и ние взехме допълнителни мерки.
- Най-вече по отношение на служебния транспорт, предполагам?
- Да, така е. Но и ако Ви е направило впечатление, автомобилите на паркинга пред завода никога не е бил толкова пълен. Така че и самите работници вземат мерки за собственото си здраве и по-голяма сигурност.
- А по отношение на финансовите резултати- как е положението?
- Може да се сравни с предепидемиологичната 2019 година. За съжаление не е като 2017 и 2018 г., но причината не е в нас.
- Понятно е, че пазарът на изделията от отбранителната промишленост е специфичен. До голяма степен той е функция на международните отношения и събития.
- Буквално е така. Когато другите отрасли са в криза, ние сме във възход.
- Това допуска ли да се говори за маркетинг във вашия бизнес?
- Може, разбира се. Има избор. В България производителите са вече доста малко- 5-6 фирми сме. С тях, за мое съжаление, от партньори, станахме конкуренти. Та всички производители имаме и търговски лицензи, т.е. всеки може сам да си продава продукцията.
Парадокс в нашия бранш е, че на този минимален брой производители има издадени около 350 броя лицензи на фирми, регистрирани в България, които могат да търгуват. А колкото до нас, ние, за разлика от някои от колегите, не търсим търговска дейност. Производителят трябва да произвежда, а продажбата е работа на търговеца- това просто е друг бизнес. Още повече взаимоотношенията в тази сфера са доста специфични.
- Не зная някой дали е задавал към "Дунарит" въпроса, който е актуален за почни всички останали производства- влияят ли цените на суровините за крайната цена на едно или друго изделие?
- Разбира се. При нас има суровини, които условно може да разделим на два вида- такива, които се ползват навсякъде и други, строго специфични в нашето производство.
- Добре, расте ли цената в последно време?
- Да, и то с невъобразими темпове. Металът е борсова стока и при него цените са ясни. Но в момента, в резултат на карантината по света заради пандемията, и вероятно на това, което се случи в Суецкия канал, цената на полиетилена скочи за една година двойно.
- Интересно. Вие имате договори, които са за 2-3 години...
- Ооо, дай Боже. Имахме, да. Последният дългосрочен договор е изпълнен.
- Имах предвид това, че когато се договаряте, цените на съставките в едно изделие на едни, а най-често във времето те поскъпват. Това успявате ли да го регулирате с договорите?
- Рискът от промяна си го има. Но при нас има и клауза, която позволява на крайния клиент да поръча при същите условия и следваща поръчка. Големите клиенти си запазват правото да поръчат в рамките на 6 месеца да поръчат до 50 на сто от стоката при същата цена.
Всъщност до момента не е имало сериозни катаклизми. Но обичайното за нас е готовата продукция има цен, на която я предлагаме и продаваме.
- Споменахме и финансови резултати. Малко повече конкретика?
- През 2019 година резултатите са почти същите като миналата година - имаме 70 млн. лв. приходи от продажби и 10 млн. печалба. Дунарит последно е бил на загуба малко преди приватизацията- 2004-2005 година. Оттогава финансовите резултати са положителни.
- В момента в Дунарит работят...?
- ... 900 души. През 2016- 2017 година достигнахме над 1100 души, пряко ангажирани с производството. Обикновено такива периоди в нашия отрасъл продължават 4-5 години. в случая, поради влизането на "държавния слон в стъкларския магазин" се наложи да се направят известни съкращения...
- Знаем поговорката, че "Парите обичат тишината" и че това важи с особена сила и за вашето производство. Всъщност, явява се въпросът дали Дунарит е част от националната сигурност на България?
- Да, с Постановление на МС Дунарит е обект е на националната сигурност на държавата, както и останалите заводи от ВПК.
- Но се стигна до там, да сте в устите на медиите доста време, и то по един доста некоректен начин...
- Зная, в резултат на контактите си с колеги, в разговор с хора от нашия бранш, че Дунарит плаща цената за това, че още е жив... Защото малко преди приватизацията Дунарит беше направо умрял 2001- 2003 г. Бившето стопанско обединение "Металхим", всичките заводи, беше нещо изключително голямо и добре работещо. От 1989 година държавното управление излъчваше постоянно противоречиви сигнали към нас, към партньорите, от които завидим.
"Заслуга" за това имат доста наши вече бивши управленци. Това доведе до разрив с традиционни клиенти, до дългогодишни съдебни дела. После ни вкарваха в списък за приватизация, после- за мораториум... вземаха активи и след това ги продаваха. Сменяха управлението по цвят, по мирис, по вкус... Нямаше единна политика. През цялото това време българските правителства не са купили от бранша стока за една стотинка. Така се нарушаваше принципа- Като не можеш да помогнеш, недей да пречиш. Въпреки всичко това в момента има 5-6 произведствени мощни фирми, които оцеляха към момента. Като се има предвид, че във военно- промишления комплекс работеха над 100 000 души. Само Дунарит имаше 17 филиала в различни населени места.
- Имаше един момент, в който Дунарит тръгна по пътя на конверсията, какво се случи?
- Дунарит започна да прави маратонки. Но, очаквано, хората, които шият маратонки, не могат да правят снаряди. Докато се научим да шием обувки, обучихме персонала на голяма част от шивашките фирми в Русе, които работят с кожа. Защото при нас работеха 2-3 месеца и напускаха, а ние продължавахме да обучаваме дълго време...
- Нека се върнем съм времето, когато за Дунарит започна да се пише много. За появата на офшорката "Виафот Инвестмънт България" , дъщерна фирма компанията-майка "Виафот Лимитед", / Фирма без служители, активи и пасиви. "Виафот", която не успя да влезе в "Дунарит" и изчезна Свободна Европа/. Впоследствие стана ясно, че зад нея стои Делян Пеевски.
- През много сериозни проблеми се мина от тогава. Включително и с тогавашния изп. директор инж. Кръстю Кръстев, който вместо за 35-годишнита си дейност и заслуги към Дунарит, бе обявен за член на организирана престъпна група. За какво говори всичко това?
- За съжаление, още е обвинаем. За състоянието на българското правосъдие мога да се изкажа- обвиненията му ги повдигнаха 2017 г. есента. Сега сме май, 2021 г. Три години и половина няма никакво движение, нито разпити, .... нищо. И всичко това се случва, защото неговата позиция защитаваше единствено завода. Ако той не се беше върнал в Дунарит 2001 година, Дунарит сега нямаше да го има.
Отново за съжаление, състоянието на българското правосъдие е такова- всеки български гражданин може да стане обвиняем и да бъде обвиняем до края на живота си. Това е нито справедливо, нито юридически издържано, всичко това се вижда, но нищо не се предприема. Защо е така- не зная.
- В края на краищата, кой е в момента собственик на "Дунарит"?
- Скроиха един закон, според който всички юридически лица се задължават да обяват крайните си собственици до физически лица в Търговския регистър. Срокът беше май 2020 г. Ние го обявихме в последния възможен момент. В момента, в който в регистъра се появихме с крайните собственици, се оказа, че това не било задължително. Така и интересната Виафот не си обяви собствениците... Сега в търговския регистър собственик на Дунарит е ЕМКО като юридическо лице, а физическите са Емилиян Гебрев и Христо Гебрев. /следва/
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай