Пет години след началото на реформата "Калфин" все по-малко българи успяват да изпълнят условията за пенсиониране. Броят на новите пенсионери миналата година намалява с 21% спрямо 2015 г. - последната без увеличение на възрастта и стажа. Една трета от хората, получили заветното разпореждане на НОИ за отпускане на пенсия през 2020 г., не отговарят на редовите условия. Голяма част от тях са принудени да работят до над 66-годишна възраст, защото им липсва стаж. Останалите пък избират да се пенсионират една година, преди да навършат изискуемата възраст. Почти 37% от новите пенсии са инвалидни. Това показва окончателна статистика на НОИ за пенсиите през 2020 г.
Възрастта и стажът за пенсия у нас започнаха да растат плавно от 2016 г. по силата на реформа, изготвена по времето на Ивайло Калфин като социален министър във второто правителство на Бойко Борисов. Стъпките за затягане на условията за пенсиониране са разчетени в дългосрочен план - до 2037 г. През 2020 г. в масовата трета категория труд бяха необходими 61 г. и 6 м. възраст и 35 г. и 10 м. стаж за жените, 64 г. и 3 м. възраст и 38 г. и 10 м. стаж за мъжете. За хората, които нямат стаж, възрастта бе 66 г. и 6 месеца (за двата пола).
Общо новоотпуснатите пенсии за периода 1 януари - 31 декември 2020 г. са 84 973. Намалението спрямо 2019 г. е в рамките на обичайното - с 4891 пенсии, въпреки че в началото на годината имаше известно стъписване покрай извънредното положение и пандемията. От тези пенсии едва половината са лични пенсии за осигурителен стаж и възраст. Останалите са инвалидни, наследствени или несвързани с трудова дейност.
Други 5317 българи са избрали да не чакат да навършат възрастта за пенсиониране, а да се пенсионират предсрочно, тъй като са събрали необходимия стаж. Възможността в тези случаи е човек да излезе до 1 година предсрочно в пенсия, но срещу пожизнено намаление на пенсията. Тук броят е без промяна спрямо 2019 г.
Заедно, двете групи остават една трета от новите пенсионери с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. 21 634 са новите пенсии за инвалидност поради общо заболяване. На този фон, по общите условия на Кодекса за социално осигуряване миналата година са се пенсионирали едва около 25 000 българи.
Над 300 000 българи пък продължават да работят и след пенсия. От миналата година техните пенсии се преизчисляват служебно от НОИ - това беше първоначално облекчение заради коронавируса, но впоследствие бе въведено с промяна в закона. Преизчисляването се извършва от 1 април на съответната година, въз основа на данните за осигурителен стаж в информационната система на института, а за самоосигуряващите се лица – въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до 31 декември на предходната календарна година и които са налични в информационната система на НОИ към 1 март на текущата календарна година.
НА ИЗПРОВОДЯК
От днес около 390 000 пенсионери ще получат добавка от 120 лв. за хранителни продукти, като парите ще се преведат по обичайния начин, по който съответният възрастен получава пенсията си. Сумата се полага еднократно на странно подбрана група възрастни - тези с пенсии от 300.01 лв. до 369 лв. Целта е тези хора да получат компенсация за това, че хем живеят под линията на бедност, хем не са от хората с голямото увеличение на минималната пенсия. Именно затова стотинката в обхвата на помощта е толкова важна - тя изключва хората с минимална пенсия. Както "Сега" писа многократно, парадоксът на тази добавка е, че колкото и ударно да са им увеличени пенсиите, хората със суми до 300 лв. не са по-богати от тези с по-големи пенсии, но за тях няма пари за храна. Освен това сред хората на минимална пенсия има и такива, чието увеличение е въпрос на левчета - човек, получавал до Нова година съвсем честно заслужена пенсия от 298 лв., на 1 януари получи увеличение от 2 лв., но няма право на 120 лв.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай