Кризата в еврозоната, която уж бе започнала да утихва, всъщност в последните седмици се задълбочава. Европейската централна банка (ЕЦБ) вече предприе своя ход чрез операциите за дългосрочно рефинансиране на банките. Финансовите пазари реагираха с покачване и оптимизъм, което като че ли скри фактическото влошаване на ситуацията, но това едва ли ще продължи дълго, коментира финансистът Джордж Сорос пред Financial Times, според когото разликата между страните кредиторки и задлъжнелите държави продължава да се задълбочава.
Отдавна заложените проблеми
Предприетите мерки за справяне с кризата само ще влошат ситуацията в Европа и ще задълбочат различията между ядрото и периферията на еврозоната. Сорос изтъква като един от основните проблеми договора от Маастрихт, който по думите му е "фундаментално опорочен". Основната му слабост е добре известна на неговите архитекти – създаване на валутен съюз без да има политически такъв, изтъква Сорос.
Създателите на договора са вярвали, че при възникване на необходимост ще се появи и достатъчно силна политическа воля за предприемане на нужните стъпки. Но еврото има и други недостатъци, които не бяха известни на архитектите и не са напълно разбрани дори днес, продължава Сорос. Няма нито механизми за налагане на решения, нито механизми за излизане от еврозоната, а страните не могат да пробегнат до печатане на пари. Това поставя по-слабите членки в позицията на страни от третия свят, които трупат задължения в твърда валута.
Договорът от Маастрихт също така приема, че само публичният сектор може да трупа неприемливи дисбаланси. Същевременно се очаква пазарът да коригира своите собствени дисбаланси.
Ролята на Bundesbank
Bundesbank затяга кредитирането в Германия, което би било правилната политика, ако страната бе извън еврозоната. Но силно задлъжнелите членове на еврозоната са зле и се нуждаят от силното търсене вътре в Германия, за да се избегнат рецесията. Без него фискалният пакт, одобрен миналия декември, няма как да проработи. Силно задлъжнелите страни няма да успеят да въведат необходимите мерки, или ако го направят пък, няма да успеят да изпълнят целите си заради срива в търсенето. Така или иначе, задлъжнялостта ще се повиши, а разликата в конкурентоспособността на страните от еврозоната спрямо Германия ще се увеличи.
И няма значение дали еврото ще устои, защото Европа е изправена пред дълъг период на икономическа стагнация или дори по-лошо. Други страни вече са минали през това, посочва Сорос. Латиноамериканските страни претърпяха загубено десетилетие след 1982 г., а Япония е в застой вече в продължение на четвърт век, но всички са оцелели. Европейският съюз обаче не е страна и е малко вероятно да оцелее. Дефлационният капан на дълга заплашва да унищожи все още неизградения докрай политически съюз.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай