"Училищата не се правят само с камъне" – предизборно за образованието

Публикация 28 Март, 2021 / Дияна Боева Дневник / 427

"Училищата не се правят само с камъне. Училището го прави учителят."
Иван Вазов

Проблемите в образованието ни са доста и трябваше да започнат да се решават, когато ескалираха, а именно по времето на учителската стачка от 2007 г. и "седенката" на двама министри. Изключително интересни и добри колеги напуснаха системата след отношението на държавата към нас. Нещата щяха да са на друго по-ефективно ниво, ако тези колеги бяха в клас.

Един от основните проблем в системата е човешкият ресурс. Учители има, но не се допускат в училище, ако не отговарят на стандартния "калъп". Образователната система се брани с всички сили от различието на всички нива.

Училището е място на истината. Спрях да говоря, че най-добрите ще просперират у нас, не искам да отговарям на неудобни въпроси. В училище не пребивават малки и глупави хора, отговорите се искат веднага и по възможност най-честно и обективно.

Любовта към ученето е свързана с мотивацията, която в общия случай отсъства. Обвързахме мотивацията с един див прагматизъм, което неминуемо води до разочарование, защото се получава следното: нито идеалът е факт, нито реализацията в живота ни съществува като естествен модел и правило.

Какво, как и защо се учи? Това е основен проблем, който така и не го решиха от Министерството на образованието и науката (МОН). Започвам да си мисля, че не могат или че невежи и силни политици им пречат постоянно. С риск да се повторя: малкото е повече, както казват финландците. Важно е упражнението и осмислянето, не фактите сами по себе си и количеството.

Липсата на гъвкавост в образователната система. Изборът в училище се явява като печат, и после край, почти не може да се промени. Системата не е разчупена и "сензитивна" към несъвършенството на човешкия избор, който варира.

Проблемът за сегрегацията. Към това се подхожда изключително лицемерно. В българското училище има сегрегация и се насърчава, като се правят умишлено ромски паралелки. Бях с дъщеря си на ученическа национална конференция, в която тя чете есе за Оги Пулман и Чарли Чаплин. В присъствието на учители по философия и история от цялата страна осмокласник каза, че "по-черничките деца трябва да бъдат отделяни, за да не дразнят другите", което бе отличено и с награда. Исках да изляза и щях да го направя, ако не бях с детето си, на което трудно обясних ситуацията след това. Ситуацията с тъжния Чаплин и неговото различие, имам предвид!

Творчеството и оригиналността не са част от ученическото всекидневие, защото не се насърчават. Доцентка от Националната комисия за олимпиадите по български език и литература излезе и публично каза, че който пише есе и се прави на творец (нещо подобно беше), няма да му се обърне внимание, щели да гледат онези, които пишат литературно интерпретативно съчинение. Няма да коментирам.

Състезателният елемент в българското училище. Не всеки е готов за "битка". Трябва да направим така, че ученици и учители да се чувстват добре в училище и да бъдат оценявани според потенциала си, по формални и неформални критерии. Учители и ученици (сме) се съсредоточили към "събиране на оценки", сякаш в това единствено се изразява училището, но ние (учители и ученици) не сме в състояние да променим базата и капацитета, на онези, които създават правилата.

Към тези проблеми може да се добави спорното финансиране, преките политически назначения на директорите и експертите в РУО и Националния инспекторат по образование, липсата на свежи идеи, неефективната употреба на облачните технологии за административни цели, безкрайното зубрене (да не припомням какво се прави с биологията, за да се влезе медицина) и прочие.

Може би трябва да създадем модел, матрица, която да запълваме с най-доброто; да си представим ситуацията като казус, не като абстракция, и да се запитаме простичко: С какви умения трябва да излизат учениците от училище? Ясно е: всеки има право да избере с какво да се занимава и трябва да му се даде възможност затова. Нужен е разговор между всички страни, но ефективен и действен, а не наужким, както досега.

Какво предлагат партиите?

Не знам кой е колегата, който е подготвил визията за образование на "Изправи се! Мутри вън!", но заслужава поздравление за кратките, ясни и коректни отговори. Откривам леко залитане в концепцията на "Демократична България" в посока "отвън навътре": учителят (и останалите в системата) са представени като изпълнители, а пък някакви други, "отвън", контролират, виждат и знаят как трябва да се свърши всичко най-добре. И не, че е лошо, но начинът, по който се структурира системата ни, не може и не трябва да е наложен или самоцелен. Моя колежка казва, че не желае да чува за никакви "иновации", защото директорката им ги кара по два пъти на седмица да развиват писмено какви "нови методи" използват. Пак предозиране.

За БСП ролята на държавата е ключ, което пак не е лошо, ако е в съвременни измерения. ГЕРБ не се появяват с писмени отговори в дискусията на "Диалог на бъдещето 2021", но знаем, че те са печеливши и губещи едновременно. Да признаем: в тяхното управление се случи първото рязко увеличаване на учителските заплати в по-ново време, само че не успяха да реформират системата, така че да я направят ефективна, да излъчат посланието, че търсят на всяка цена грамотни хора, че им трябват такива за управлението. Просветният министър Вълчев коментира при откриването на предизборната кампания, че посоката на инвестиции в образованието ще продължи, за да имаме добри специалисти във всички области. Ще се засилят и акцентите на възпитателната функция и взаимодействието с родителите.

Партиите се обединяват около равния достъп на образование и са съгласни, че всеки трябва да има право да учи и да се реализира. Формациите обещават мерки против сегрегацията.

От "Демократична България" отбелязват, че качественото висше образование е от значение за средното училище. Допълвам, че ако си представим двете системи като някакъв конструкт и им сложим общо "име", после ги разделим пак на две, ще видим как се изграждат отделно и заедно. Правдиво от БСП отбелязват, че никой не държи сметка какво точно правят обучителните организации, които раздават кредити в средното образование. От "Изправи се! Мутри вън!" казват, че е необходим детайлен анализ първо на нуждите на учителите. Всеки един от тях има различни нива на компетентности и най-адекватно е на ниво училище да бъде възложена тази задача, плюс анализ и инвестиция в качествени програми.

В отговорите на партиите се подчертава, че равният достъп е свързан с учителя и неговата компетентност, но и зависи от усилията на другите: институции и родители. ГЕРБ се похвалиха с нов проект, с който МОН ще противодейства на рискаот отпадане от образователния процес на деца и ученици в ситуация на обучение от разстояние. "Равен достъп до училищно образование в условията на кризи" е с бюджет 109 562 641,93 лева и ще продължи 35 месеца, а в него могат да участват всички държавни и общински училища.

БСП дават пример с "нелегитимните конкурси" за директори. От там предлагат свеждане на политическото влияние до минимум. Единствено партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", която не участва в дебата на НПО-та, говори за мандатност на директорите.

Дигитализацията и компетентностният подход са също засегнати като проблем.

Никой не знае колко точно пари са похарчени за електронно управление в България в последните 13 години - оттогава насам се отчита дейност в тази посока. Оценките за похарчените средства варират от минимум 200 млн. лв. (колкото са усвоени по европейски проекти с етикет "електронно управление") до 2 млрд. лв. (колкото са всички разходи за IT в държавната администрация). Това са публични данни към 2020 г.

Образованието няма как да е цифровизирано, ако управлението, не е. Чета, че нямало политическа воля и капацитет за дигитализация. Изобщо училището не може да съществува модерно, адекватно и честно, както биха казали учениците, в общество, което държи да раздава "на ръка" обществени поръчки и каквото още там. Тази догматична естетика на мрака, в която живеем, е непредсказуемост, която отблъсква младежите с пориви и мечти.

Партиите от образователния форум отделят място на квалификацията на учителите, атестирането, лидерските компетентности на директорите, възможностите за придобиване на образователни кредити, методиката, изпитите за НВО И ДЗИ. Това е специфична проблематика, набелязват се някои добри идеи, по които може да се мисли за в бъдеще. Никой не говори за дублиращите функции на администрацията обаче.

Отделя се място за личностното развитие на ученика и възможностите му за изява. За групите от малцинствата ще се полага особени грижи. От "Демократична България" желаят да сменят философията на принуждаване, чрез която ученикът трябва да присъства в училище. Всички са на мнение, че съдържанието, което се изучава, е редно да е съобразено с възрастта на учениците, и пак искат да го сменят, а според БСП трябвало и "пълен преглед". А, не! Пак започваме старите въпроси дали комунизмът да се изучва като светло и неопетнено бъдеще. Очевидно е време да се излезе от блатото на притворството и догматизма, бъдещето е на децата и човека. "Днес като вчера и този инспектор не знае английски".

От "Изправи се! Мутри вън!" казват, че за да се говори за качество на преподаването, трябва да стане факт Наредбата за качеството, а тя ще е налице, когато се съберат "експерти от системата, от нейното ядро, които да помогнат за изработването ѝ".

От "Демократична България" са на мнение, че учениците не се подготвят адекватно съобразно XXI век и неговите изисквания, а предметните знания, трябва да отстъпят на компетентностния подход. Предлагат и три стълба на финансиране. Направи ми впечатление, че от "Изправи се! Мутри вън!" говорят за належаща училищна автономия и възможност училищата да изготвят свои учебни програми. БСП искат да отпадне таксата за яслите и детските градини, предлагат се различни начини за справяне с липсата на места за най-малките и подпомагане на семействата. От ГЕРБ твърдят, че са върнали авторитета на учителя и професионалните гимназии, идвала ерата на дигиталния свят.

Силно впечатление ми направи, че идеята за духовно израстване липсва в програмите на партиите, съответно липсва в нашето образование и в живота ни.

Добрите романи имат скрит смисъл, център, нещо, до което се достига не много лесно, но после впечатлението е трайно и задълго. Ще трябва да създадем нашия "образователен център" и да го изведем на повърхността, за да могат младежите, които завършват училище да го вземат със себе си за после.