Индексът на либерализация представлява количествено-качествен анализ на това колко отворени са девет традиционно високо регулирани сектора на икономиката в 28-те (през 2019 г.) страни членки на ЕС. Високият резултат предполага улеснено навлизане на пазара, повишена динамика, значителен плурализъм на оператори, оферти и продукти. Еволюцията на либерализацията е важен показател за развитието на икономическите свобода, растежа и иновациите. Индексът дава информация за способността на Европа да преследва икономическите си цели, сред които е пазарната интеграция в рамките на общия пазар. Изследването проследява напредъка на държавно ниво в насърчаването на конкуренцията и показва европейските тенденции за развитието й, както и доколко и в кои сектори страните членки стават по-пропускливи за иновации и икономически плурализъм.
Либерализацията предполага правната и регулаторна рамка да гарантират основни икономически свободи по организиране на производствените процеси. Свободата за напускане на пазара пък означава, че неефикасните компании лесно банкрутират, освобождавайки капитал и работна ръка. Спасителните мерки за губещи стопански агенти изкривяват пазара, възпрепятствайки оспорването на пазарната позиция на успешните фирми.
Графика 1: Общ индекс на либерализация (по-високото е по-добро)
Либерализацията се измерва спрямо най-добре представилата се страна (с резултат от 100 точки). Повечето държави се стремят да засилят конкуренцията отвъд основните изисквания на ЕС. В някои случаи те сами инициират отварянето на пазара. Обединеното кралство, например, е пионер в либерализацията на енергетика и телекомуникации, а Швеция - в железопътния транспорт през 80-те години. Най-често обаче, либерализацията е функция на желанието на ЕС за пазарна интеграция.
Обединеното кралство запазва позицията на най-отворената икономика в Европа (93), като се представя отлично (100) в 5 от 9 сектора, с изключение на телекомуникациите. Най-малко либерализирани държави са Финландия, Хърватия и Словакия.
Три тенденции се открояват от проучването. Първо, дългогодишни членки на ЕС получават по-висок резултат, въпреки че изключения съществуват в лицето на Финландия, Франция, и Гърция. Второ, икономиките на големи държави са по-отворени, а малките са по-податливи на монополистки посегателства. И трето, в сравнение с минали години, завишената хетерогенност на секторно равнище противоречи на неочаквано хомогенната отвореност на пазарите.
Изданието за 2020 е базирано на данни до 2019 година, за да се изключи ефекта от драматичните промени през изминалата година. В опит да предотвратят масови банкрути и безработица, правителства от целия свят сериозно накърниха конкуренцията. Европейската комисия въведе временни правила за отпускане на държавна помощ през март 2020, която значително разхлаби съществуващите дотогава ограничения. Колкото по-дълго новият режим остане в сила, толкова по-всеобхватни ще стават придружаващите изкривявания на пазара, и толкова по-трудно политически ще бъде премахването им.
Наред с временните правила за държавна помощ, Пактът за стабилност и растеж (ПСР) освободи страните-членки от бюджетните ограничения за ниво на държавния дълг и дефицит като процент от БВП. Механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕС от близо 700 млрд. евро цели да подпомогне възстановяването чрез инвестиции в перспективни сфери. Видимо е желанието на правителствата за увеличаване на публичните разходи
Графика 2: Индекс на либерализация на пазара на природен газ (по-високото е по-добро)
Къде сме ние?
България се подрежда напред в Индекса за либерализация в пазарите на автомобилни горива и застраховки, както и в трудовия пазар.
Пазарът на горива в ЕС е изключително добре развит и конкурентен, но търсенето пада повече от десетилетие заради разрастващите се производители на по-ефикасни, зелени превозни средства. По-стриктните регулации в големите градове и по-ниските данъци върху дизела изолират традиционните оператори и повишават финансовите пречки за достъп до пазара. Независимите търговци не са конкурентни срещу вертикално интегрираните компании, а високите цени и изисквания към производителите представляват заплаха от банкрут. Все пак, либерализация на пазара има - за 2020 г. най-голяма отвореност показват Полша (съответно 100), Германия (93) и Австрия (91). България дели шестото място с Португалия и Словения.
През 2019, най-либерализираната държава на пазара на труда е Обединеното кралство (100), благодарение на гъвкавото си трудово законодателство. Плътно я следват Ирландия и Малта (и двете с 97), докато България е трета с 96. По-гъвкави закони в сферата предполагат по-бързо възстановяване, и по-ефикасно разпределение на производствените фактори. Източници на несигурност като търговски войни, Брекзит и пандемията изострят нуждата за реформи, които да подобрят способността на икономиката да се адаптира и еволюира. За съжаление, няколко членки на ЕС имат стриктни регулации на пазара на труда, като най-зле представящите се в тази област държави са Франция (43), Люксембург (46) и Португалия (50).
Графика 3: Индекс на либерализация на пазара на труда (по-високото е по-добро)
Европа отговаря за около една трета от световните застрахователни премии. Достъпът до развити застрахователни продукти позволяват на домакинствата и бизнесът да измерват, управляват и покриват рискове. За 2020 най-либерализирани са пазарите на Франция и Обединеното кралство (и двете 100), Австрия (99), Германия (92), и България и Кипър с 84. Най-зле представилите се държави са Дания (39), Финландия (49) и Чехия (51).
Въпреки сравнителните ни предимства в пазарите на труда, автомобилните горива и застраховки, Индексът поставя България в крайните редици на пазарите на природен газ, електричество и железопътен транспорт.
През последните години предлагането на природен газ се увеличи заради новооткрити залежи и нови технологии за добив, основно в Северна Америка. Индексът оценява най-високо за 2020 Великобритания (100), следвана от Ирландия, Испания и Белгия ( с по 91 точки). Нивото на конкуренция се разглежда по сегменти - производство, внос и доставки до крайни потребители. Преносните мрежи представляват естествен монопол и е особено важно да бъдат регулирани. Заедно с това трябва да се осигурява равен достъп до мрежите на всички пазарни участници, особено където водещото предприятие е вертикално интегрирано. Най-ниска степен на либерализация отчита Финландия (23), България (24) и Гърция (36), които показват само наченки на конкуренция. Въпреки че Гърция и България имат известна последователност в регулирането на достъпа до мрежите, те не показват почти никаква динамика в пазарите на едро и дребно. След кулминацията през 1996, производството на природен газ на ЕС е в упадък, с 55% до 2018. Големи инвестиции, стимулирани от грешни очаквания за скок на търсенето в момента работят с натоварване от около 20-30% от капацитета. Поради липсата на вътрешни между системни връзки няколко източно европейски държави остават зависими от Русия, а терминали за втечнен природен газ в Испания и Португалия стоят неизползвани.
Делът на електричеството, произвеждано от възобновяеми енергийни източници се удвоява между 2005 и 2017 г., достигайки 30% дял. Множество регулации - национални и на ниво ЕС - изкривяват конкуренцията в сектора. Въпреки че естествените монополи би следвало да са строго регулирани, някои държави са запазили вертикалната интеграция. По отношение на пазарите на дребно, ЕС изисква от държавите да позволяват на потребителите да сменят доставчиците, но в много от страните продължава да действа обществен доставчик без възможност за избор. През 2020, държавите с най-висока степен на либерализация в пазара за електричество са Обединеното кралство (100), следвана от Холандия (94) и Португалия (93). Най-зле представилите се държави са Кипър (30), Малта (34), и България (43).
Спадът на търсенето и производството насред пандемията засегна изключително тежко транспорта. Опитът за либерализация на железопътния транспорт, за разлика от случилото се при въздушния, се оказа неуспешен. Държавни вертикално интегрирани монополисти доминират пазара в повечето страни. През 2016 г. ЕС изиска премахване на бариерите и свободен достъп за пътнически превозвачи до инфраструктурата. Най-високо в Индекса за либерализация за 2020 се класират Швеция (100), Англия (86) и Словакия (65). Важно е да се отбележи, че шведската инфраструктура е отделена от превозвача още през 1988 г., преди директивите на ЕС да влязат в сила. Най-зле се представят балтийските държави и Хърватия. България фигурира в долната четвърт на подредбата с 23 точки от 100.
Бъдещето не изглежда розово. Обединеното кралство напуска ЕС и постепенно се отдалечава от силния стремеж към либерализация. Все повече държави подкрепят „индустриална политика“ – т.е. целенасочена намеса от регулации и стимули за избрани сектори - като алтернатива на конкуренцията. Пандемията временно е улеснила пряката намеса на държавата в икономиката при изключително разхлабени ограничения и правила за отпускане на държавна помощ Накъде ще се обърне ЕС в средата на крайна несигурност, както и дали ще е има политическа воля и консенсус за връщане на по-стриктните регулации по защита на конкуренцията засега остава неясно.
*Авторът е стажант в ИПИ
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай