Роден през 1966 г. в гр. Борово. Дипломира се като бакалавър със специалност „Аграрна икономика“ от Висшето Училище по Агробизнес и Развитие на Регионите-Пловдив, а магистърска степен „Маркетинг“ получава в Русенския университет. Дълги години работи като председател на земеделска кооперация "Бряст", с. Брестовица. Удостоен със званието „Почетен гражданин“ на гр. Борово. Към момента е зам.-председател на Общинския съвет в родния си град. Семеен, с две дъщери.
Той е от онази рядка порода хора, които са самородни лидери, но те вдъхновяват и увличат не с велики ораторски способности, а с делата си. Мъже като него в младите им години наричат „лоши момчета”, но когато впрегнат невероятната си енергия в съзидателен труд, те се раздават до край, кипят от идеи и желание да правят всичко наоколо по-красиво и жизнеспособно, да защитават слабите и онеправданите, да пазят паметта на дедите си и да надграждат завещаното, за да оставят след себе си един по-добър свят и по-добър живот за тези, които идват.
Красимир Костадинов няма да ви обяснява с много думи кое и как може да стане, той ще запретне ръкави, ще повика съмишленици и просто ще го направи. Чак след това може и да изслуша изчисленията, че нещо, което той е свършил за ден или два и то с дарен „на ползу роду” ум и труд, е щяло да струва стотици хиляди левове и да отнеме ен на брой дни и месеци.
Още преди да стигне до село Брестовица, човек усеща, че в района действа грижовна и трудолюбива ръка. Край тесния асфалтов път е напълно чисто от бурени и храсти, пропаданията са запълнени с фризован асфалт. Същият ред и чистота е и по улиците на самото село, както и по трасето към съседното населено място Ботров. Красимир не чака някой да дойде отвън или отгоре, за да се погрижи за хората, а сам сяда на машината и работи. Поддържа пътищата в района чисти и сухи и когато падне сняг. „Започваме от сутринта с хората от екипа ми и до вечерта е светнало. Не ядем, не пием, не почиваме, но като има работа, трябва да се свърши!”, обяснява предприемачът.
За мнозина може и да е непонятно как някой работи безвъзмездно и то до пълна изнемога, но не и за хората от Брестовица и съседните села. Те дотолкова са свикнали с добротата и грижата на уж грубия на пръв поглед мъж, че не се колебаят да му звънят за всеки проблем, независимо обществен или личен, и то по всяко време на денонощието.
Да се занимава със земеделие за него е толкова естествено, като да диша. Като момче, родено и израснало на село, Красимир е свикнал с камионите и техниката за обработване на земята още от ученическите си години. Пътят на живота му обаче не винаги е бил гладък. След като завършва Техникума по селско стопанство в Образцов чифлик-Русе, поделението за Ракетни войски край Ямбол е голямото предизвикателство за буйния му нрав. Родителите му уж успяват да го поукротят за около 2 години след казармата, като му намират работа като възпитател в помощното училище-интернат в село Брестовица, но страстта му камионите и неспокойният дух го карат да търси друго поприще. В началото на демокрацията пътува с приятел до Германия, откъдето купуват камион и започват малък бизнес с разнасяне на стоки. През този период, в бурната възраст между 20 и 30 години, любопитството му го отвежда в кръгове, които нарича „дълбоки води” и днес се кръсти, че е успял да се отскубне от тях жив и здрав и да се върне към това, което е истинската му страст – земята и техниката. Прибира се на село, точно както блудният син от библейската притча – пропилял всичко, разбит и с наведена глава, но с богат житейски опит и способност да различава истинските ценности от фалшивите.
Тъй като за него с пълна сила важи максимата „Залудо работи, залудо не стой!”, не можал да трае дълго време в разкаяние у дома. Отишъл в местната кооперация и предложил да ремонтира една стара ИФА. С труда и уменията си възстановил няколко стари машини. Тогавашният председател оценил съзидателната енергия и куража на младия мъж и скоро му предложил да стане негов заместник. Красимир си спомня, че по него време в землището на селото имало близо 10 000 декара пустеещи необработвани земи. Самата кооперация тънела в дългове и разруха. Той се заел първо да спре кражбите и разхищенията и да пусне в употреба цялата налична техника. С твърда ръка разчистил и всички имитатори на дейност. С малко, но дисциплинирани и сърцати хора, успял да изплати дълговете на кооперацията и да разшири обработваемите земи. В момента управляваната от него ЗКПУ /земеделска кооперация за производство и услуги/ „Бряст” обработва над 12 000 декара земя и разполага със супер модерна техника от Германия.
Красимир не крие, че за вразумяването му в онези младежки години, а и за това, че е още жив, голяма роля е изиграл Пламен Нунев, областният координатор на ГЕРБ в Русе, който тогава е бил заместник-началник на РПУ-Бяла. От тогава е и приятелството между тях, което в последствие го отвежда в политиката като член на ГЕРБ от самото създаване на партията. Макар да не се смята за типичен политик, самата му обществена дейност и доверието, което с делата си е извоювал между хората, неминуемо го тласка там, където се вземат решенията за управлението на района – в Общинския съвет на Борово, на който в момента е и заместник-председател.
Когато става дума за работа и проекти, той е в стихията си, но някъде в най-свенливите и съкровени кътчета на душата си крие любовта и болката за близките си. Едва ли мнозина от тези, които познават твърдата му ръка и желязната му воля в делника, знаят колко е ранимо сърцето му, когато стане дума за 8-годишната му дъщеря Миша /Михела/ и за баща му, който не доживял да види внуци и сина си с диплома от университет. „Аз закъснях…”, признава с тиха тъга Красимир. Неотложната работа все го карала да отлага личния си живот. Впрочем Цвета, жената която вече 17 години е до него, отдавна се е примирила, че най-голямата му любов е работата. Когато се запознали, тя вече имала 14-годишна дъщеря. Красимир я приел като свое дете, а бащинското му чувство не може да раздели двете момичета и до днес. Когато го питат за деца, той просто казва „Имам две дъщери.” Болката му по малката Миша е, че заради постоянните си ангажименти, пропуска безценни мигове от детството й. В памет на баща си пък завършил висшето си образование, макар и след като навършил 40-годишна възраст.
Да не откликне на молбата на човек в нужда, за него е равно на предателство. А предателството е несъвместимо с неговата природа, то е грях, който не би могъл да прости на самия себе си. За Красимир Костадинов понятието вярност е свързано първо със земята, което е равносилно на България. „България не е за продан! България няма цена!”, натъжава се земеделецът, когато си спомня как в първите десетилетия на прехода страната ни не е съхранила съграденото, за да го надгради, а се е насърчавала разрухата и разграбването без никаква мисъл за бъдещето.
Заради справедливото му отношение към хората от различните етноси в пъстрия район, вече три мандата той получава пълната им подкрепа в листата за общински съветник.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай