На 10 март се проведе онлайн конференцията „Криза и перспективи в сектор Текстил, облекло и кожи“. Събитието имаше за цел да даде повече гласност на проблемите в бранша, но и на множеството предимства на родните предприятия. Българските производители от бранша, заедно с представители на държавни институции и асоциации, потърсиха възможните решения за справяне със затруднената ситуация в сектора. Форумът беше организиран от Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК) като част от поредицата активности в подкрепа на индустрията.
„Вярваме, че целенасочена държавна политика в комбинация с подкрепа от обществото могат да помогнат да се справим с множеството предизвикателства в сектора.“, посочи в доклада си, откриващият форума Йордан Беловодски – изп. директор на БАТОК. Той подчерта, че браншът е един от най-засегнатите от пандемията, но е и изключително значим за икономиката на страната. Браншът формира близо 10% от общия износ и създава около 12% от добавената стойност в индустрията, които се равняват на над 4 млрд. лева годишно. „Към настоящия момент ситуацията не само, че не се подобрява, но продължава да се задълбочава. Макар и оценката на икономическия ефект от пандемията да е изключително трудна, прогнозата ни е, че до края на 2021 г. не се очаква възстановяване на нормалния ритъм на работа, независимо, че браншът полага непрекъснати усилия да адаптира бизнеса си.“, допълни Йордан Беловодски.
Българските предприятия от бранша бяха едни от първите производители, които се насочиха към производство на лични предпазни средства, за да могат да се справят с кризата. „Производството на маски и защитни облекла е само спасителна сламка за сектора. Българските фирми, продължават да са насреща, така както немалко от тях помогнаха с безвъзмездното ушиването на текстилни маски при първата COVID вълна. Сега обаче е момента, в който бранша наистина има нужда от внимание и помощ“, допълни Миглена Христова – член на управителния съвет на БАТОК. Като собственик на едно от големите русенски предприятия за облекло МИК.БГ тя сподели какво е състоянието на бранша в крайдунавския град, който е и най-големият център на това производство в страната. „Наблюдаваме спад не е само в цените, но и в количествата на поръчките, като за миналата година той беше около 30%. В Русе заетите в сектора са над 10 000 души. Това са 10 000 семейства, които са поставени в реален риск.“
Отделните сектори от индустрията претърпяха различни сътресения. Най-засегнати бяха производителите на т.нар. „тежка конфекция“, докато част от фирмите, които не са фокусирани в официални облекла успяват да задържат досегашните си позиции.
Други важни фактори според Володя Стоянов – член на управителния и председателския съвет на БАТОК, са преминаването към гoтов продукт и проактивност на фирмите. „За всички колеги в бранша 2020 г. беше тежка и трудна, но е важно какви поуки си извадихме от нея, за да можем да продължим напред… Производството на готов продукт е изключително тежко за една фирма, но аз смятам, че това е перспективата за повечето български фирми. Все повече компании от Европа ще го изискват от нас – изпращат ни скиците и очакват готовото изделие.“
В конференцията участие взеха и представители на Министерство на икономиката, Министерство на труда и социалната политика, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Изпълнителната агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия и Агенцията по заетостта. Те споделиха информация за програмите и финансовите инструменти, с които подкрепят индустрията. Участниците в събитието успяха да зададат към официалните гости своите въпроси в реално време и да получат отговор как най-ефективно могат да се възползват от предвидените спасителни мерки за бранша.
Форумът, в който се включиха близо 70 участници, постави началото на поредица от активности и срещи, които да предизвикат диалог с институциите, да постигнат повече популярност на сектора и да привлекат общественото внимание върху възможностите му.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай