Българските гиганти в земеделските субсидии

Публикация 13 Март, 2021 / Деница Ватева, Капитал / 652

Страната е в топ 3 на ЕС по разпределение на еврофондове към големи получатели

България е в топ 3 на ЕС по разпределение на агросубсидии към големи получатели.
Хартиените лимити се заобикалят и огромната порция от милионите отиват при зърнопроизводители, а напоследък в клуба на големите влизат и животновъди.
Грантовете за проекти също се насочват към фирми със спорен капацитет.

Идеята европейските субсидии за земеделие е да подпомагат фермерите на континента да остават конкурентни на евтиното производство от други държави. В България обаче те родиха гиганти - дузина зърнопроизводители, които обработват десетки хиляди декари и годишно получават десетки милиони, благодарение на които реализират свръхпечалби. Явлението бе забелязано в Брюксел, като преди шест години беше сложен таван на основното плащане - най-общо до 300 хил. евро на фермер. Това обаче не е променило нищо в България - правилото се заобикаля през роене на различни фирми, които не се проверяват за свързаност, и през една вратичка за разходи за труд. Справка: годината преди лимита пет свързани със Светлозар Дичевски компании, познати като групата "Октопод", са получили 25 млн. лв. субсидии, а през 2020 г. същата петорка е получила същата сума. Единствената новина е, че в списъка на топ получателите сред зърнопроизводителите вече трайно се срещат и имена на ферми за животни. Но пък на лидерските места сред редовните получатели няма нито една компания за плодове и зеленчуци.

Разпределяните агросубсидии са гигантски - вече стигат и по 3 млрд. лв. на година. Проблемът е, че страната ни е в топ 3 на държавите в Европа с грантове към едри получатели. Което убива малките и средните предприемачи в сектора. Накратко - земеделието както строителството е територия за шепа любимци, които се наторяват с милиони от властта.

България на крупното земеделие

Евросубсидиите би трябвало да дават на фермерите сигурност в доходите и стимул да произвеждат храни. Но реалността е, че средствата се разпиляват в различни посоки - разследвания на журналисти и активисти показаха неведнъж, че в различни държави сред топ получателите има висши политици, членове на кралски семейства, корпоративни гиганти и дори бизнеси като летища или спортни бази, които кой знае защо се води, че осъществяват земеделска дейност.

В България информацията кой колко получава е все така закопана дълбоко. До сравнително скоро фонд "Земеделие" беше единствената институция, управляваща евросредства, която не публикуваше данни за фирмите с одобрени европроекти в общата система ИСУН. А последният опит за изискване на данни по Закона за достъп до обществена информация за получателите на агросубсидии, направен от адвокат Сева Памукчиева, е отнел половин година и съдебна битка.

Битка за имената на големите

Когато през август миналата година адвокат Сева Памукчиева от Велико Търново решава да поиска по Закона за достъп до обществена информация данни от фонд "Земеделие" за общата сума на изплатените евросубсидии от 2007 г. насам и първите 300 най-големи получатели на евросредства, молбата й е одобрена частично. Фондът й съобщава бюджетите, но не и имената на лицата и фирмите, получили най-много пари, тъй като това "няма важно обществено значение и не касае обществения живот в държавата". През есента това решение е отменено от Търновския административен съд, който връща преписката в институцията. "Но минаха около три месеца, в които не получавах информацията. Наложи се да подам нова жалба в съда за бездействие", разказва Памукчиева, според която "най-скандалното е, че фондът не се вълнува, че има съдебно решение, и се налага съдът да им обяснява, че подлежат на санкции по административнопроцесуалния кодекс".

Тагове : зедемелски субсидии ,