- България е в топ 3 на ЕС по разпределение на агросубсидии към големи получатели.
- Хартиените лимити се заобикалят и огромната порция от милионите отиват при зърнопроизводители, а напоследък в клуба на големите влизат и животновъди.
- Грантовете за проекти също се насочват към фирми със спорен капацитет.
Идеята европейските субсидии за земеделие е да подпомагат фермерите на континента да остават конкурентни на евтиното производство от други държави. В България обаче те родиха гиганти - дузина зърнопроизводители, които обработват десетки хиляди декари и годишно получават десетки милиони, благодарение на които реализират свръхпечалби. Явлението бе забелязано в Брюксел, като преди шест години беше сложен таван на основното плащане - най-общо до 300 хил. евро на фермер. Това обаче не е променило нищо в България - правилото се заобикаля през роене на различни фирми, които не се проверяват за свързаност, и през една вратичка за разходи за труд. Справка: годината преди лимита пет свързани със Светлозар Дичевски компании, познати като групата "Октопод", са получили 25 млн. лв. субсидии, а през 2020 г. същата петорка е получила същата сума. Единствената новина е, че в списъка на топ получателите сред зърнопроизводителите вече трайно се срещат и имена на ферми за животни. Но пък на лидерските места сред редовните получатели няма нито една компания за плодове и зеленчуци.
Разпределяните агросубсидии са гигантски - вече стигат и по 3 млрд. лв. на година. Проблемът е, че страната ни е в топ 3 на държавите в Европа с грантове към едри получатели. Което убива малките и средните предприемачи в сектора. Накратко - земеделието както строителството е територия за шепа любимци, които се наторяват с милиони от властта.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай