Теодора Евтимова, директор на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ , е представител на гражданската квота в листата на БСП. В най-старата българска партия я смятат за професионалист, който заслужава доверие и може да се разчита на опита му в предстоящата предизборна надпревара. За десет години начело на русенската библиотека Евтимова промени обществените нагласи към труда на библиотекаря, както и работата на културната институция. За това време библиотеката успя да постигне технологичен и духовен синхрон с новите потребности от култура и духовност на модерните поколения. Има ли надежда в битката за повече книжовност и познание на попрището на политиката. С тези и други въпроси „Акцент“ се обърна към Теодора Евтимова.
- Вашият избор в гражданската квота на БСП е стратегически премерен ход, очевидно в Столетницата залагат на доброто Ви име на професионалист, който обаче досега винаги е бил извън политиката. Защо се съгласихте да се ангажирате с подобно предизвикателство?
- Вярно е, че натрупах солиден опит в професията – аз съм започнала като обикновен библиотекар, минала съм през всичките етапи на професионалното израстване. Спечелих конкурс и така преди 10 години застанах на кормилото на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Да управляваш културна институция при сегашните условия не е особено лесно. Срещнах много нови изненади и също толкова неочаквани изпитания. Но знаех, че библиотеката в 21-ви век вече не може да остане само като място за раздаване на книги и за обслужване на четящите граждани в читалнята. А русенската библиотека е една от най-старите културни институции не само в Русе, но и в България. Тя е на 133 години и, образно казано, влезе във втората христова възраст на новото си столетие. При това, забележете, нашата библиотека отваря врати през февруари 1888 година, 8 месеца преди откриването на Софийския университет. Така че, обвързаностите, историческите отговорности, традицията и модерното, съвременно отношение към професията библиотекар се превърнаха за мен в изпитание и предизвикателство. През всичките тези 10 години трудно „пробивах“ инертността, а понякога и отсъствието на ангажираност към библиотечните проблеми – като започнем с физическото състояние на сградата – занемарен паметник на културата, и стигнем до детайли, свързани с пренастройката и технологичното обновление на отделите в библиотеката. И тук идва закономерно въпросът на скептиците – като си добър професионалист, защо ти е „на баир лозе“- да се занимаваш и с политика. Отговарям веднага – защото чрез включването в политиката ще имам възможност да дам експертно становище в мястото, където се градят законите на българската държавност. За да има нов законотворчески прочит на проблемите на духовността, да се лобира реално за хората в културната сфера. Просто приех поканата като предизвикателство.
- Смятате ли, че вновата информационна матрица, в епохата на компютрите и тоталния интернет библиотеките могат да им бъдат конкуренти? И това не е ли по-голямото предизвикателство, отколкото включването ви в политиката?
- Разбира се, че сме свидетели на зараждането на една нова, тотално различна цивилизация, разчитаща на бързия досег до новината, до информация от всякакво естество. Но библиотеките ще останат свързващото звено между стремежа да знаем повече, да го научаваме възможно най-бързо и с възможно по-малко усилия. Те са „пазител“ на мисловния багаж на човечеството, запаметен върху хартия, върху електронни носители и в сървъри. В този смисъл в Русе предприехме пълен завой по отношение на технологиите. Съюзихме се с тях! За десет години изградихме нов отдел „Автоматизация“, променихме комуникацията с читателите и приятелите си. Библиотеката стана социален партньор с много неправителствени организации, с други културни институции и научни звена за обмен на знание и познание. Но да спрем дотук и да кажа, че Русе е библиотечен център на още 90 обществени библиотеки в областта. Разликите обаче помежду ни са огромни. В малките населени места тези някогашни огнища на знанието са почти угаснали. И това вече е проблем на политиката, на държавническо отношение към книгата- като прибавим издателските проблеми, авторските права, необходимостта от национална библиотечна информационна мрежа, която да е в синхрон с библиотеките в ЕС и в света – нещата стават много сериозни. Такова е предизвикателството и знам, че ще се опитам да направя всичко по силите си, за да видим поне малко „светлинка в тунела“.
- Какъв човек е професионалистът-библиотекар Теодора Евтимова, ще Ви промени ли политиката, всъщност, вече в предизборната надпревара, забелязвате ли корекции в основни ваши житейски правила, да речем?
- Забелязах или по-точно констатирам, че политиците са особено задължени на избирателите. Много фасада и парадност има в демокрацията ни. С разочарование, като болшинството българи, наблюдавам как през последните, вече повече от три десетилетия, губим от инерцията на някакви непрекъснати промени. Как трупаме дефицити не само от липсата на национален идеал и смислени приоритети, които вместо да ни доближават- ни отдалечават от истинските европейски ценности. И като народ, и като нация, и като икономически субект с отлики в единството на европейското многообразие, тепърва ще трябва се доказваме на международната сцена, но дали знаем защо и как трябва да го направим? Ако е в името на утрешните поколения – при досегашните резултати на демокрацията ни – сме обречени на неуспех.
Цветът на нацията изтича катастрофално по чужди земи. Русе намалява, топи се, ние сме в демографска агония, това се вижда и при нас, като статистика новите читатели прогресивно намаляват . С нерешените проблеми в образованието, в здравеопазването, административната реформа, със задълбочаващи се катастрофално социални диспропорции –с целия този баласт- ние едностранчиво и неефективно се въртим в омагьосания кръг на противопоставянето и разделенията. Тези вътрешни пропасти се виждат и отвън. Тте ни обезличават и ни лишават от акумулиране на полезни критерии за самооценка и реализъм в условията на европейската интеграция и неизбежните глобални преструктурирания в света. Така че, променям се. От библиотеката нещата изглеждаха по един начин, в момента са много по-различни, някак по-мащабни. Струва си да опитам и от солта в политиката. Нали човек се учи, докато е жив.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай