Алисе Муртезовае пример за успяла жена. Тя е административен директор на УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“. През 1999 г. се дипломира като логопед, след което има и 6 магистърски степени, сред които „Здравен мениджмънт“, „Публична администрация”; Икономика и мениджмънт; „Международни финанси и международно търговско право”; „Национална сигурност”.
От 2010 г. е Председател на Общинския съвет на БЧК.Общински съветник от групата на ПП ГЕРБ и зам.-председател на Постоянната комисия по здравеопазване.
- Днес, 8-ми март, отбелязваме международния ден на Жената. Но както за всичко и тук имаме противоречиви мнения за празника, едни го смятат за остарял, други- за пролетарски... но все пак никой не оспорва, че в основата му стои Жената. Какво за Вас е този ден?
- Специален ден. За мен всеки празник заслужава нужната почит. Все пак е хубаво всяка жена да се радва на внимание, независимо дали е празник или не.
- 8-ми март е празник на жената, на работещата жена, каквато е и Алис. До каква степен еманципацията е повлияла върху самочувствието, свободата на жената да избира: своя любим, да се изяви в дадена професия или област, или е по-добре тя да бъде домакиня, майка и дама. Коя Алис какво ще празнува днес?
- Балансираната Алис. Аз се уча всеки ден от много неща. Трудно е да лавирам сред тях, но преди всичко се старая да не позволявам да ме напуска чувството за женственост и това да бъда жена във всичките й форми –съпруга, майка, любима. След това следва всичко онова, което правя в професионален аспект, дори и доброволческия труд....
- Добра насока... Да започнем с доброволчеството в Червения кръст. Това е една наистина чиста и сърдечна обществена дейност. Но вече сте едно стъпало по-нагоре с ангажимента и участието в работата на Общинския съвет...
- Ангажиментите ми в БЧК са много по-различни от тези като общински съветник. С Червения кръст е свързана по-голямата част от живота ми. От 16-годишна съм ангажирана с дейността ми там като доброволец. В началото възобновихме структурата в България на младежкия Червен кръст, в последствие съм част от Общинското ръководство, Областното и т.н.
Времето, което отделям за каузите на БЧК и самите каузи са много по-различни от тези в Общинския съвет. А там съществував ангажименти с групи хора, които са уязвими...
- Има и групи, които са уязвяващи....
Работата в Общинския съвет е голямо предизвикателство. Сякаш в началото идеализирах всичко, което се прави там. Но с течение на времето се случи и очакваното приземяване. Сблъсках се с реалността.
- Влязохте в Общинския съвет пак с кауза- да бъдете полезна, да работите в полза на обществото. Но се оказва, че там трябва да се играе един път отборно /партийно/, и втори път- колегиално. Получава ли се това Алис да се запази като личност и същевременно да е лоялна към партийната група и към старейшините като цяло?
- Определено се получава. Много често, когато съм предлагала на нашата група от партия ГЕРБ определени действия и инициативи, при достатъчно доводи и аргументи, всички колеги да са заставали зад мен. За което им благодаря.
- Вероятно и с дарителството на "надбавката" от групата на ГЕРБ, която реално се получи при последното "индексиране" на заплатите на общинските съветници?
Да, така е.
-Нормално ли е значителна част от старейшините, които са се предлагали да представляват своите съграждани и да им решават проблемите, да работят в полза на обществото, в един момент да превръщат тази работа в професия срещу заплащане...
- Всеки си има своята истина. Моята е, че на тези позиции трябва да бъдат хора, които са се доказали в професията си, с действията си и с поведението си като хора, които са успели.
Лично аз и нашият екип в „Медика“, следваме едно мото: За доброто на хората. Мисля, че това мото трябва да е за всеки един общински съветник и трябва да мислим и да работим в посока подобряване качеството на живот на нашите съграждани с всяко едно решение, което взимаме.
- В този ред на мисли- след като разбрахте устройството, особеностите и работата на общинския съветник, сега заставате пред ново предизвикателство- кандидат за народен представител. Кое провокира поредната цел- нещо, което трябва да се промени спешно, което не търпи отлагане по отношение на законодателството?
Трудно може да се отговори с едно изречение. Но най- вече за мен всеки един народен представител трябва да поставя Човека в центъра на законотворческата дейност. Както и в най-добрия смисъл на думата- да лобира за своя Регион.
Националните политики се случват по презумпция, докато регионалните понякога остават малко настрана. Колкото до темите, които смятам, че трябва да се случат обезателно, трудно може да се посочи само едно нещо. Ако кажа, че това е Законът за доброволчеството, то не значи, че решаването на проблемите с въздуха в Русе, демографския срив, транспортната свързаност са по-маловажни. През последната година светът бе изправен пред такава жестока пандемия и се видя действителната необходимост от регламент за доброволчеството.
- Ако се върнем към основната Ви работа- административното управление на едно частно медицинско заведение "Медика"- специфично дружество, в което имате работа със сестри, лекари, пациенти, как се постига баланс в отношенията, как се гради доброто име?
- Голямо предизвикателство е да работиш с персонал от над 1400 души във всичките ни структури. Специфичното е, че освен работата с екипа, мотивацията, поддържането на качество и ниво, работим и с пациентите. Обикновено това са хора, които ни търсят при нужда. А човек, когато е болен, е много по-различен от нормалното си състояние. За да сме винаги на ниво, трябва умело да лавираме между очакванията на пациентите, очакванията на специалистите, да предлагаме услуга с добро качество.
Трудно е, почти денонощно сме на телефона. Както за много благодарните пациенти, така и за онези, които имат оплаквания и препоръки. Смея да твърдя, че имаме страхотен екип, на който можем да разчитаме във всеки един момент. Това са хора, отдадени да лекуват със сърце и душа.
-При това положение остава ли време за семейството? Със съпруга си сте постоянно заедно- граница между служебните и семейните ангажименти очертава ли се?
Разбира се. За всяко едно семейство, ролята на жената е изключително важна. Тя е тази, която го запазва, тя поддържа огъня, независимо колко е добър и велик един мъж. Тя е центърът, около който се върти семейството.
Естествено е да има и моменти на предизвикателства и различия, но във времето сме си напаснали характерите, изградили сме някаква симбиоза. Стремим се да отделяме достатъчно време и на 9-годишния ни син, да подкрепяме и насърчаваме мечтите му.
- Какво остави у Вас професията на логопед във времето?
- Тази първа моя работа ме е карала да се замислям над много неща, които се случват в живота - взаимовръзките, защо точно сега, защо точно по този начин. Всяко общуване с всеки един пациент е оставило чувството на удовлетвореност, на спокойна съвест за това, че съм помогнала на много хора.
- Дума и жест са напълно достатъчни... Кои са те за Алис, които би искала да чуе или усети в днешния ден?
- Най-вече жестовете на любовта.
- Кое е любимото Ви цвете?
Лалето.
- Може би не е най-празничния въпрос, но ще се изкуша да го задам. Защото смятам, че е фундаментален за живота ни и изборите, които се провеждат. Дали трябва хора, които са без образование, неграмонти, да вземат решение, гласувайки, и да определят кой да решава съдбата ни и тази на държавата? Предвид факта, че по Закон не трябва да има хора без основно образование? Какво правим с този Параграф 22?
Против моята философия е да бъда съдник на когото и да било. Ако има много такива хора, които са без образование, означава, че ние като общество не сме направили достатъчно тези хора да бъдат мотивирани под всякаква форма да завършат основното си образование. Ако го направим, тогава няма да съществува такъв проблем...
- Как да се случи това?
- Като човек, който мотивира останалите, съм успяла да убедя хора дори без завършено средно образование да се реализират. Трябва да направим всичко необходимо те да са приобщени към по-голямата маса, т.е. към хората с образование. Не се знае как и ние бихме изглеждали сега, ако се бяхме родили и живели при други условия. Знаещите и можещите трябва да мотивират и тази маса...
- Формирането на всеки един характер може да се насочва, да се променя към по-добро. Доброволчеството явно е едно от положителните прояви, които всеки един човек в доден момент прави в живота си.
- Да, това са доброволни и осъзнати дела и колкото повече са те, толкова повече Вселената събира тази доброта и я връща към нас- хората. Жената е тази, която трябва да възпитава децата си да работят за каузи. И да се знае, че семейното възпитание е в основата на всяко едно възпитание, а в училище то само се надгражда.
- Добре, откъде все пак е придобила тези човешки ценности Алис?
От общността, в която съм израснала. Това е общността на шиитите или на т.нар. алиани. Тя е неголяма общност в България, в която се смята, че образованата жена възпитава знаещи и можещи деца. Жената участва във вземане на решения в социума.
Тази среда от моето детство, остави голям отпечатък у мен. Където и каквото и да правя, принципите, с които съм отраснала, ще останат завинаги и ще ги пренасям във всяко едно нещо, което правя.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай