Днес свеждам глава заедно с всички демократи у нас пред жертвите на комунизма. Пред избитите без съд и присъда от така наречения народен съд, пред тези, които останали живи, 45 години живееха с клеймото „ народен враг".
Идеите им за свобода, за истинско равнопоставяне оцеляха. Тези идеи сега държат нас, демократите, изправени, тези идеи ни направиха реална част от Европа. Европа на човешкото достойнство, свобода и възможност за растеж.
Убийците- комунисти не са между живите. Но бацилът на техните мракобесни идеи все още е сред нас. Мутира. Носителите му съблякоха ватенката на комунизма, облякоха скъп костюм на социализма. Но социализмът в главите им няма нищо общо с истинската социалдемокрация.
Не трябва да забравяме жертвите на комунизма, трябва и да помним заветите им- никога повече комунизъм, никога повече страх, никога повече кръв!
Поклон.
