Историята никога не се повтаря, но все пак доста събития си приличат като резултат от едни и същи причинно-следствени връзки.
Точно както и преди век, имаме огромно обедняване на големи маси население. Тогава глобализацията е към края на своята първа фаза, когато изнасянето на работни места от Европа към Америка е набрало ход следствие на по-евтиното производство на същите стоки отвъд Океана. Но докато старите колониални сили все още черпят евтини ресурси, Германия и Австро-Унгария са губещи от процеса на глобализация и се опитват да го обърнат в своя полза с Първата световна война. Неуспехът води до години на икономическа криза и инфлация, която пък след това се обръща в дефлация.
Именно дефлацията е икономическият феномен, довел Хитлер на власт.
Липсата на достатъчно работни места, ниското заплащане и в резултат слабото търсене пречи на растежа на икономиката и води до още по-голямо свиване на производството, безработица и мизерия. Общото отчаяние на тълпите в условията на демокрация ги води към "Спасителя", когато се появи.
Какво става в началото на 21-ви век? В края сме на Третата вълна на глобализация, започнала през 1990 г, когато преместването на производствен капитал от Запад на Изток върви с освобождаването на сините якички и поколения работници в едно предприятие остават без работа или им се налага да сменят работа и местоживеене.
Въпреки различния подход на централните банки, с който се опитват именно да предотвратят дефлацията (основна цел и на ЕЦБ) след Голямата рецесия от 2008 г, липсата на достатъчно доверие и инвестиции в старите работни места оставят търсенето в инономиката слабо. Алтернативните работни места в сферата на услугите в САЩ и Великобритания , а и в Европа не могат по производителност и сигурност на доходите да компенсират загубената на Изток индустриална заетост.
Цели процъфтяващи преди индустриални райони на Запад днес пустеят.
За всичко са виновни "алчните елити". Въпреки налетите трилиони от централните банки не само няма инфлация и достатъчен растеж, а помощта пак отива в "елитите". Лихвите са нулеви и дори спестяванията почват да се топят. Обявените политики на ре-шоринг от Камерън и Тръмп се посрещат с очакване, че е възможна реверсия на глобализацията. Търпението към 2015 г вече се изчерпва и започва да се чака Спасителят. Социалните мрежи - чрез своята специфика да подсилват екстремните гласове - улесняват процеса.
И през 2016 г. започва историческият щурм срещу "глобалните елити". С много близка до реториката през 1933 г. Врагове стават "другите"- по етнос, раса, пол, сексуалност. Всичко, което не отговаря на представата на онеправданите за света е "фалшива новина", добре дошло за "Спасителите".
Такава е Прелюдията към атаката срещу самата демокрация, която виждаме днес.
Години след Втората световна война изследователите още не могат да си отговорят на въпроса как толкова развита страна (единствена в историята) като Германия допусна тоталитаризъм. Виждаме как днес това се повтаря като опит.
Има ли ефективна икономическа политика срещу тръмпизма?
Да. Една такава политика е реиндустриализацията - макар и тя да бъде на база нови технологии и да не може да осигури работни места за всички със старите професии.
Втора политика е масирана държавна помощ за преквалификация и доходи в преходен етап за всички с невъзстановяеми работни места и тяхното пренасочване към други професии.
Трета политика е цялостно преосмисляне на икономическия модел и осигуряване на условен базов доход за нуждаещите се срещу публични услуги или ангажименти в полза на общността или обществото.
Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай