Няма българин да не знае своят национален герой, революционер, поет, журналист и публицист Христо Ботев.
Един от символите на българската емиграция е роден на 6 януари.ч
Христо Ботев с братята си Стефан, Боян и Кирил, май 1876 г., Букурещ. ФОТО: официален сайт
Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 г. (25 декември 1847 година по Ю.К.) в Калофер. Син е на Ботьо Петков и Иванка Ботева. От 1854 до 1858 г. Христо Ботев учи в Карлово, където баща му е учител.
Родната къща на Христо Ботев в Калофер.
По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.
През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията поради липса на интерес към учебната програма, но в същото време чете много книги и натрупва големи знания. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка.
Първото стихотворение на Христо Ботев – Майце си, е отпечатано в този вестник.В анкета, организирана от СБЖ сред журналисти от българските национални медии, проведена през 2003 г. и посветена на 140-годишнината на вестника, „Гайда“ е посочен на първо място в отговора на въпроса “Кои са 15-те най-значителни български хумористично-сатирични вестници и списания през периода 1863-2003 г.?”
Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от Петко Рачов Славейков, е публикувано първото стихотворение на Христо Ботев — „Майце си“, написано в Одеса. 1863 г. е излязъл брой 1 на вестник “Гайда”. Издава се в Цариград, подзаглавието на вестника е “сатирический вестник за свестявание на българите. Издава се секи 15 дена”. Именно в този вестник прозренията на авторът на “Изворът на Белоногата” за “боядисване в една боя с Европа” тъй актуален днес са напълно пренебрегнати, както от литературата ни, така и от полуграмотните политици.
Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане, тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена съхне и вехне люто язвена?!
Емигрант в Румъния
Васил Левски и Христо Ботев , Александър Поплилов 1976г.
„Скоро, скоро е денят за общонародно въстание и на сборното място всеки ще се вика да даде работата си според силите на всеки един, както му е казано да върши. У когото няма работа, грозно ще се наказва, а фамилията му ще бъде изгонена из Българско.“
Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители, братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 г. пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за чистач. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.
През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.
През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава, като учител в Измаил, където преподава до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.
Факсимиле от в. “Дума на българските емигранти”
На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“ с мото: „Истината е свята, свободата е мила!“.
През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по-късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган.
Заглавието на вестника е много на място – “Будилникъ” – да буди българина и да го държи буден и готов за борба в защита на своето си.
На 1 май 1873 г. издава сатиричния вестник „Будилник“.
“Редакторът на в. “Будилникъ” Христо Ботюв Петков с невероятен усет е предугадил някои европейски политико-научни тенденции по отношение българщината, които са целяли заместването на наличното знание за миналото и замяната му с “нови” такива знания, както и налагането им в българското научно и образователно дело. Много оригинално и навреме е запалена една “сигнална лампичка”, която да подскаже на българския читател за предстоящата “научна атака” от Виенската академия.”
На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година). В. “Знаме” излиза в една годишнина – 27 броя, в които са събрани 26 статии, 47 дописки, 138 известия, 23 политически прегледа и други литературни материали. В него са поместени само 2 стихотворения – едното е от неизвестен автор, другото е от Стамболов.
Вестник “Тъпан” излиза два пъти: през 1868–1870 г. (12 броя), и през 1875 г. (4 броя).
Резултат от разцеплението в революционната организация и влошените отношения между нейните водачи – Л. Каравелов и Хр. Ботев – е възобновяването по инициатива на Ботев на хумористично-сатиричния вестник “Тъпан”. Това е първият български хумористичен вестник, чиято задача е била да отстоява възгледите на революционната емиграция. През 1872 г. Л. Каравелов пише, че нито един български вестник по това време, освен “Тъпан” и “Дума на българските емигранти”, не е имал “своя програма”.
През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“.
На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка.
На 5 май издава вестник „Нова България“.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Христо Ботев.
Априлско въстание и героична смърт
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове.
През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.
На 16 май и 17 май 1876 „Радецки“ извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитана писмено обръщение–ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй.Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на Ботевата чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
Още същата 1876 година Иван Вазов посвещава популярните стихове, превърнали се в последствие в патриотична песен:
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и “Радецки” гордо плува
по златнѝ вълни.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села.
Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания.
Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.
Паметникът на Христо Ботев – българския национален герой, революционер, поет и публицист е издигнат на централния площад на гр. Враца. Склуптората е дело на Владимир Гиновски и е висока цели 12м.В близост до паметникът на Христо Ботев има монумент, на който е изобразена ботевата чета и отредено място за Вечния огън, с чието запалване се бележи началото на традиционните Ботеви дни за града.
На 1 юни (20 май стар стил) 1876 г. е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Камарата в Стара планина.
Песен за героя
Във Врачанския Балкан
има връх един голям.
Спомени за страшни дни
той в сърцето си таи.
Шепне тихо на деца
как във бой за свобода
тук загива смел герой –
Ботев се нарича той.
Смели Ботеви мечти
греят в нашит очи.
Помним му завета горд –
да опазим българския род.
(Творчески екип от 1 “а” клас с класен ръководител Мариана Митова, НУ ”Христо Ботев” – гр. Троян)
След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му, 20 май. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 година денят е отбелязан точно една година след предходния — на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес. В същото време, според Григорианския календар годишнината от смъртта на Ботев е на 1 юни. Причина за тази разлика е фактът, че 1900 година е високосна в използвания до 1916 година Юлианския календар, но не и в Григорианския.
Убеждения и идеология
Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията.
Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.
В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др.
Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай