„Никой не е обречен. Всъщност, ние наистина сме „фабрики за холестерол“. Кардиологичната практика показва, че холестеролът, циркулиращият, а не клетъчният, е вреден за развитието на атеросклеротичните съдови заболявания. И, за съжаление, другата истина е, че противно на схващанията, че само с диета можем да се справим с него, това не е така. Но пък можем да направим множество други неща, които в съвкупност да дадат добър резултат.“
В това ни уверява проф. Арман Постаджиян в интервю за БГНЕС, с Дияна Тушева, което публикуваме с малки съкращения.
В „окото“ на Ковид бурята, която ни накара да излезем от нормалния си живот за безпрецедентно дълго време, без ясна перспектива за напред, намерихме професора на работното му място, в голямата софийска болница „Света Анна“. В зимния ден той излезе пред екипа ни навън по къс ръкав, без притеснения от студа, съсредоточен явно върху други проблеми. Предполагаме от какъв характер.
Арман Постаджиян е професор по кардиология в Медицинския университет-София, заместник-декан на медицинския факултет, ръководител на катедра „Обща медицина“ в същия университет, началник-отделение по кардиология към Клиниката по кардиология на столичната УМБАЛ „Света Анна“, председател на Българската лига по хипертония, член е на Дружеството на кардиолозите в България и бивш негов председател.
- Проф. Постаджиян, в сегашната пандемична обстановка като че ли на заден план останаха всички други хронични, и не само, заболявания. Какви е Вашата оценка като кардиолог – успяват ли сърдечно болните да получат адекватна лекарска помощ?
В големите болнични заведения са създадени вече условия, в които да се помага както на хората с Ковид, така и на тези с други заболявания, от които пациентите със сърдечно-съдови са от водещо значение. Но няма какво да си кривим душата, със сигурност регулярността на прегледите на сърдечно болните се наруши – както на ниво извънболнична помощ, така и на болничната. Знаете, че в болниците плановият прием е преустановен, което е логично, защото сме изправени пред ситуация, която е безкрайно нова и непозната. За съжаление, това положение може да се запази за дълъг период от време, затова на хората трябва да им свети една лампичка, която да ги накара да наблюдават здравето си по-внимателно. А това, което зависи от тях, те да могат да го правят и да го разглеждат като инвестиция за по-добро здраве.
В момента имаме предизвикателство – как да намалим смъртността от инфекциозното заболяване, вследствие на опасния вирус, която е необичайно висока. Това налага сериозно усилие от страна на медицинските специалисти, както и вършенето на голям обем несвойствени дейности от тях, защото е ясно, че толкова много на брой инфекционисти и епидемиолози нямаме в страната. А разглеждането на човека с неговите придружаващи заболявания е нещо, което е съпътстващо. Те, очевидно, се променят и изострят в хода на една ковидна инфекция. Ще ми се да бъда от страната на оптимистите. Друг е въпросът, че към сегашния момент този благоприятен изход не го виждам.
- Ваши са думите – „трябва да предадем нашето знание на пациента – това е гаранция за добър резултат“. Ето, един пример – задухът е критична фаза при поразените от сърдечна недостатъчност, но той е опасен симптом и при ковид заболелите. Как да разберем това, ако живеем извън големия град или сме в малко, отдалечено селище и сме затруднени да стигнем бързо до лекар?
Ние се хващаме за симптома задух, но всеки човек по отношение на здравето има своята история. Хората, например, които са преживели миокарден инфаркт или са с тежка, неконтролирана хипертония, имат своето познание, че са със сърдечно заболяване. Да напомним – Ковидът е инфекциозно заболяване, причинено от вирус, а задухът не е единственият симптом, за да го идентифицираме, при доста пациенти той дори липсва. Но общите симптоми при него като треска, температура, болка в мускулите, неразположение като правило не присъстват при сърдечна недостатъчност. Да, при тежка форма на инфекциозното заболяване се появява и задух, когато се достигне до пневмония. А при сърдечно болните задухът се явява предимно нощно време и то в легнало положение, който преминава с приемане на отводнителни лекарства. Така че има достатъчно разграничителни линии, за да могат хората бързо да се ориентират. При отсъствие, обаче, на инфекциозно заболяване и на грипоподобна симптоматика, задухът трябва да бъде уточнен, най-вече чрез ехокардиография за наличие на сърдечно заболяване.
- И друг проблем при сърдечно болните – високите показатели на холестерола. Ваши колеги казват за хората над 50 г., че са „фабрики за холестерол“. Наистина ли те са обречени цял живот да са на лекарства, дори ако водят здравословен живот и приемат подходяща храна?
Никой не е обречен. Всъщност, няколко са факторите, макар че наистина сме „фабрики за холестерол“. Той, обаче, ни е необходим за много неща – за клетъчните мембрани, за функционирането на мозъчната тъкан, за половите ни хормони… Не сме против този холестерол. Но кардиологичната практика показва, че холестеролът, циркулиращият, а не клетъчният, е вреден за развитието на атеросклеротичните съдови заболявания. И, за съжаление, другата истина е, че противно на схващанията, че само с диета можем да се справим с него, това не е така. На базата на диетично хранене не повече от 15% от циркулиращия холестерол може да бъде поставен под контрол. Но пък можем да направим множество други неща, които в съвкупност да дадат добър резултат – повече физическа активност, отказ от тютюнопушене, регулиране на артериалното налягане. Върху тях наистина можем да въздействаме така, че прилагайки отрано тези скромни мерки, в средната част от живота и когато сме вече възрастни, да нямаме усложнения.
- Логично, за тези, които са пропуснали да прилагат скромните мерки, остават лекарствата. Пише се и се говори, че една част от тях – от групата на статините, за лечение на лошия холестерол, водят до нежелани мускулно-ставни последствия. Как да ги избегнем или как да намерим оптималния вариант за здравето си?
Има различни сценарии. Никой не желае прекомерно изписване на медикаменти при група хора, които няма да имат полза. Но си представете обратния сценарии – примерно, пациент, който вече е преживял един или два миокардни инфаркта и за който знаем, че всичките му съдове са засегнати. Та на него ли трябва да предложим хигиенно-диетичен режим, който да бъде дългосрочен и да го пази от следващ съдов инцидент? В такава ситуация при лечение с лекарства от групата на статините може да се проявят странични ефекти, засягащи мускулите и ставите. Но това е една част от проблема. Оказва се, че доказателствата за ползите от такова лечение са многократно, в пъти повече. Винаги е въпрос на баланс между полза и риск. И още нещо – трябва като лекари да водим комуникацията така, че пациентът винаги да е информиран, да съучаства в този процес.
- И една препоръка от вас, макар че такива съвети многократно са повтаряни от Ваши колеги. Което не пречи масово да ги забравяме. Много българи са с високо кръвно налягане, дори тенденцията е към „подмладяване“ на заболяването. Как правилно да го мерим?
В контекста на пандемичното състояние, в което се намираме и на намалените контакти като следствие между лекари и пациенти, е важно да се намерят тези средства, чрез които пациентът да поеме повече отговорност за своето здраве. На първо място, да си знае стойностите на артериалното налягане в естествена среда, т.е. в домашната, е от съществено значение. Да бъде използван добър апарат, адекватна маншета спрямо размера на ръката, а 5 мин. преди самото измерване човек да не е имал физическа активност, да не е пушил цигари, да не е приемал кофеинови напитки. Да е спокойно седнал с облегнато рамо, да не е с кръстосани крака, маншетът да е на нивото на сърцето – така се измерва по най-добрия начин артериалното налягане. И най-съществена е информацията не от единична стойност, а в продължение на една седмица. Да не забравяме и каква трябва да бъде нормата – тя е не повече от 135 / 85. Важно е в колко от 7-те дни на седмицата човек има по-високи от тези стойности, тогава той ще се нуждае от консултация, от промяна в начина на живот или от започване на терапия.
- Проф. Постаджиян, всеки ден сте сред болни хора, с различни оплаквания. Страхувате ли се от заразата?
Страх от Ковида трябва да има, той е човешко качество. Но да стоим и да се страхуваме, без да правим нищо, не е решение. Препоръките ми не са нещо ново, но ще ги повторя и тях: по-малко контакти, доколкото е възможно и използване на лични предпазни средства. Всички те са смислени неща и не означават, че няма да бъдеш заразен като при всяка въздушно-капкова инфекция, но поне можеш да минимализираш опасността. Част от управлението на страха е неговото разбиране и приемане. Дълбоко съм убеден, че не само чрез лекарите, но и всеки би могъл да си помогне сам преди да стигне до тях. Имаме нужда и от помощ отгоре, от вярата, за да можем да контролираме риска на психологическо ниво. И това не е слабост, а реалност! /БГНЕС
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай