124 800 българи получават заплата по-висока от максималния осигурителен доход за страната - 3000 лв. Делът им е 5% от всички декларирали доходи по трудови правоотношения, а общият начислен данък за тях към юли т.г. е за близо 85 млн. лв.
Това показва справка към юли т.г. предоставена от финансовия министър Кирил Ананиев по повод парламентарно питане на БСП.
В сравнение с миналата година броят на данъкоплатците с доходи над осигурителния таван се е увеличил с 11 619 души.
Във високодоходните групи броят на хората, декларирали заплати в диапазона 3000-6000 лв., е 90 471 - с над 8700 повече от преди година. Увеличават се и българите с трудови възнаграждения между 6000 до 9000 лв. - те са 18 700 души, с над 2500 повече от м.г. Над 9000 лв. трудови доходи са декларирали 15 624 души, което също е нарастване спрямо миналата година с около 300 души.
На този фон намалява общият брой на заетите по трудови договори, става ясно от справката на финансовото министерство. Към юли по такива възнаграждения получават 2 312 684 души, което е със 146 хиляди по-малко от миналата година. Спадът е основно при данъкоплатците, чиито заплати са около и под минималната за страната - 610 лв. Което показва, че заради COVID-пандемията работата си са изгубили най-вече нископлатените и сезонните работници.
В България 1.422 млн. работещи на трудови правоотношение получават заплати до 1000 лв., показват данните на МФ. Това представлява 61% от всички заети на трудови договори.
Възнаграждения от 1000 до 2000 лв. са декларирали 614 304 българи, а от 2000 до 3000 лв. - 151 609 души.
Справката показва още, че към юли начисленият данък върху доходите по трудови правоотношения е в размер на почти 288 млн. лв. - с близо 7 млн. лв. повече от миналата година.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай