Ако изборите бяха днес, с най-голяма вероятност бихме имали шестпартиен парламент, който предвид позициите и (не)съвместимостите между основните политически сили би бил изправен пред сериозни трудности да излъчи правителство, коментират социолозите от "Алфа рисърч" на базата на изследване, част от тримесечен мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани.
Данните са от проведено в периода 21 - 30 септември национално-представително проучване сред извадка от 1031 пълнолетни граждани.
Двете основни характеристики на обществените нагласи към края на септември - сериозен спад на доверието към управляващите и неяснота относно изхода от политическата криза, оказват пряко отражение върху електоралните нагласи, посочват анализаторите.
Сред твърдо решилите да гласуват, ГЕРБ и БСП сближават позиции, като ГЕРБ продължава да води с 0,9 процентни пункта пред левицата (20,5% срещу 19,6%).
Анализът показва, че парадоксалното на пръв поглед удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два основни фактора - ре-мобилизацията на твърдото ядро и на слабото преминаване на негови избиратели към конкурентни партии вдясно.
Протестите започнаха със силна модернизационна заявка, но в хода им най-силен тласък получи протестният ляво-популистки вот, отливащ се към поредните "нови" проекти, отбелязват социолозите.
Точно поради този ефект "Има такъв народ" на Слави Трифонов продължава да бъде трета политическа сила (с 14,9 на сто подкрепа от гласуващите), но с известен спад в мобилизацията за гласуване сред неговите привърженици.
"Демократична България" запазва сериозния скок в подкрепата си от началото на протестите, но за момента без по-високо натрупване (9,4% от гласуващите). Така, тя дели 4-то-5-то място с ДПС, което също бележи вътрешна мобилизация и достига 9,9% вот.
Бонусът, който новите протестни проекти получиха от масовите демонстрации, личи и в ръста на "Изправи се БГ" на Мая Манолова (до 4,6% от гласуващите.) Като най-сериозни губещи се очертават Обединени патриоти (3,8 на сто) и Воля (0,3 на сто), които засега остават под чертата. "Републиканци за България" биха получила 0,2 на сто, според данните.
От "Алфа рисърч" отбелязват, че 10,1% от твърдо решилите да гласуват все още избират кого да подкрепят, което може да пренареди редица позиции в реална ситуация на вот.
Две са основите предизвикателства в развоя на обществените нагласи пред изборите, независимо дали редовни или предсрочни - първо, дали ще израсне силна дясна модернизационна алтернатива на ГЕРБ и второ, дали новите партийни проекти ще запазят притегателността си, когато представят новите си лица и програми, смятат анализаторите.
Проучването на "Алфа рисърч" показва продължаваща подкрепа за протестите, задълбочаваща се ерозия на доверието към институциите, премиера и правителството, неясен изход от политическата криза и консолидация на вътрешното ядро на ГЕРБ.
Около две трети от пълнолетните българи (66,2%) продължават да изразяват принципна подкрепа за протестите в страната въпреки резервите към техния състав и изразни средства. Наблюдава се обаче интересна тенденция спрямо първоначално регистрираните през юли данни - намалява категоричната подкрепа за тях в София, а се увеличава тази в по-малките населени места. Изследването показва, че отделните социални групи проектират върху протеста своите собствени проблеми и очаквания, което му дава по-широк прочит и отзвук от ангажираността на непосредствените участници в него.
Протестите, сблъсъкът между институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията увеличават ерозията на доверието към управляващите. Одобрението към правителството се установява на критичните 12,8%, а към парламента спада до 7,6%, при над 60% недоверие.
Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27% подкрепа, сега се одобрява от 12,2%, при 54,6% критични оценки. Единствено полицията успява да увеличи нивата си на доверие, като през септември положителните оценки за дейността й, обратно на ситуацията през юли, започват леко да доминират над отрицателните (30,2%:27,7%).
Основната политическа линия на конфронтация от началото на протестите "президент-премиер" води до ръст на недоверието и към двете основни институционални фигури. Загубите обаче са много по-съществени за Бойко Борисов, отколкото за Румен Радев. Президентът Радев бележи слаб спад на положителните оценки (с 1,6 на сто), критичните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), но със съотношение 42% одобрение: 28,6% неодобрение той запазва позитивен баланс в личния си рейтинг. Премиерът Борисов губи нови три пункта доверие спрямо юли, а недоверието също нараства с 6%. С 20,3% одобрение рейтингът му е близо до нивата на Корнелия Нинова (19,8%). Непосредствено след тях се нарежда лидерът на "Демократична България" Христо Иванов (15,5%).
От коалиционните партньори на ГЕРБ относително най-високи са оценките за Красимир Каракачанов (12,1%), но и при него, както при всички лидери от този спектър, е налице прогресивен спад в доверието.
Като цяло, традиционните играчи в политическото поле са засенчени по персонален рейтинг от други две популярни фигури, стартирали неотдавна нови политически проекти - Слави Трифонов (36% доверие: 26,8% недоверие) и Мая Манолова (32,9%:33,7%).
Коренно различна е ситуацията при лидера на третия нов проект, Цветан Цветанов, който към момента на лансирането на "Републиканците" стартира с 3% лично одобрение.
Българите посрещат есенно-зимния сезон със значителна доза песимизъм и несигурност, според изследването. За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха около избухналата пандемия от COVID-19, в момента най-голяма тревога буди не здравната, а икономическата и политическа ситуация. 50% очакват влошаване на икономиката в близките месеци, срещу 15,3% - подобрение.
Социолозите констатират, че 14,9% очакват разрешаване на политическата криза, 54% - изострянето й. На този фон, безпокойството от разпространението на коронавируса отстъпва на по-заден план – 22,6% са оптимисти, 31,9% - песимисти. Сами по себе си тези числа обаче не дават основание за оптимизъм, защото подценяването на вируса и предпазните мерки може да има бумерангов ефект - задълбочаване на здравната, а оттам - ескалация и на икономическата, и на политическата криза.
Ако диагнозата на сегашната ситуация с доминиращата опасна тенденция към делегитимиране на институциите е ясно видима, то изходът от нея остава твърде неясен, смятат анализаторите. При 66% подкрепа за протестите, само 44% настояват за незабавна оставка на кабинета и бързи предсрочни избори. Общо 56% са за редовни избори, като от тях 31% смятат, че правителството трябва да продължи работата си до произвеждането им, а 25% са за експертен кабинет, който да довърши мандата.
Неяснота цари и по друг ключов проблем - каква е най-добрата алтернатива на сегашното управление, отбелязват от "Алфа рисърч". Мненията са изключително разнопосочни - не само в обществото, но и сред симпатизантите на основните политически сили. 17,6% припознават в Румен Радев политическия опонент на Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проект. 15%, основно привърженици на Слави Трифонов, залагат на формулата "всички срещу ГЕРБ".
9,4% са за "лява алтернатива", като симпатизантите на БСП и Мая Манолова се колебаят между тази опция и обединение около Радев. 12,2% са за "дясна алтернатива". Тя се подкрепя от около 75% от симпатизантите на "Демократична България", но и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти. 14,5 на сто от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии, са на мнение, че няма приемлива алтернатива.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай