Мнозина се питат защо на големия протест срещу произвола на прокуратурата бяха и десни (ДБ), и леви (БСП, Мая Манолова) и т. н. Защо те подкрепиха президента Радев, в чиято институция преди това показно бяха нахлули десетки въоръжени полицаи с неясна и съмнителна цел? Отговорът тук не е много сложен: наложилото се обществено впечатление е, че това нахлуване и последвалите арести бяха акт на отмъщение заради позицията на Радев по скандалите с НСО и охраната на Доган и сие. Така или иначе акцията на прокуратурата се възприе като пореден удар срещу правовата държава.
Къде беше Борисов?
Истинският въпрос, обаче, е защо Борисов не беше на този протест или поне не прати някои от знаковите лица на ГЕРБ на него. Първо, протестът е безспорно популярен, а Борисов обича да е с общественото мнение. Странно е, че в специален брифинг премиерът открито застана срещу протестиращите и ги нападна (колкото и да е абсурдно), че искали да спрат България за еврозоната. А за капак дори организира контрапротест.
Второ, и по-важно: Борисов не може да не разбира, че действията на Иван Гешев от последните дни правят неговото собствено “опазване” от наказателно преследване невъзможно в средносрочен план. Гешев, за да запази минимална легитимност, ще трябва да “удря” и правителството – Боил Банов, като най-несвързан с центъра на властта, се оказва подходяща мишена засега. Но докога ще са достатъчни такива заобиколни, маскиращи маньоври? Изглежда наивно премиерът да подкрепя Гешев с надеждата, че той ще продължи да го заобикаля в своята активност. Накратко: Борисов прави стратегическа грешка като си мисли, че произволната прокурорска активност от последните седмици обслужва него и ГЕРБ.
Причините
1) Ако в президентството без особена причина могат да влязат 30 въоръжени мъже и да правят арести, по същата логика и с много повече основания в МС могат да влязат 600 и да проведат много по-мащабна акция;
2) Иван Гешев мери доказателствата в проценти: 10%, 50% и т. н. Според него в утвърдените демокрации осъждали с по-малък процент доказателства, отколкото у нас. За да стане ясна тази идея може да използваме и килограми: ако у нас осъждаме със 100 кг, според прокуратурата на запад осъждали с 10 кг доказателства. Сега прокуратурата изглежда е събрала някакви 10 килограма за хора от президентството. Проблемът на Борисов е, че - по този метод на събиране на доказателства - за него из публичното пространство се търкалят чували и потенциално тонове за съмнителни действия: къщата в Барселона, 700-те милиона на Божков, шкафчето с парите и т.н.;
3) Разминаването в килограмите с доказателства между управляващите и опозицията става абсолютно фрапиращо. Трети път арестуват Бобоков за неща, които трудно могат да се обяснят на кохерентен юридически език. Същевременно хора, за които тонове доказателства стоят видими с просто око, но несъбрани по процесуален ред, си седят гузно и се надяват, че облакът ще ги отмине. Вярват си, че ако си назначиш едно бедствие сам, можеш и да го управляваш;
4) Проблемът е, че избирателността в действията на прокуратурата става толкова видима за всички, че за да оцелее главата на тази институция, тя в един момент трябва просто да изостави първоначалните си уговорки. И тогава прокурорите ще трябва да решат – или тотално да се дискредитират, или да пратят въоръжените мъже в МС за баланс на доказателствените килограми. Този момент на избор наближава стремглаво;
5) Вероятно е след този избор Борисов да се окаже в ситуацията на Цветан Василев – бивш партньор в заверата, върху когото ще стоварят цялата вина за всичко.
Къде греши Борисов
От тази гледна точка премиерът прави грешка, която може да му струва скъпо. Революциите (а и псевдореволюциите – на властта срещу самата нея) често изяждат децата си и този, който пуска в действие гилотината, би трябвало да има едно наум за главата си.
Проблемът, обаче, не е в опазването на главата на един или друг, а в защитата на върховенството на правото, което изглежда безвъзвратно уронено у нас. Един начин страната да излезе с по-малко щети от вакханалията, която се разгръща, е да поиска специален мониторинг от страна на ЕК за действията на прокуратурата. По модела на чл. 255 от Договора за функциониране на ЕС може да поискаме ЕК да създаде комитет от авторитетни юристи (бивши членове на съда на ЕС или на други европейски институции), които да дадат една независима оценка на действията на прокуратурата по ключови казуси. Добре е правителството, подкрепено от всички политически партии, да поиска един такъв иновативен механизъм, който може и да поуспокои страстите и да намали политизацията по тези въпроси.
Един български куриоз
И накрая, добре е да се прави разлика между конституционна политика и рутинна политика. Правовата държава е конституционна политика – удържането ѝ трябва да е приоритет на всички партии: леви, десни и т. н. Има и рутинна политика, където различията между партиите са ключови: някои от тях са повече за пазара, други – за държавна намеса; някои са проевропейски – други, като “патриотите” и части от БСП – не са. Куриозът в България е, че партиите често се разделят за конституционната политика, а пък позициите им са неразличими по рутинната. Например, ГЕРБ и БСП са на едно мнение за АЕЦ “Белене”, турско-българския поток, а застанаха (отскоро) на различни позиции за правовата държава.
Затова Борисов не бива да се сърди, че десните са го изоставили по конституционния въпрос за върховенството на правото – по-скоро той трябва да се запита защо по него е останал в странната група на кафявите медии, ДПС и на все по-озадачените патриоти. И от тази гледна точка би трябвало да преосмисли и идеите си за “контрапротест” – инстинктът за самосъхранение би трябвало да му го подсказва.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай