Промени в матурите, предметите и продължителността на учебната година - тези идеи за училищната система предлагат от министерството на образованието. И по конкретно:
Външното оценяване за учениците от 4-ти, 7-ми и 10-ти клас ще стане интегрирано - тоест, ще бъде по повече предмети. Идеята е в теста по български език да се включат и въпроси от обществените науки, а този по математика да бъде допълнен с такива от природните науки.
За всички ученици се мисли за промяна на учебния план. Така че да има много повече практически упражнения и задачи, за сметка на сухата фактология.
За учениците от 5-ти, 6-ти и 7-ми клас се въвежда изцяло нов предмет, наречен "Дигитални технологии и креативност". Според експертите, компютрите и дигиталния свят ще навлизат в ежедневието на учениците все повече, което налага и нуждата от знания именно в тази насока.
„Основните предмети български език и литература и математика не са достатъчни. В националното външно оценяване трябва да се включат и природите и обществените науки. Трудно успяваме да мотивираме учениците за по-задълбочено учене в областта на природните науки. Това се вижда от оценките, и от малкия брой зрелостници, които полагат матури по тези предмети. Затова идеята ни е изпитът по БЕЛ да се съчетае с обществените науки, а този по математика – с природните”, поясни министърът на образованието Красимир Вълчев на брифинг. И уточни, че промените биха могли да се въведат от учебната 2022-2023 година.
„Знаете, че новите учебни програми съдържат 60% време за придобиване на нови знания и 40% - за упражнения. Когато това време не е достатъчно, учителят препуска през материала и учениците се демотивират. Най-често проблем има при математиката, особено в 5-6 клас. Затова предлагаме увеличение на седмичните часове по този предмет с половин час”, каза още Вълчев.
За природните науки ще бъдат предложено отпадане на понятия и излишна фактология, стана ясно още на брифинга. Не се предвиждат промени в програмата заложена за предметите - български език и литература и история.
Експертите искат още да се въведе нов предмет - Дигитални технологии и креативност, за учениците в 5,6 и 7 клас. „Днешното поколение деца ще живее в ера на професии, които изискват взаимодействие с алгоритми”, поясни Вълчев.
За най-малките – от 1 до 3 клас, пък ще бъде въведена допълнителна седмица към учебната година. През нея ще се извършват проектни дейности – не само летни училища, но и дейности по интереси.
Предвижда се името на предмета „Околен свят” да бъде сменено с „Родинознание”. Това няма да доведе до промени в учебната програма.
„Опитваме се да направим концептуална промяна в целодневната организация на учебния ден. В момента тя е слабо регулирана и върви по рамка, поставена преди десетилетия. Учениците, които са на целодневно обучение, нямат време да се включат в други дейности по интереси. Опитваме се да направим преход от занималня към личностно развитие", каза още Вълчев.
Очаква се да има промяна и в скалата за оценяване на матурите. „Минималният праг за успешно полагане на изпит ще бъде 30 точки при максимално 100”, каза ресорният министър. Досега за оценка Среден 3 бяха достатъчни 23 точки.
Промени се очаква да има и във ВУЗ-овете у нас. „Висшите училища трябва да развият повече интегрални специалности, да заложат на придобиването на повече знания и умения извън професионалните направления. Ще има по-сериозен контрол при формирането на крайната оценка. Скоростното учене от сесия в сесия не е ефективно. В някои университети студентите са изпитвани всеки ден, дават им се проекти. Така трябва да бъде навсякъде", категоричен е министърът на образованието.
Ще има съвместни програми между европейски висши учебни заведения.
„Така нареченият Болонски процес препоръчва два модела на структура на висшето образование. Единият е 4+1 (четири години бакалавърска степен и една – магистърска, бел.ред.), който е у нас, а другият - 3+2. Според нас вторият е по-добър. В другите страни вече има по-широки бакалавърски програми с повече дисциплини”, обясни Вълчев.
Промяна ще има в изискванията за придобиване на професионална квалификация „учител”.
В училищата подкрепят тезата на министерството, тъй като според тях сегашния вариант фокусира вниманието на учениците и неглижира всички останали предмети.
"От 1-ви до 7-ми клас децата се готвят само по български език и математика. Тогава другите предмети защо ги учим? Така че, горещо приветствам, това е пътят", смята директорът на 51 СОУ "Елисавета Багряна" Асен Александров.
Промяната обаче не срещна одобрението на тазгодишните седмокласници. По-трудно ще стане и за дванадесетокласниците, които още от догодина ще бъдат оценявани по нова скала - за 3-ка ще се изискват минимум 30 точки, а не 23, както е в момента.
Друга идея на министерството обаче среща одобрение - възможността поне 20 процента от обучението да е дистанционно. А фактите за ползата от него сами говорят, категоричен е директорът на 51-во училище в София.
Междувременно промени ще има и за по-малките ученици. Предвижда се учебния процес от 1-ви до 3-ти клас да бъде удължен със седмица. Освен това ще се залага много повече на практическите задачи, отколкото на чистото заучаване на факти. Нови учебници на този етап все пак няма да се печатат, но въпреки това ще се наблегне над часовете по математика, тъй като според експертите, знанията именно там масово куцат.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай