Гранд хотел „Ислях хане“, който се радва на изискан стил и гледка към Дунава, остава следа в историята като едно от първите най-европейски места по нашите земи още през 60 години на 19 век, когато Русе е столица на създадения Дунавски вилает. Намира се на т.н. „консулска улица“ в Русчук и е обграден от сградите на различни чуждестранни дипломатически служби. Стопанисват го хора, които познават европейските порядки. В него гостуват политици, дипломати, пътешественици, търговци. След Освобождението на България княз Александър Батенберг посреща в него короновани особи. Там се ражда и прочутата торта „Гараш“. Русчук става столица на Дунавския вилает – амбициозен „пилотен проект“, който цели да покаже как „болният човек на Европа“ – Османската империя, се модернизира. Дунавският вилает е голяма административна единица, която обхваща седем санджака: Русе, Тулча, Търново, София, Ниш, Видин и Варна. След Берлинския договор Княжество България е долу-горе в тези граници, след като се предоставят като компенсации за участие в Руско-Турската война на Сърбия Ниш, а на Румъния – Тулча.
Русе, Феликс Каниц (обработено)
Начело на Дунавския вилает застава Мидхат паша, който управлява между 5 октомври 1864 г. и 24 февруари 1868 г. Австроунгарският пътешественик Феликс Каниц го сравнява с руския император Петър I. И двамата са събрали ценни впечатления от Западна Европа преди да започнат своите реформи. Мидхат паша Мидхат паша След Кримската война от средата на 50-те години на 19 век се вижда, че по българските земи зреят национални процеси и за да се тушира донякъде тяхното крайно проявление, се решава да се откликне на нуждите от реформи. Те трябва да бъдат прокарани от 42-годишния Мидхат паша и той успява да постигне много за 4 години. В управлението са привлечени изявени, заможни двуезични българи и такива, които са учили в западни държави. Сред тях е търновският учител Никола Михайловски, брат на Иларион Макариополски и баща на Стоян Михайловски. През 1864 г. започва да излиза турско-българският вестник „Туна/Дунав“ и се създава печатница в Русе, където директор е Драган Цанков. Ходовете за привличане на българската интелигенция в управата на Дунавския вилает не са харесвани от българските революционери. Те изказват позицията си, че Отоманското правителство се опитва да убие българската интелигенция и вместо да ги прати в Диарбекир, ги превръща в ефендита.
Синът на русенката Баба Тонка – революционерът Никола Обретонов обаче отчита заслугите на Мидхат паша за промените в Русчук и за подобренията, настъпили в живота на българите. На желанието на българите да се образоват, турските управници търсят варианти как това да стане под надзора на Османската империя в смесени училища, посещавани от деца от различни вероизповедания, което да притъпи влиянието на набиращите сериозна скорост български училища, в които се засилва националното самосъзнание и любовта към Русия и в които преподават българи, често завършили в Руската империя. Станислас Сенклер, шотландският аристократ с полски корени, мразещ българите и руснаците, нарекъл се Хидает паша, чийто метеж в Родопите през 1978 г. е разбит от капитан Петко войвода, пише пренебрежително в своята книга „Престой в България“, че в българските национални училища учители, миришещи на чесън, преподават на десетина селски деца и ги учат, че над султана е Бог, а над бога е Царят.
Една от големите промени, които прави Мидхат паша, е, че създава нова образователна институация „Исляххане“ – сиропиталища за деца, в които ги образоват и ги учат на занаят. От Цариград пристигат учебници и децата четат по тях. Момчетата усвояват печатарство (често практикуват в печатницата на вестинк „Туна/Дунав“ в Русчук), обущарство, килимарство, а момичетата – ръкоделие. Със същото име „Ислях хане“ е и един от най-известните хотели в Русчук. Той е построен върху терен, предоставен от османските власти. Идеята била от приходите на хотела да се издържат сиропиталищата и по тази причина носи същото име. Съседните терени са дадени за изграждане на консулства на различни държави, които плащат големи наеми. Австрийският консул например сключва договор за наем за 5 години през май 1865 г. и плаща 30 000 гроша предварително. Така е намерен вариант за набиране на средства за „исляханетата“ – образователните сиропиталища, които е трябвало да обхванат деца от различни вероизповедания в Русчук и Дунавския вилает, а този модел след това да се приложи навсякъде в Османската империя.
Постройките на хотела и консулствата са в европейски стил и с характерния жълтеникав цвят. Улицата, по която се намират, води към пристанището на Дунава. Тя е права, широка и с настилка. Улицата, където се е намирал гранд хотел "Ислях хане" Улицата, където се е намирал гранд хотел „Ислях хане“
Хотел „Ислях хане“ отваря врати на 6 януари 1866 г. Към него има и ресторант. През първите 8 месеца, когато се самоуправлява, печалбата не е голяма – 4139 гроша. След като се вижда, че това не е успешната схема, се решава да се отдава под наем, за да е по-добро управлението. На 13 септември 1867 г. се подписва 5-годишен договор за наем на хотела с италиански бизнесмен. През първата година наемът е 25 000 гроша, а през петата вече е 42 500 гроша. Хотелът много бързо се превръща в бляскав за столицата на Дунавския вилает. Има европейски облик и в него всичко е по западен маниер. Екатерина Каравелова, красивата съпруга на бъдещия министър председател на България Петко Каравелов, в дневниците си го споменава като част от детските си спомени в Русчук и колко добре е познавала този район. ekaterina i petko karavelovi
В хотела са се организирали балове, концерти, уроци по европейски танци и театрални представления, сред тях е популярната комедия „Многострадална Геновева“, а през октомври 1871 г. и комедията на Добри Войников „Криворазбрана цивилизация“. За двете представления дори се появяват реклами в местния вестник „Туна/Дунав“ – издание, излизащо на турски и български език. Канени са музиканти и певици. Известие за театрално представление "Криворазбрана цивилизация" - 1871 г. Известие за театрално представление „Криворазбрана цивилизация“ – 1871 г. В хотела отсядат европейски гости, които вече смело пътешестват на юг от Дунава. Преди това тези наши земи са били много по-непознати в сравнение с острови в далечните океани.
Река Дунав помага за бавното опознаване на европейската част на Османската империя и най-честа спирка спирка става именно Русчук, който е връзката с Виена и други големи столици. Феликс Каниц Феликс Каниц През 1871 г. в „Ислях хане“ гост е „Балканският Колумб“ – австроунгарският пътешественик и учен Феликс Каниц, който публикува своите впечатления от Балканите, които помагат много за опознаването на нашите земи. Освен описания, той прилага и свои картини. За българската история са много ценни разказите му в „Дунавска България и Балканът“. Каниц споделя в няколко реда за русенския гранд хотел. „На първия етаж има голяма зала, която през зимата се използва за приеми, балове и за оперетни и комедийни представления.
Ресторантът е на приземния етаж, където се предлага табл дот (хранене на голяма обща маса, където се сервират ястията от дневното меню) и ала карт (избор от меню). В допълнение на това има и бюфет с унгарски и френски вина и някои гръцки, френски и български вестници, но изненадващо няма нито един немски.“
Ресторантът на гранд хотел "Ислях хане" в Русе
Ресторантът на гранд хотел „Ислях хане“ в Русе Феликс Каниц обръща внимание на факта, че няма немски вестници и собственикът се извинява много вежливо с обяснението, че немците обикновено знаят много езици и поне могат да четат на френски, нещо, което не важи за хората от другите националности. Обещава, че ще направи в бъдеще абонамент и за немски периодични издания. Друг интересен щрих от спомените на Каниц е за градината на хотела, от която е имало хубава гледка към Дунава и отсрещния румънски бряг.
Градината на гранд хотел "Ислях хане"
Градината на гранд хотел „Ислях хане“ Хотелът е разполагал с достатъчно стаи. Вестник „Дунав“ гордо описва какви удобства предоставя през 60-те години на 19 век „Ислях хане“. Има един голям салон с гардеробна, сервизни помещения, бюфет с чужди вина и широка градина. 8 стаи са на земята, а 24 стаи на долния и горния етаж. Всичките мебели са закупени от Виена и доставени до Русчук. Англичанинът Алберт де Бъртън, автор на книгата „10 месеца пътешествие на Изток“, издадена през 1870 г., отделя eдна глава за Русе, която е поместена в три абзаца на 38 страница, а градът е изписан по два начина: „Roust-chouk“ и „Rustchuk“. В тази глава споделя няколко реда за хотел „Ислях хане“. Алберт де Бъртън го определя като един от двата сносни хотела в града. Споделя, че „Ислях хане“ се смята за по-първи. В него има билярдна зала и инструментална музика всяка вечер. Следващата глава е за Гюргево. Колкото и да сме горди с постиженията в Русе след 1864 г., разликата с цивилизацията на далеч по-малкия румънски град е огромна, а ги дели кратко пътуване по реката. imageedit_11_8898698583 „Ислях хане“ се е намирал до руското консулство.
На една от снимките на хотела“ виждаме най-известният български телохранител – „гавазинът от Елена“ Христо Карагьозов, който е охранявал руското консулство в Русчук до 1868 г. Бил висок над 2 метра, едър, снажен, русоляв, винаги облечен в колоритна униформа – така го е запомнила българската история. На снимката е заедно с още един телохранител. Христо Карагьозов често обхождал улицата около консулството и хотела. Легендата разказва, че точно при една такава обиколка вижда как трима турци преследват млада българка. Застрелва единия турчин, за да спаси момичето. След това се скрива в дипломатическата сграда. Турските заптии идват, за да го арестуват, а руският консул постила знамето на родината си и ги приканва да дойдат да го арестуват. Те не посмели да минат по флага, защото осъзнават какъв дипломатически скандал ще предизвикат. След тази случка руснаците помагат на Христо Карагьозов да замине за Цариград, а по-късно българинът се включва в редиците на руската армия при Освобождението на България.
Той става и началник на охраната на княз Батенберг. През годините в сградата на руското консулство в Русчук са се събирали важни сведения за турските крепости и войски – информация, която е помогнала много на руските военни по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. До „Ислях хане“ е и Управлението на железниците, а това е мястото, където европейските маниери и облекло навлизат много бързо. Преди това в тази сграда се е помещавал хотел „Гюл Шахин“ („Царска роза“), а след Освобождението става резиденция на княз Александър Батенберг. През 60-те години на 19 век изграждането на железопътната линия между Русе и Варна е една от най-големите икономически инвестиции в Османската империя. Първата копка на новата железница е направена на 21 май 1864 г. За изграждането на железницата отговаря британската компания на братята Хенри и Тревор Бъркли. Имат срок само 3 години да я изградят. Управителят на Дунавския вилает Мидхат паша пропътува разстоянието между Русе и Варна на 7 ноември 1866 г. и обявява линията за открита. В жп компанията са работили много англичани, а в Русчук са живели около 60-70. За това свидетелства в книгата си Алберт де Бъртън. Столицата на Дунавския вилает започва да се оформя като между космополитен град, в който създават свои домове много чужденци – англичани, немци, австрийци, унгарци, руснаци, евреи, гърци, арменци и др. Търговията със западните градове се активизира.
Хотел „Ислях хане“ успява да удовлетвори високите европейски изисквания за комфорт на своите гости, а в същото време Русчук бързо се модернизира – по-широки и павирани улици с улични лампи и тротоари, европейски стоки в местните дюкяни, уроци по танци, слушане на музика и посещения на театрални постановки в „Ислях хане“. След Освобождението на България „Ислях хане“ продължава да играе значима роля за важни приеми. Княз Александър Батенберг Княз Александър Батенберг В чест на княз Александър Батенберг са се организирали балове. По време на своето управление той посещава хотела многократно. В него се среща с кралски величия – с шведския крал Оскар Втори, със сръбския Милан Обренович, с румънския крал Карол Първи. Русенска легенда разказва, че е танцувал в „Ислях хане“ с красивата млада учителка Екатерина, която е била негова преводачка в Русчук, а малко по-късно ще каже „Да“ на един от най-големите политици на България – Петко Каравелов. При гостуването на княз Батенберг в „Ислях хане“ новите стопани на хотела вече са унгарският сладкар Коста Гараш и снаха му Терезия Гараш, съпруга на брат му Йохан (Иван) Гараш, който пък отваря пекарна. Семейство Гараш поема управлението на „Ислях хане“ веднага щом пристига в Русе.
Предполага се, че Коста Гараш подготвя своята торта в чест на Александър Батенберг или по повод на посещенията на някои от коронованите му гости. Торта „Гараш“ в наши дни е определяна от кулинарни гидове като една от най-известните в света. torta garash risuvana Кoгато бил в Русе, княз Батенберг отсядал в съседство до хотела – в своята резиденция, предишното Управление на железниците. Сега там се намира „Кукленият театър“. Консулската улица получила името „Подбудителна“, а в най-новата ни история – „Княжеска“, заради връзката й с княз Батенберг. Дълги години „Ислях хане“ е най-модерният хотел в крайдунавския град. През 20 век вече е с по-различна съдба. След второто десетиление в сградата се настанява Русенската градска община. В най-новата ни история първо тъне в разруха, а след това през 90-те години постройката е съборена. На ул. „Княжеска“ 7 е теренът на някогашния бляскав гранд хотел „Ислях хане“. През 2015 година община Русе прави опити да го изгради пак чрез два конкурса, но те така и не успяват. Изискванията са за нова триетажна сграда с обща разгъната застроена площ 1455 кв.м. в автентичния вид на някогашния хотел.
„Ислях хане“ събира за своето съществуване толкова много история – модернизацията на Русчук като столица на Дунавския вилает, реформите на Мидхат паша, който се опитва да изправи „болния човек на Европа“ – Османската империя, съседството на чуждестранните консулства, които са предавали ценна информация за случващото се на своите правителства, раждането на железницата между Русе и Варна, пътеписите на известни пътешественици като „Балканския Колумб“, които описват хотела, театралните представления в голямата зала, хубавата музика в градината, баловете в чест на княз Александър Батенберг и приемите на кралските му гости, раждането на торта „Гараш“, превърнала се в една от известните в света. Дори и да съществува вече само в спомените на русенци, този първи голям европейски хотел по българските земи продължава да разказва своите разкази – изискано, аристократично, романтично.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай