Единствено Германия е отговорна за Втората световна война и Холокоста. Който сее съмнение за това и приписва на други народи ролята на престъпници, проявява несправедливост към жертвите, експлоатира историят и предизвиква разцепление в Европа. Това заявяват в статията "Няма политика без история" за сп. "Шпигел" външният министър на Германия Хайко Маас, и Андреас Виршинг, директор от 2011 г. на Института за съвременна история в Мюнхен и професор в университета "Лудвиг Максимилиан".
Никой друг ден не е оформил съвременната ни история по-силно от 8 май 1945 г. На този ден оръжията замлъкнаха над гробовете на над 40 милиона души в Европа. Поставен бе край на национал-социалистическата власт на терор и на избиването на европейските евреи. Това се превърна в ден на освобождение на милиони обезправени и преследвани, ден в памет на жертвите, победа над несправедливостта.
На този ден германците платиха цената за това, че позволиха да се случи 30 януари 1933 г. и че не успяха да се освободят от национал-социализма. Сред руините на германските градове огромно мнозинство от хората гледаха към бъдещето със страх и отчаяние. Нужни бяха 40 години, за да говори Рихард фон Вайцзекер от германско име за "освобождение" и така да смята поне мнозинството от обществото в Западна Германия. Това стана възможно благодарение на често болезнени отстъпления в отношението след Втората световна война към престъпленията на национал-социализма.
Това показва, че историческите уроци могат да бъдат научени, особено тези от историческите катастрофи. Фактът, че война или престъпления срещу човечеството не бива никога повече да тръгват от земите на Германия е неделима част от сърцевината на днешната германска външна политика.
Това, че защитаваме една силна и единна Европа, правата на човека и универсалното човешко достойнство, основаното на правила международно сътрудничество, отхвърлянето на идеите за някакъв специален германски път - всичко е подхранвано от познанието за безпрецедентните престъпления, извършени от Германия през ХХ век и Холокостът е най-чудовищната им проява.
Който днес иска да приключи с тази част от германската история, не просто се гаври с жертвите. Той лишава от доверие германската политика. Защото самокритиката и увереността в собствените сили са взаимно свързани. За никоя държава това не е вярно колкото за нашата.
За нас е немислима политиката без история. А обратното? Колко политика може да понесе историята? Днес усещаме колко тясно са свързани двете практически във всяко международно събитие. Гледната точка към 8 май често е фундаментално различна.
В Русия и други страни от бившия СССР героите са почитани и паради на победата отбелязват края на войната. Западните съюзници също празнуват 8 май. Благодарни сме на всички, борили се срещу нацистката диктатура.
От друга страна, народите на Полша, балтийските републики и други страни в Централна, Източна и Югоизточна Европа изпитват смесени чувства за 8 май. За тях радостта от победата над национал-социализма е свързана с началото на друга форма на несвобода и живот под заповеди, идващи отвън. Същото преживяха и много хора в Източна Германия.
Едно нещо се вижда пределно ясно на 8 май - историята определя какви сме, като хора, но и като народи. И е много по-важно да се отнасяме честно към нея.
Германското минало е застрашено от ревизионизъм, заместващ рационалното мислене с национални митове. Затова - а не заради някакво предполагаемо морално превъзходство - от нас, германците, се изисква да заемем позиция, когато нападнатите биват превръщани в нападатели и жертвите стават престъпници.
Опитите от последните месеци да се пренапише историята по този безсрамен начин изисква от нас да изясним нещо, което не би трябвало да се налага, отчитайки неоспоримите исторически факти: единствено Германия запали Втората световна война с нападението срещу Полша. И единствено германците са отговорни за престъпленията на Холокоста. Който сее съмнения в това и приписва на други народи ролята на престъпници, проявява несправедливост към жертвите. Той експлоатира историята и разделя Европа.
Как паметта за 8 май може да бъде вкоренена в европеската памет така, че да ни обединява?
За това са нужни две неща. Желание да приемеш в собствените си спомени гледната точка на другите - болката на жертвите и отговорността на престъпниците. И куражът да направиш ясно разграничение между жертва и престъпник, между мит и исторически факт. Работата в тази посока - това остава целта и мисията на германската политика в отношението към историята.
Добре е, че 8 май ни напомня за всичко това
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай