Американският гигант на киното Кирк Дъглас, който почина в сряда на 103 годишна възраст, се издигна до висините на Холивуд от бедно детство като син на еврейски руски имигранти, пише АФП.
Той беше един от последните от Златната ера на киното, често играеше ролята на мачо в около 90 филма в рамките на шест десетилетия кариера.
С очарователни трапчинки и цепка на брадичката, Дъглас беше популярен сред дамите, но също призна, че е бил гневен в зряла възраст заради трудното си детство в Ню Йорк.
"Все още тая гняв в себе си", казва той в статия за New York Times през 1988 г. след излизането на първата си автобиография.
"Мисля, че трябва да го оставя да си иде, защото смятам, че гневът беше горивото, което използвах за постигането на това, което исках да правя; виждате го във филмите ми, виждате го в имитациите, които хората ми правят."
Ролята, която може би го обезсмърти като звезда, беше тази на непокорен роб на Римската империя, превърнат гладиатор в епоса от 1960 г. "Спартак".
Дъглас продуцира и филм, който взе четири Оскара. Той спечели похвала за включването в надписите на истинското име на холивудския сценарист Далтън Тръмбо, който беше в черен списък заради своите симпатии към комунистите и пишеше под псевдоним.
Кърк Дъглас е номиниран за "Оскар" за ролята му на боксьор в "Шампион" (1949), безмилостен продуцент на филми в "Лошите и красавицата" (1952) и на измъчения художник Винсент Ван Гог в "Жажда за живот" (1956).
Но единственият му Оскар идва през 1995 г. като почетна награда за цялостен принос "50 години като творческа и морална сила в общността на киното".
Други главни роли бяха на френски редник в самоубийствена мисия през Първата световна война в „Пътища на славата“ (1957 г.) и американската легенда Док Холидей в „Престрелка при О.К Корал“ (1957 г.).
"Често актьорът представя злодей, аморален тип или самонадеян крадец. Кърк Дъглас се грижеше да омекоти твърдостта си с внушения за болка, остроумие и симпатия", казва Американският филмов институт, който го нарежда на 17-о място в списъка на най-великите легенди на екран.
През 70-те години той застава зад камерата, режисирайки "Scalawag" (1973) и "Posse" (1975). Също така се занимава с писане, като през 1988 г. издава първата си автобиография, последвана от още 10 заглавия.
В автобиографията си Дъглас пише: "Винаги съм работил с теорията, че когато играеш слаб персонаж, трябва да намериш момент, когато той е силен. И ако играеш силен характер, намери момент, когато той е слаб".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай