Всеки от тях носи своята история. За някои от решенията си имат обяснение, за други – не. Част от тях признават слабостите си открито, без оправдания. Но зад всяка история стои и въпросът – как се стига дотук?
Мнозина биха ги осъдили бързо – от удобството на дивана, както често се случва в обществените дебати през последните месеци. Преди присъдата обаче стои по-важният въпрос: какви са причините, които превръщат един човек в зависим? Защото понякога тези причини са по-близо, отколкото предполагаме – в домовете ни, в семействата ни, в хората около нас.
Пред камерата те застават без маски. Не крият лъжите, които са казвали, нито слабостите си. Признават и желанието си да започнат отначало – като част от същото общество, което в един момент ги е отблъснало, но и ги е формирало.
Днес обаче приемането се оказва не по-малко трудно от самата борба със зависимостта. Дотолкова, че в някои случаи хората около тях дори не искат домът им за лечение да бъде близо до собствените им квартали.
Историята на Александра- усеща в един момент, че няма контрол над себе си- загубва тотално представа за реалността. На крачка да загуби работата си, която много цени, но по-късно я губи. Влиза за лечение заради любов.... любов, която не просъществува. Употребата на наркотици започва също заради любов. Започва на 17 години, за да се впише в компанията на първия си сериозен приятел.
Започва с марихуана, после- хашиш, примесен с много отрова /обезмаслители, препарати за мишки/, фентанил. Следва тотално бягство от действителността. Идва един напълно различен свят, който дава спокойствие, но за малко....
След това идва страшния час. Идва абстиненцията... След което отново си търси наркотик, за да добие уверенест да се впише отново там, където мисли, че е нейното място.
Продължава, защото всеки свой провал го приема като едно падение... Наркотици си набавя чрез приятеля си.
Всичките и връзки са били със зависими. За една жена е по-лесно да си набави наркотици.
Отразява и се загубата на близки, които са се грижили за нея. Чувства празнота, чувства се изоставена. Мечтаела е от малка да работи с деца, с малки деца. Иска да има и семейство.
Наркотиците ми отнеха мечтите, признава Александра. Неотдавна прави аборт, защото смята, че не е способна да се грижи нито за себе си, нито за някой друг. За нея едно дете не може и не трябва да живее в среда на замисими родители.
Александра от 7 месеца не употребява наркотици... Но дали ще се опази, зависи от нея. И отново мечтае да има дете.
Повече вижте във видеото:
https://nova.bg/news/view/2026/03/14/530321/%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай