Николай Неновски е професор в Университета Жул Верн, Франция
Бивш член на УС на БНБ
Смятам (и не съм единствен), че последните решения на водещите Централни Банки (ЦБ), най-вече ЕЦБ и ФРС, да продължат паричната експанзия чрез количествени облечения, купувайки публичен дълг, и намалявайки лихвите до нулеви и отрицателни равнища (в случая на ЕЦБ), е крайно взривоопасна, политически мотивирана и като цяло глупава политика. Сходна политика се наблюдава, макар и в друг контекст в Китай (където се инжектират огромни обеми ликвидност, само на 15 октомври 28 млрд. долара) в Русия (неотдавна там се намали лихвения процент и се обещава това да продължи).
Няма съмнение, че паричните експанзии в четирите зони е пряка реакция на процесите на нарастващ протекционизъм, стопански и паричен национализъм, на разпад на глобалното стопанство. Всяка от четирите парични политики цели да се стимулира вътрешното търсене, както и да се обезцени валутния курс. Задачата е да се увеличи инфлацията, която е под таргетираните нива (2% в Европа и САЩ, и 4% в Русия, 3% в Китай). В Китай и Русия, паричната политика е продиктувана от санкциите и от вътрешнополитически процеси. В Русия, например, инфлационното таргетиране въведеното през 2014 цели да освободи валутния курс, да се запазят и натрупат валутни резерви като гаранция за стопанска и политически независимост. В последствие може да се предположи и въвеждане на капиталов контрол. Такъв контрол отдавна е в сила в Китай. Паричният национализъм обаче влиза в тотално противоречие със формиралите се вече глобални производствени вериги.
В големите страни инфлацията се определя глобално, в малките външно. Самото мерене на инфлацията в днешния дигитален свят става практически невъзможно и дори ненужно. Кошницата от стоки и услуги, чрез която се формира ценовия индекс постоянно се мени, непрекъснато влизат нови, и с непознати качество, дигитални продукти и услуги.
Сега по-конкретно за ЕЦБ. Това, което ще кажа като цяло важи и за ФЕД. Мащабното нарастване на баланса на ЕЦБ води до редица опасности. Първо, създава се гигантска пирамида от публичен дълг, мащабна схема на “морален риск“. Правителствата престават да правят структурни и фискални реформи, те нямат интерес да събират данъци. Второ, банките стават също зависими от баланса на ЕЦБ, те вече не общуват помежду си чрез междубанковия пазар, който практически изчезна (неотдавна беше сменен и Eonia с нов краткосрочен процент €STR). А именно този междубанков пазар е центърът на пазарното стопанство и на капитализма. Там се получава информация и се налага дисциплина. Междубанковият процент вече не се движи в коридор, както е нормално, а е „залепен за пода“ – близо до депозитния процент на ЕЦБ. Подът както знаем е под водата, – депозитният процент става все по-отрицателен (-0.50%).
Многократно е писано, че банките губят, като реакция свиват лихвите по депозитите, оттук губят и спестяващите. В България се наблюдава същият процес. Като цяло кредитът се ограничава, обратно на това, което уж се цели. Кривата на доходност става плоска и дори обърната, изключително тревожни тенденции. Трупат загуби и редица други социални финансови посредници, пенсионните и застрахователните фондове. Изобщо не ми е ясно как обикновените граждани печелят от всичко това.
И накрая, проблемите на ЕС са структурни, големи диспропорции, ниска конкурентоспособност, липса на технологически напредък. Дългосрочният потенциален растеж в зоната е между 0 и 1 % (с малки изключения). Не е ясно как с печатане на пари ще се променят нещата. Примерът на Япония, където 20 години нулевите проценти и количествени облекчения резултираха в нулев растеж и 250% дълг, е показателен. Не разбирам защо този факт се премълчава. Защо в Европа тази политика да е успешна, щом в Япония не е, още повече че Япония е нация, а в Европа такава няма. В Европа политиката на ЕЦБ е още по-опасна, защото засилва различията и диспропорциите между страните. Този процес на дивергенция вече е пределно ясен, никакви иконометрични анализи от страна на евроинституциите не могат да го скрият. Както казва един английски икономист „Здравият разум не се поддава на статистика“.
Новата ръководителка на ЕЦБ е изключително опасна за този пост., там трябваше да има германец. Лагард не само няма икономическите компетенции, но има френско поведение (за което доказателство е огромната възхваляваща я статия в Le Monde седмица преди тя да влезе в длъжност, в тази статия няма и дума за паричната политика, а само за това как Лагард комуникира и колко е интересна и интелигентна). Има всички основания да се очакват организационни скандали в ЕЦБ. Още първия ден Лагард упрекна Германия и Холандия, че не инвестират чрез бюджета, с което се намеси в тяхната икономическа политика. Това са изключително непремерени думи, като се има предвид, че вече трети или четвърти поред представител на Германия напуска управителния съвет на ЕЦБ, несъгласен с нейната политика на печатане на пари.
Тези, които провеждат днешната парична политика, изхождат от недоказаното положение, че реалните (равновесните) лихвени проценти са изключително ниски и ще остават така десетилетия. Те си имат теоретична концепция (навремето лансирана от Б. Бернанке, за да оправдае ниските лихви САЩ), за това че поради ред причини съществува „свръхспестяване в глобален план“. Аз не споделям това мнение. Смятам че по-достоверно едно монетарно обяснение за ниските лихвен, т.е. свързано с поведението на централните банки. Ако съм прав, то рано или късно инфлацията ще се върне. Вдигането на заплатите (под натиска на различни социални движения, жълти жилетки и пр.) ще е един основен фактор (разбира се не единствен). Не случайно днес заплатите се ограничават почти навсякъде. Инфлацията неминуемо ще се прехвърли в покачване на номиналните лихви. Оттук всеки нормален икономист знае какво ще следва – фалити на няколко водещи държави в ЕС (Италия сигурно, Франция – почти сигурно). Тоест, край, – няма евро, – ще трябва да се измисли нещо друго. Но никой не иска да мисли. В това число и в България. Това ме довежда до втория пункт на този текст.
Когато една къща гори или вътре се бият, или има скандал, никой нормален човек не би се стремил да влезе. Освен ако не иска да изгори, да гаси огъня или да се бие. Твърди се, че българите имали здрав разум и “селски“ прагматизъм (селският прагматизъм оценявам високо). Пак известният английски икономист казва, че „за да видиш това, което е под носа ти е нужно постоянно да се бориш“.
Затова никак не разбирам дискусията за членство, за кандидатстване, за чакалня, за влак, за домашно, и за прочие мъчителни физически и умствени движения, в посока към еврозоната. В другите страни такава дискусия няма (дори в Румъния нещата стоят по-внимателно). Или ако разбирам нещата, мога да предположа две основни причини: първата – глупост, втората – политическа мотивираност за получаване на еврофондове (които между другото скоро ще спрат) или някакви други неясни лични облаги. Европейският Съюз и еврозоната са на кръстопът, а равнището на несигурност никога досега не е било по-високо. И държа да подчертая, че като казвам това не отричам европейския избор на България, за мен той е повече от ясен.
Често се смята, че преходът от Паричен Съвет (ПС) към евро идва от само себе си. Аз също мислех така, и продължавам да мисля, но самото евро стана балон и в момента носи негативи. То не е ясна котва, по-скоро е пластмасова котва, която може да започне да плува в разни посоки. Затова за България ПС е по-подходящ паричен режим, той ни дава възможност за маневриране в различни посоки. Той може и да ни даде възможност да сменим паричната котва. В този ред на мисли, е добре да се увеличи натрупването на злато и други материални активи и да се намали делът на ценните книжа (които в по-голямата си чест са деноминирани в евро). Защо всички ЦБ трупат злато (дори Румъния, тя дори си репатрира златото)? Редица банки се стремят да се освободят от зависимости си към несигурните дългови книжа, деноминирани в балони като евро и долари. Надявам се, че и ние правим това. Трябва да се търсят алтернативи.
И накрая, искам да отбележа крайно вредната идея за създаване на монополни дигитални пари от страна на централните банки. Те и правителствата целят ниските проценти да са вечни и да си трупат дълг до края на света. Затова ЦБ целят да унищожат наличните пари (кеша) и да поставят под контрол практически цялата платежна общност, – банки, бизнес и граждани. Интересно е, че колкото по-авторитарен е един режим, толкова повече централната му банка се концентрира върху тази възможност. Те целят също да спрат и частните парични и финансови дигитални иновации. Всичко това ще доведе до следното. Нека го кажа художествено.
Централните банки ще се превърнат в един гигантски дигитален Госбанк, един Голям Брат, който ще знае всичко за всички. И основното правило на Госбанк ще стане:
„Който контролира интернет – контролира парите,
който контролира парите – контролира гражданите,
а който контролира гражданите – контролира интернет !“.
И тогава всеки от нас ще може да е сигурен че:
„Контролът е свобода,
банкнотите и монетите са дигитални,
инфлацията е дефлация,
а отрицателните лихвени проценти са положителни !“.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай