С какво ще запомним отминаващата година, какви ще са нейните отражения в следващата? На прага между 2019-та и 2020-та Mediapool се обърна към няколко изявени личности от различни професионални сфери.Лидерът на "Движение 21" и адвокат Татяна Дончева е депутат в четири парламента, била е кандидат за кмет на София и заместник-председател на парламентарната група на "Коалиция за България". В началото на 90-те години работи като прокурор в Софийската градска прокуратура.
Ако трябва с една дума да характеризирате 2019 година, коя дума бихте избрали и защо?
Думите са две – нови приоритети. В личен план обществените ангажименти трябва да отстъпят място на личните задължения към близки хора, които са неотменни. Това ни прави хора. Без да обръщаме внимание на хората около нас, ние ще бъдем просто бездуховници, които отмятат някакви обществени задачи, без да се досещат, че тези обществени задачи засягат лично всеки човек, чиято съдба могат да променят. Аз съм на прага на своята 60 годишнина. Това е период, който ми позволява да направя равносметка на усилията си с разбирането, че остава много по-малко, отколкото е минало. Това, което предстои трябва да бъде уплътнено. Човек трябва да даде максимума от себе си за това време, което Господ му е отредил, без да влага излишни очаквания към себе си и околните. Защо говоря това? Един политик трябва да си дава сметка, когато иска другите да работят заедно с него или да го следват. Да се говори за политика, без да си даваме ясна сметка за човешкия фактор е празна работа. Хората от нашето поколение може да сме участвали в политиката с много сърце и енергия. Може да се чувстваме неразбрани и недооценени, но това не е проблем извън нас. Ако сме оставили добри неща, те са посяти, дори плодовете да дойдат по-късно.
Много ми се искаше моят народ да е по-бърз, по-задълбочен, по-трудолюбив, по-целеустремен, по-успял… Но трябва да констатирам с огорчение, че той не е готов да се труди. Не е готов да се себераздаде, да даде малки жертви, а иска някой друг да работи вместо него и той само да се възползва. Това няма как да стане. В един момент парите ще свършат и животът ще удари нашия народ като озъбено свирепо куче. И тогава народът ще иска разплата, но тя ще бъде безпредметна. Пропуснатите години няма да могат да бъдат наваксани. Нашата съдба, която е десет години да ни управляват мутри, има последствия за всички социални системи и най-вече за издигането на простака в култ, за принизяването на културата, за изтикването на учените в периферията, за превръщането на всичко в търговия. Цената за всичко това ще я плати българският гражданин. Дали тогава българинът ще може да обвини политиците си? Дали това ще го стопли? Аз лично не смятам, че търсенето на виновници извън нас някога ни е решило някакъв проблем.
Проблемът на нашия народ и неговата безпътица ще продължат и през 2020 година. Не виждам признаци, че ще има събуждане и отрезвяване. Може обаче и да се лъжа, защото големите промени понякога стават изведнъж. Човек може да види как са узрявали, само когато анализира събитията със задна дата. С моите сетива аз обаче нямам усещане за някакви процеси в обществото, които да показват, че нашият народ е склонен да започне да се замисля повече.
Най-силно впечатление през годината ми направи реакцията на значителна част от обществото ни към лекарите при случая с починалото тригодишно дете, взрива в Пирогов и случая в болница "Св. Анна" с хулиганстващия пациент. В първия случай едни потънали в скръб родители обвиняват лекарите в трите болници, през които са минали. Държавното ръководство не изследва никакъв въпрос, но в лицето на министър-председателя се изправя и казва: "Омръзна ми. Искам възмездие". Значи ти, който управляваш от десет години, искаш възмездие, при положение, че би трябвало точно ти да си виновен, ако има някакво системно неблагополучие в здравеопазването. След това искаш главите на трима главни лекари на болници, без да се занимаваш с въпроса какво точно те са сбъркали. След като си заклеймил и лекарите, които са положили усилия да спасят детето, накрая обявяваш тихомълком, че няма виновни. И всичко това обществото го приема за нормално. То показва готовност да жертва едни високвалифицирани лекари, някои от малкото останали у нас. В името на какво благополучие на всеки от нас сме готови да сторим това, питам аз? Увеличаваме шансовете на други деца да бъдат спасени ли?
После… Един пациент взривил кислородната система в "Пирогов", след като една седмица преди това персоналът се е борил с него, за да му обясни, че в болницата не се пуши. В болница "Св. Анна" персоналът също се бори една седмица да обясни на друг пациент, че в болницата не се пуши. Ние вече сме в онази ниска цивилизационна фаза, защото е нужно някой да ни обяснява, че в болницата не се пуши. Това е под нулата. На този фон една майка от Ловеч разследва месеци наред леличка от детската градина дали тя не е предизвикала зачервяване на детето ѝ, докато го е обличала. Казала ѝ го някаква съдебна лекарка. Това става тема на няколко централни издания, сякаш разнищването на тази история е ключово за нашето благополучие. Нашето общество е цар, когато трябва да се осъществи тормоз върху леличките от детските ясли, вместо да се занимава със силните на деня, които са истинската причина за нашите болки и тегоби. Това е много възмутително. Ние като хора не сме способни да осъзнаем причината за нашето битие. Не сме способни и да се опълчим на онези, които са негови причинители. Ние предпочитаме да се опълчваме и да мачкаме по-слабите хора.
Какво показа изборът на тандема Цацаров-Гешев през тази година? Ще донесе ли той "радост" и "богатство" (както бяха определени двамата от техни поддръжници) и за кого?
Нашите управляващи много се нуждаят от главен прокурор, който седем години ще покрива онова, което те са извършили и ще извършат. Те използваха целия си ресурс, за да направят този избор, който за първи път се проведе в условия на такава псевдопропагандна акция, която продължи месеци наред и беше възмутителна. Още по-възмутително беше, че хората, които трябва да бъдат духовните лидери на нацията, не желаят да прогледнат за важни обстоятелства, които ще предопределят развитието ни за много години напред. Свеждането на журналистиката да булевардни четива, ограничаването на истинските журналисти до изключително малка професионална територия е друг много тревожен факт. Абсолютно излишно е за 105-и път да коментирам професионалните качества на Цацаров и Гешев. Но щом си способен да докараш агитката на винкелите от Перник, която да скандира "радост" и "богатство", няма какво да чакаме ние нормалните граждани.
С какво ви впечатли изборът на българите в годината, в която имаше местни и европейски избори?
Този избор не ме впечатли с нищо. Българинът не желае да се занимава, за да разбере по време на избори кой става и кой не става за тази работа. Затова не му е пречка нито мажоритарната, нито пропорционалната система. Продължаваше да доминира корпоративният и купеният вот, а бизнесът, който очакваше да бъде помилван от властта. Щом интелектуалците и бизнесът нямат готовност да организират държавата по друг начин, ние ще има да чакаме доста.
И 2019-та имаше свой "хит" в полето на манипулациите и фалшивите новини: "Норвежците отвличат децата ни". Нарастват ли или намаляват шансовете на здравия разум срещу плашилата на национализма и популизма?
Това наистина беше хит. Дори около местните избори в Сливен изникна протест от нищото, защото норвежците щели да ни вземат децата. Дори 20% от народа да са загубили разсъдъка си, защо останалите са пасивни? Вероятно, защото не ги интересува. В България винаги е съществувала възможност да ти вземат децата. Аз съм била прокурор по социалистическо време. И преди, а и сега, тази възможност съществува, защото има скотове, които си гледат децата при скотски условия. Има деца в семейства на алкохолици, клошари, пълни маргинали… В такива семейства децата са застрашени. Това не е нещо ново. Иначе за Норвегия. Когато има бащи и майки, които имат проблеми с норвежките власти, защото са женени в Норвегия, нека да си направят сметката в коя друга държава искат да живеят.
Докъде стигна българската демокрация 30 години след събитията от 1989-та?
До под кривата круша, но нима не е това съдбата на всяка революция. Отива махалото до края, а след това връща в обратната посока и стига до точка, която е близка до началната. Установявам за себе си, че българинът има заложен тоталитарен чип. Българинът прие изключително леко, че парламентът ще работи като този отпреди 89-та година – че нищо няма да се обсъжда, няма да се коментира, че хората няма да бъдат информирани, че няма да има аргументи… Всичко ще се свежда до това да се изгласува подаденото от Министерския съвет. Смея да кажа, че преди 89-та година имаше по-стройна система за осведомяване на хората, защото имаше "Държавен вестник", който излизаше редовно и всеки, който искаше да има информация, може да си го купи и да получи. Сега и да вземете "Държавен вестник" нищо няма да разберете. Ако сте журналист сега, нито управляващите, нито опозицията може нещо да ви коментира. Може да се коментира, когато вече ви сполети проблем. Такова нещо никога не е било. Българинът, който искаше свобода на словото, спокойно прие, че тя няма да съществува, че не му е нужна. На нас не ни понесе демокрацията. Вместо тя да ни тласне и да дадем най-доброто от себе си в стремеж да живеем възможно най-добре, голяма част от хората продължиха да чакат на държавата да им дава и твърдят, че тя е длъжна да им даде, дори когато държавата няма възможност. От другата страна, който иска да бъде активен, си хваща шапката и отива в чужбина.
Вашите очаквания, надежди, страхове за 2020-та?
Нямам очаквания, надежди и страхове. Нямам страхове, защото ме е страх да се уплаша. На прекалено много години съм, за да влагам надежди просто ей така. Всичко в живота е плод на труд, подготовка и целенасоченост, което ме принуждава в политически план да търся съюзници, за да направим нещо, което да бъде алтернатива, но без да сме максималисти в първоначалните цели. Да направим нещо, което да бъде извън системния контрол, който е парализирал напълно сегашните политически органи. Да се обединят хора, които са разумни и отговорни, които могат без сантименти да видят истинските проблеми на нацията. Да видят, че имаме нужда от посока, дисциплина и организираност, а не от хаотични браунови движения. Много се надявам, че критичното говорене ще ни събуди и ще ни подтикне към съвместни действия. Не само защото съединението прави силата, а защото без съвместните действия един отбор не може да достигне до успех.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай