Най-старият бранш на модерна България.
Веднага след Освобождението се раждат българските пощи, които и браншово, и институционално винаги са били изцяло държавни (даже в продължение на десетилетия и полувоенизирани). Днес ЕАД Български пощи е най-голямата фирма в бранша и със 100% държавно участие, но все пак е само една от многото фирми в бранша. „Български пощи“ ЕАД създават традициите в бранша, изчистени от всякакви сенчести дейности. И може би това влияе за донякъде по-различни данни за „сиви асоциации“, причини и фактори.
Параметри на „сивото пространство” в бранш „Пощенски услуги”.
Всеки трети от работодателите в национален мащаб (31,7%) счита, че сивото в пощенските услуги е около 10%, а за 25% сив сектор в бранша говорят 11,8% от работодателите. Идентична е оценката на 11-те бранша за сивия сектор в пощенските услуги, но при тях прави впечатление фактът, че 45% от всички изследвани работодатели от 11-те бранша не са в състояние да посочат конкретна оценка за нивото на сивия сектор в бранша. Смущаващо висок е относителният дял на работодателите от бранш «Пощенски услуги», отказали за дадат оценка за сивия сектор в техния бранш. Така в крайна сметка, по преценката на работодателите от бранш «Пощенски услуги» сивият сектор в бранша се оказва сред ниските – за 2010 г. той се оценява на не повече от 10 %. В ретроспективен план данните от изследването разкриват следната динамика на сивите практики в бранша – те са били на нива около 11-20 % през периода до 2000 г., нарастнали са с една трета през 2001-2006 г. и от 2007 г. бележат тенденция за плавен спад, движейки се в рамките до 10%.
Показателно е, че работодателите от бранш «Пошенски услуги» асоциират сивите икономически практики най-вече с нелоялната конкуренция (64 %) - това е над 2 пъти повече от средното за всички браншове. На второ място са неспазването на данъчните правила (40 %) и нефактурираните продукти (също 40 %).
Прави впечатление, че ако при другите браншове първите позиции сред асоциациите за неформалната икономика се заемат от нарушения в трудовоправните отношения, то в бранш «Пощенски услуги» сивите практики се асоциират предимно с различни по характер икономически и законови нарушения. Имаме основания да предполагаме, че в основата на споделените от работодателите от бранша асоциации стоят непосредствените им впечатления от работата им във фирми от бранша.
Колко атрактивни са „сивите изкушения“ за работодателите от бранш „Пощенски услуги”?
Дали от традициите на бранша, или от организацията на съвременните фирми, но изследваните работодатели от бранша показват крайна нетърпимост към самата идея, че сивата икономика е приемлив начин за правене на бизнес у нас или че е приемлив начин за упражняване на труд. Над 80 % от работодателите от бранша категорично отхвърлят каквато и да е мисъл за привнасяне на сиви елементи в работата на фирмите от бранша.
Въпреки това, работодателите от бранша (84 %) се обединяват около мнението, че сивите практики позволяват да се плащат по-малко данъци. Вторият силен мотив за прилагане на сиви практики (посочен от 48 %) е възможността за оптимизиране на разходите за труд.
В крайна сметка, финансовата изгода е причина „сивите изкушения“ винаги да излизат по-силни и бизнесът да навлезе в кълбо от изкушения. Близо една четвърт от работодателите смятат, че тъкмо поради това и продължават да се появяват нови играчи – някои отпадат, но се появяват нови. Така нивата на сивите в бранша се въпроизвеждат непрекъснато, но поне се задържат на относително еднакви стойности. Статуквото се запазва, при това на най-ниските сиви нива по отношение на икономиката в страната.
Между нетърпимостта и реалностите.
Общата морална нетърпимост не означава пълно отхвърляне в емпиричния свят на бизнеса. Няма нито един глас, който напълно да отхвърля мнението, че сивата икономика е нормално явление в България, но една четвърт от работодателите изцяло приемат подобно явление.
Цели 44 % от работодателите от бранша, изцяло отхвърлят тезата за сивата икономика, като приемлив начин за правене на бизнес. В същото време, 36 % мислят, че при днешните условия „сивите отношения“ са допустими, макар и да са наясно, че става дума за закононарушения.
Според работодателите от бранш «Пощенски услуги», българският работодател е склонен да прикрива действителните си обороти (36 %) и да плаща по-ниски осигуровки от дължимите (28 %).
„Парите в пликче“, които са водещ индикатор за „сивото“ в много от браншовете, и тук се разпознават като типична сива практика за българските условия. Налице е все пак известно колебание при идентифицирането на сивите практики, като най-силно консолидирано (80 %) е мнението на работодателите от бранша, че корупцията е съществена част от сивите практики – веднъж като механизъм за осъществяване на сивите дейности и втори път като форма на сиво икономическо поведение.
Заразно ли е „сивото поведение“?
Дали „сивата икономика“ е заразителна е спорно, съдейки от мненията на работодателите от бранша. Все пети категорично отхвърля мнението, че понесените щети от работещите на светло ще ориентират и нови фирми към сиви дейности, няма и напълно съгласни с подобно мнение. Преобладаващата част от работодателите от бранша са очевидно разколебани. Резонно възниква въпросът кой всъщност губи – нарушителят или коректният. Единствено нелоялната конкуренция е категорично изведена, като враг номер едно на изрядните работодатели (по мнението на 52 %).
Според работодателите от бранша, сивото икономическо поведение разрушава коректните бизнес отношения, но по-голямата опасност е друга – ненаказването на сивото поведение отключва «ефекта на доминото». Безнаказаното и мирно просъществуване на сивите фирми повлиява крайно неблагоприятно влияние върху изрядните работодатели, част от които решават да изпробват работата в сянка, като една възможна опция на коректността.
Типичните за бранша сиви практики са в няколко области:
Ø Разплащанията в брой вместо банкови преводи (60 %);
Ø На следващо место в черната статистика на проявите на неформалната икономика в бранша с 58.0% е заплащането под минималната работна заплата определена за страната.
Ø Типична за бранша е и практиката за неиздаване на финансови документи (56.0 %);
Ø Отчитането на по-ниска печалба от действителната (48 %);
Ø Според работодателите (48.0%) сериозен проблем е и социалното и здравно осигуряване върху по-ниски суми от реално получаваните възнаграждения;
Ø Наемането на работници без договор;
Ø Проявите на нелоялната конкуренция, която по мнение на експертите в бранша са често срещано явление в бранш „Пощенски услуги”. Според 64.0% от работодателите в бранша, тъкмо нелоялната конкуренция може да се определи като типичната сива практика при пощенските услуги
Ø Нарушенията на трудово правните отношения се откриват по линията работа на минимална работна заплата и работа на договор със скрити клаузи (16 %).
Браншовото изследване показва, че пощенският пазар в България не е подминат от така наречения „внос” на „сиви” практики. Той се проявава чрез така наречения „репостаж”, който представлява нерегламентиран внос в България на пощенски пратки от чуждестранни фирми-експедитори, под формата на карго товари с международна поща „от” и „за” трети страни. Внесените, макар и нерегламентирано, международните пощенски пратки се приемат от български пощенски оператор, който впоследствие извършва и експедирането на същите пратки по направления за получателите от трети страни. Именно при услугата „репостаж” се създават предпоставки за допълнително свиване на пощенския трафик в частта международни пощенски услуги, съпътствано със сериозни проблеми при разплащанията - особено що се отнася до крайните такси и разчитания между пощенските администрации за въпросните международни пощенски услуги.
Независимо, че нивото на сивите практики в бранш «Пошенски услуги» се преценява като едно от най-ниските в страната, работодателите от бранша не подценяват рисковете, които възникват от съществуването на сиви елементи в бранша. Основните опасности идват по линия на:
Ø -Загубата на пазари и клиенти (52.0% за пощенските услуги, при 37.1% средно за пилотните за проекта браншове);
Ø -Затрудненото наемане на персонал (52.0% за пощенските услуги, при 38.5% средно за пилотните за проекта браншове);
Ø -Работата при по високи разходи на труд (48.0% за пощенските услуги, при 37.1% средно за пилотните за проекта браншове);
Ø -Загубата на персонал, в т.ч. висококвалифициран (40.0% за пощенските услуги, при 40.4% средно за пилотните за проекта браншове);
Ø -Повишената опасност от фалити (36.0% при 36.9% средно за пилотните за проекта браншове);
Ø -Спада на продажбите (28.0% при 27.8% средно за пилотните за проекта браншове).
Пощенският бранш се намира на "кръстопътя" на три пазара, от жизнено значение за икономиката - -комуникацията, рекламата и транспорта. Тези пазари се развиват с голяма скорост, движещите лостове, при което са търсенето на пазар и технологичният напредък. Последното е валидно с особена сила за телекомуникациите и пощенските услуги. Свитото потребление, текучеството на персонала, нелоялната конкуренция и междуфирмената задлъжнялост поставят работодателите от бранша в сериозни и деликатни ситуации. Поради това, една десета от работодателите от бранша търсят решението на проблемите си в сивите практики. И в крайна сметка, вместо да бъдат наказани, тези фирми се оказват успяващите, докато изрядните търпят загуби и щети.
Според работодателите от бранша, нелеката битка със сивия сектор трябва да започне от облекчаване на сложните административни прегради (84 %) и да продължи през прецизиране на размерите на различните видове данъчни задължения, в това число и намаляване на корпоративния данък (по мнението на 76 % от работодателите).
След данъчните облекчения и административните лабиринти следващите стъпки би следвало да бъдат борбата с контрабандата и нелоялната конкуренция (според 72 %). Според 60 % от работодателите, намаляването на осигуровките ще се отрази позитивно на усилията за ограничаване на сивия сектор в бранша и икономиката на страната като цяло.
Работодателите от бранш «Пощенски услуги» залагат преимуществено на санкциите, като считат, че сивият сектор изисква сериозни санкциониращи мерки и строги наказания.
Работодателите от бранша стопроцентово се изказват за драстично повишаване на санкциите, защото сегашното ниво на санкции има обратен ефект – вместо да има рестикривна сила, то допълнително «окрилява» сивите, като им показва колко слабо се наказва незачитането закона. В този ред на мисли, не е случаен фактът, че според 96% от работодателите ефективността на мерките за ограничаване на сивия сектор в страната е свързан на първо място с повишаване на ефективността на съдебната власт. Пак в този дух е и посланието на 88 % от работодателите от бранша, които настояват за прилагане на законите към всички с еднаква сила.
От бранш „Пощенски услуги“ настояват за по-голяма строгост на закона с надеждата за установяване на уважението към закона и институциите в страната.
76% от работодателите от бранша изказват надежда, че синдикатите имат силата да повлияят върху нивата на сивия сектор в страната и могат да въздействат в процесите на договаряне на ефективни мерки за ограничаване на сенчестата икономика в страната и в бранша.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай