Всяка година хората убиват средно 475 хил. себеподобни. Има обаче и същества, по-опасни за човешкия род от неговите собствени представители.
Това са комарите.
А те не подбират жертвите си случайно, независимо дали ухапването им ще е смъртосно или не, разказва испанският "Ел паис".
Над 3000 вида комари по света са отговорни за 725 хил. смъртни случая всяка година (за сравнение змиите убиват около 50 хил. души, кучетата - около 25 хил. на година, акулите и вълците - по-малко от 10 души).
Вероятно някои хора се питат защо комарите избират тях, за да ги ухаят, а не други. Има актуални научни изследвания, които могат да обяснят това. Проблемът може да се обобщи с няколко думи: "химическата среда на въздуха, който ни заобикаля", пише "Ел паис", цитиран от "Дневник".
Комарите намират жертвите си по следите от въглероден диоксид във въздуха. При всяко издишване на човек въглеродният диоксид не се смесва незабавно с въздуха, а остава във вид на изпарения, "които комарите следват, както плъховете следвали флейтиста от Хамелн", пише изданието, имайки предвид ловеца на плъхове, наед от саксонския град Хамелн според известна приказка.
Начинът комарите да следват дирята е чрез по-големите концентрации на въглероден диоксид във въздуха, отколкото обичайно има във въздуха - тя им позволява да откриват цели на 50 метра разстояние.
След като издирят хора, въпросът става по-личен - защо един комар ще избере конкретен човек от група жертви? Факторите варират при различните хора - от температурата на кожата до присъствието на водни изпарения или цвета на дрехите. Разпространена сред учените идея обаче е, че ги ориентира основно химичната среда, произвеждана от колониите микроби в кожата.
Според според в научното списание PLOS ONE от 2011 г. колкото по-разнообразна е химичната среда, толкова по-малко вероятно е комарът да избере даден организъм като "плячка". Става въпрос за тънки разлики в среда с над 300 променящи се (в зависимост от генетиката и обкръжението) химични съединения, свързани с начина, по който бактериите превръщат секрецията на потните жлези във в летливи вещества, които биват улавяни от обонятелната система в антените на комарите.
Този фактор трудно може да се контролира - остава изборът на цвета на дрехи, например на жълто вместо черно като средство срещу комарите, пише авторът на статията.
Досадният звук, който издават приближаващите се комари, пък далеч не цели да предупреди жертвата, а да извести други комари за присъствието си. Още в средата на миналия век изследвания американският доктор Луис Рот, изучаващ жълтата треска по поръчка на армията на САЩ, установява, че свистенето на полета (звук на по-високи честоти от мъжкия) привлича мъжките на рояци, като магнит, и провокира у тях желание за съвкупление.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай