Осъзнаваме изключителната сериозност на положението,затова не възразихме остро срещу мерките,предложени от министерствотоИскам да се промени тонът на говорене - на българския ловец да се гледа не като на административен служител,който е длъжен за нещо, а като на партньор, който би могъл да подкрепи държавата. Единственият възможен лов,който може да се извърши в момента според българското законодателство, е индивидуалният, казва Васил Василев, председател на Националното ловно-рибарско сдружение Съюз на ловците и риболовците
- Не закъсняха ли мерките срещу африканската чума по свинете (АЧС), господин Василев?
- За проблема не се говори от миналата година, той бе поставен на масата още през 2014 г., когато беше регистрирано първото огнище в балтийските държави. Още тогава на ловен съвет - най-висшия консултативен орган към министерството на земеделието, беше направена презентация от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и започнаха разяснителни дейности за тежките последици от това заболяване. Типично по нашенски, не само администрацията, но и хората живееха с мисълта, че този проблем може да ни се размине. Последствията са видими.
- Достатъчни ли са мерките, които сега се предлагат и предприемат?
- Никой не може да каже със сигурност дали тези мерки са достатъчни. Ситуацията във всяка държава е специфична, а у нас сега - и особено динамична. Първо, има сезонен пик на разпространението на заболяването - точно през юли и август. Второ: никоя държава в Европа не е открила универсален и най-добър начин, чрез който доказано и с гарантирана ефективност да може да противодейства на разпространението на вируса.
Имаме единствено положителния опит на Чехия. Там за разлика от нас се реагира мълниеносно при първото регистрирано огнище, което за техен късмет беше в ловно стопанство в слабонаселен район. Успяха, без да жалят средства. Министър Танева разказа, че шест месеца борба с африканската чума е струвала на чехите близо 12 млн. евро. И от близо година те нямат потвърден случай. Чехия е единствената държава в ЕС, която в момента е призната от ЕК за държава, свободна от африканска чума.
- Как са успели в Чехия да овладеят разпространението на АЧС?
- Този огромен финансов ресурс е използван за изключително малка площ: обявено е извънредно положение, мобилизирани са специални сили, които със снайпери през нощта са отстрелвали животните. Това е дало резултат.
- Може ли да се приложи това и у нас?
- Не мисля, че това би дало същия резултат в България. Най-малкото, защото при нас проблемът вече се разпростира на много по-голяма площ. За 5 дни 15 огнища предимно при домашно отглеждани животни.
Осъзнаваме изключителната сериозност на положението, затова не възразихме остро, персонално аз, срещу мерките, които се предложиха от министерството на срещата, която се проведе миналата седмица. Според мен трябва да проявим търпение, за да видим дали, приложени на терен, тези мерки ще дадат резултат. До момента нито една от мерките, която беше прилагана и предлагана, не беше приложена в цялост, за да се види ефектът от нея.
- Кое не беше изпълнено?
- Шефът на БАБХ д-р Дамян Илиев каза, че дивата свиня е един от векторите за разпространение на заболяването. Но не е единственият и не е най-големият. Една от мерките, която беше приложена, бе да се намали популацията до 0,5 животни на 100 ха, дори ако е възможно - до 0,3. Ние имаме под едно животно на 100 ха, т.е. трябва да я намалим наполовина. Аз мога да гарантирам на всички български граждани, че българските ловци положиха максимални усилия през ловния сезон да отстрелят колкото може повече диви свине. Това е факт. Официалната статистика обаче сочи друго и това е проблем, който съществуваше. Липсва добра координация в действията между отделните институции по места. Вече е говорено многократно, но миналата година имахме сериозни затруднения по събирането на пробите от отстреляните животни, по навременното транспортиране до единствената към онзи момент лаборатория, както и забавеното връщане на информация. Дори често изобщо нямахме обратна връзка.
- Имате предвид забавянията на резултати от изследвания?
- Да. Ловците нямат възможност дълго да съхраняват дивечовото месо. Ловни дружинки отстрелват повече от 100 диви свине на сезон. Ако една проба се забави с повече от две седмици, с какви хладилни камери трябва да разполагат? Това беше сериозен проблем, който демотивира и отблъсна част от ловците. И голяма част от отстрела не беше отчетен. Държавата не получи проби за тези животни. Доколкото разбрах, вече има договорености с частни лаборатории, които да изследват проби за АЧС. Те ще се плащат от БАБХ. Аз лично не одобрявам, че държавата се отказа да подпомага ловците, когато предават проба за трихинелоза, задължителна към тази за АЧС.
Миналата година ловецът плащаше 50 стотинки за пробата за трихинелоза, иначе струва около 12 лв. Това беше единствената компенсация, която ловците получаваха за това, че предават проби. В момента тези компенсации са премахнати. В новата заповед на министър Танева се предвижда при индивидуален лов ловците да бъдат подпомагани с 50 лв.
През октомври, ако няма съществена промяна на епизоотичната обстановка, трябва да започне груповото ловуване на дива свиня. Ловците по какъв начин ще бъдат компенсирани за това, че предоставят проби за АЧС? Вероятно ще има последваща заповед. Но това също е проблем.
- Кое?
- Че няма прогнозируемост. Излиза указание, а не заповед, която бихме могли да оспорим по съдебен ред. Указанието е задължително за хората в системата, те започват да притискат нашите структури, а те - ловците.
Правихме например ями за загробване на трупове и останки от диви свине. Но указанията за тях бяха изменени няколко пъти за месец. Ние тъкмо успявахме да запознаем хората с указанието и то веднага се изменя. Това създава затруднения и при служителите на отделните ведомства. десетки години,за да се справим с африканската чума
- Имаше твърдения, че загробването на много прасета може да доведе до екологична катастрофа...
- Това е стара битка. Ние не бяхме съгласни с указанията. Опитахме в серия от срещи да обясним, че отговорността да се определят местата за ямите, както и те да се изкопават само с усилията на ловците, не може да е само тяхна. Ямите се направиха, без да се съобрази дали там е имот, който не позволява изграждането им. Съгласно инструкцията те трябва да са на недостъпни места, а никой не е предвидил какво се случва след запълването. Знаете ли, че дивата свиня е склонна към канибализъм? Тя би могла да се храни с трупове и това би създало сериозен проблем за разпространение на заболяването. Има и други начини. В една от европейските страни държавата предостави пластмасови контейнери на всяка ловна дружина. Тези контейнери се изпразват всеки понеделник, дезинфекцират се, а останките се извозват от екарисажен автомобил. В България биха били необходими около 3000 такива.
- Какво точно поиска държавата от вас на срещата в земеделското министерство миналата седмица?
- На срещата ни бе съобщено, че планират да предприемат мерки и че ситуацията е кризисна. Апелираха да подкрепим министерството за справянето му с този проблем. Безспорно ситуацията е тежка - има вече засегнати и индустриални комплекси.
Разпростре ли се в значителна степен заболяването сред популацията от диви свине, неговото изкореняване може да отнеме десетки години. В Испания например през 1974 г. е регистрирано първо огнище на болестта по диви свине. Знаете, че деликатесът “Хамон серано” се прави от свободно отглеждани диви или полудиви свине от специална порода. Правителството е било принудено да събори всички стари свинарници, разположени до горите, и да построи на стопаните нови, които позволяват дезинфекция, миене, обезпаразитяване. Чак през 1998 г. ЕК обяви Испания за страна, свободна от АЧС. Аз изказах резервите си пред министъра. Обясних, че единственият възможен лов, който може да се извърши към настоящия момент според българското законодателство, е индивидуалният. Но той не е масов, не е добре познат за българските ловци.
- Колко ловци в България го практикуват?
- Ловците с такова право са около 1/3 от всички ловци в страната, или по-точно казано, не са повече от 30 - 40 хиляди от общо 130 000. В България няма традиция за такъв лов, не можем да очакваме, че нашите членове изведнъж ще се обърнат към него. Освен това той не е лесен или толкова приятен - нямаш компания, заставаш на едно място, ядат те комари, мухи. Вероятността за успех изисква изключителни познания, които не всеки ловец притежава. Инфорчирах министър Танева, че не може да очакват значителен отстрел на диви свине в момента.
- Какво е необходимо, за да практикува ловецът индивидуален лов?
- За да практикува индивидуален лов, ловецът трябва да има придобито право за подборно ловуване. Това е вторична квалификация, с изпит за правоспособност. Без този документ ловецът няма право да излезе и да ловува индивидуално.
Подборното ловуване обучава ловците как да определят възрастта на животни, да различават мъжки от женски, коя е майката в стадото и т.н. Там ловецът има възможност за преценка - да огледа животното, да прецени трябва ли да бъде извадено от популацията и т.н. Затова е по-сложно и трябва допълнителна квалификация.
Има и други фактори. Годината беше много дъждовна, растителността в момента е висока и има много шума. Онзи ден бях на наблюдение - малките на дивата свиня, приплодите, както терминологично ги наричаме, са 7-8 килограма - твърде малки са, за да се виждат в буйната растителност. Освен това е много горещо - животните излизат в комплексите за хранене в тъмната част на денонощието, когато ловът по закон е забранен. Ние нямаме право да ползваме уреди за нощно виждане, за да ловуваме - законът го забранява. По това време на годината царевицата е в т.нар. фаза на восъчна зрялост, масово дивите свине пребивават в масивите, там се хранят и почиват, почти не излизат от нивите. На практика е изключително трудно да се проведе успешен ловен излет. Няма да е достатъчно ефективно, дори всички ловци, които притежават тази правоспособност, да се включат в този лов по това време на годината.
- Какво трябва да се предприеме, за да се постигне по-голяма ефективност при отстрела?
- Говорих с министър Танева, че би било много по-ефективно, ако се удължи срокът за групов лов с две седмици или с месец след края на ловния сезон. Това ще е от 15 януари до края на февруари например. Тогава много по-ефективно би могла да бъде намалена популацията. Ако имаше две седмици групов лов в повече през миналия сезон, сега нямаше да коментираме въпроса с популацията на дива свиня.
Това не се случи, за да стане то, е необходима законодателна промяна, която да даде възможност на министъра на земеделието след съгласуване с министъра на околната среда не само да забранява и временно да ограничава сроковете за ловуване, а да може да ги удължава. Например - да се удължи ловният сезон и когато шумата в гората е опадала, има достатъчна видимост, често има снежна покривка и женските все още не са родили.
- Смятате ли, че приемайки мерките, предложени от държавата, се съгласихте ловците да бъдат изместени встрани?
- Аз не исках да коментирам този брифинг, преди да видим черно на бяло заповедта на министъра. Тя вече е публикувана и в известен смисъл променя първоначалното намерение. Според нея в близост до огнищата на АЧС ловът ще се извършва само от служители на държавното ловно или горско стопанство и от лицата, притежаващи удостоверение за подборно ловуване на дива свиня...Тоест в своята заповед министърът не е изключила ловците и не е ограничила индивидуалното ловуване. На места ловните сдружения отказват да издават разрешения за подборно ловуване, имат това право. Сред основните причини е съществуващото недоверие, че ловците, на които е дадена възможността да ловуват индивидуално, може да се изкушат да отстрелят вид, който не е разрешен - сърна, благороден елен. Както казах - не много голяма част от ловците имат такова право, от тук възникват конфликти. Те казват: “Ние сме един колектив, една компания, ловна дружина. Но ние двамата имаме право да ходим на лов, а другите десет ще стоят и ще ни гледат.” Понякога причините са изключително прозаични. Може би с тези действия министерството се опитва да преодолее нежеланието на ловните колективи да подпомогнат усилията, като предоставят разрешителни за индивидуален лов.
- Оптимист ли сте за развитието на ситуацията с АЧС в страната ни?
- Оптимист съм, че министър Танева започна с конкретни мерки, макар и непопулярни. Бих бил още по-голям оптимист, ако в Закона за държавния бюджет за 2020 г. залегне отделно перо за агенцията по храните, който целево да бъде разпределен за борба с АЧС. Искам да се промени тонът на говорене - искам на българския ловец да се гледа не като на административен служител, който е длъжен за нещо, а като на партньор, който би могъл да подкрепи държавата. Независимо от всичко ловците го правят.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай