Съзнанието ми пулсира около думите ИСКРА, КУРАЖ, ДЕЙСТВИЕ, ВИК, ПРОМЯНА. Това пише народният представител от БСП Пенчо Милков в профила си във фейсбук.
Така съм устроен, че при неуспех търся грешката в себе си. Неуспех има.
Народен представител съм от две години. От самото начало си поставих цел - да помогна на много хора да видят истината, не тази, създадена от ситемата, да усетят увереност, че могат да направят промяна, да им вдъхна кураж за действие и да видя, че България, която обичам, тръгва по по-добър път.
В съзнанието си ясно виждам много по-добра реалност, която сами можем да съградим. Усещам се силен.
Две години ежедневни разговори с хиляди хора, пропътувани хиляди километри, стотици изказвания в НС, в медии, в социалните мрежи, десетки приемни с граждани се оказват безсилни да запалиш ИСКРА, да вдъхнеш КУРАЖ, да подтикнеш към елементарно ДЕЙСТВИЕ.
В Русе отново резултатът ни е по-добър от този в страната и сме на по-малка разлика от обичайните победители, от тези, които създават и поддържат това несправедливо настояще. И какво от това? Така боли повече. Това няма значение, след като те отново се репликират във властта. Властта - за нея се впрягат от управляващите хората в ъгъла - бедни махали, притиснати служители и работници, продали съвестта си за поръчки на фирмите си работодатели.
Пари в България има толкова, колкото е нямало никога. Хората намаляват с 50 хиляди на година, но останалите не живеят по-добре. Защо? Неравенствата растат. Законите са несправедливи, не са грижовни.
Защо тази несправедлива реалност не събуди българите? Защо отново само една трета отидоха да гласуват?
Гласуването бе възможност за ВИК, за начало на ПРОМЯНА.
Вместо това щастливите победители, горди със своята една трета от една трета, ще твърдят, че са полезни, че са мъдри, но не са. Мнозинството е пасивно и нямо.
Много мои приятели в социалните мрежи днес философстват и смятат, че знаят, защо стана така. Но същевременно две години не излязоха от черупките на собствените си домакинства, професии и кръгове. Не направиха нищо реално за града, за държавата си.
Психологическият дисонанс на нормалния човек го кара да направи НЕЩО, да реагира, когато не може да приема реалността.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай