Пенчо Милко е роден на 31 юли 1978 в Бенгази, Либия По професия е юрист; владее английски език. Семеен, с три деца.
Депутат от БСП, с изключително активна парламентарна дейност. Със законодателни инициативи и парламентарен контрол.
Разговаряме няколко дни след участието Ви в пресконференция заедно с Елена Йончева, където беше изнесена информация от запис за „нередности” в културното министерство. Вие и Крум Зарков сте и сред русенските депутати с най-много изказвания в парламента. Как се чувствате сега след този журналистически и обществен интерес, който вероятно Ви се случва по този начин за първи път? И още по-конкретно, как се стигна Пенчо Милков да бъде до Елена Йончева на тази пресконференция?
До парламентарната група на БСП пристигат много сигнали за нередности от цялата страна. Идната форма е от приемните на депутатите, а другата- по електронната поща. Всичките тези сигнали се събират в централата на партията. Към част от тях има особен интерес. В случая записът показва ясно за гражданите какво точно се случва.
Аз съм работил с Елена в предходните и разследвания и проучвания- във връзка с нередностите в Хасково, с нередностите в трите области с изграждането на оградата с Турция. Всички налични документи съм ги анализирал. И този път, когато дойде този сигнал, също работих няколко дни по него. Така успях да систематизирам къде е проблемът.
Сега случаят се характеризираше с особена нетърпимост. Ако се окаже достоверен записът, зам. министърът тогава, сега министър, три пъти повтаря едно и също нещо. Не става въпрос за някаква грешка. Той три пъти създава концепцията за неверния образец 10, с който се спира срокът, който трябва да тече. По този начин държавата е ощетена със страшно много пари . Неустойка за 33 дни над 700 000 лева.
Процедурата се характеризира с изключителна порочност, защото месец преди да изтече срокът, се плащат последните 30 на сто по договора. Така вече държавата няма откъде да удържи тези неустойки. Затова е предвидено последните плащания да са 30 дни след крайния срок, за да може да се удържи от последното плащане всякакви претенции.
Вместо това героите на нашата сага, на 17 декември 2015 г. превеждат последните 30 на сто, които са няколко милиона, на изпълнителя. Официално срокът на договора е удължен до 20 януари. Така те превеждат последната сума 30 дни по-рано, като по този начин няма как да защитят държавния интерес.
Стига се до там, че и гаранцията от 314 000 лева, платена от строителното обединение, е върната. Това показва за мен, че интересът на държавата по един изключителен начин не е защитен.
В цялата тази сага се случи нещо много странно. Уж много добри журналисти в национални медии като добри професионалисти, задаваха едни малко трудно разбираеми въпроси- не се интересуваха, ама никак, от съдържанието на записа, ами единствено откъде се е появил. Един човек бе анатемосан, че да се потвърди дали той е човекът от записа. Беше обявен за враг на правителството, когото правителството си е отглеждало.
Вижте, нашата цел беше този случай да направи хората смели. Но реакцията на управляващите ще накара хората още повече да се страхуват и да не свидетелстват. Със свидетелите по Суджука – тровиха им животните и им запалиха фермата. На свидетелите срещу Ценко Чоков из запалиха колите и ги изпотрошиха. Видяхте какво стана с жената, която свидетелстваше срещу нередностите в Държавната агенция за българите в чужбина- разсипаха я. Този, когото те считат сега за наш свидетел или са го определили като такъв, вече научихме сексуалния му живот и какво ли не още- той е разцепен
Така човек никога няма да пожелае да заеме принципна позиция. Но това правителство вероломността му стига до там, че атаките срещу нередностите в държавата не приема.
Ние не атакуваме личности, говорим за нетърпимо положение, което са допуснали. Не сме се насочили срещу партията им. Ние им посочваме недъзите, а те възприемат това и го интерпретират като атака срещу държавата. Това е недопустимо. Нямаме нищо против партии, идеологии или личности.
Необходимо е да признаят грешките, да кажат, че това е нетърпимо. Това би било добре за цялата държава. Вместо това – натиск върху колежката ми Елена Йончева, върху свидетели…. Ако щете, дори анонимните алкохолици си признават, че имат проблем. А в случая не се признава, че има сериозен проблем.
Наскоро се появи странен израз- усещане за корупция. Корупцията със сигурност не сме я измислили ние. Тогава защо не наричаме реалните неща и процеси с истинските им имена?
Става въпрос за изследване на международна организация, която прави изследване в цял свят. В действителност хората в България го усещат.Според мен те го усещат така- Корупция не означава само даване и вземане на подкуп- това означава счупване на обществените системи, че не работят както трябва.
Управляващите в говоренето си не могат да решат една елементарна задача. А тя е следната:
Никога- брутният продукт на България не е бил толкова голям, никога бюджетът на нашата община не е бил толкова голям. В същото време България губи по 50 000 жители на година, а Русе- по 3000. Това са данни на националната статистика. А хората тук не живеят по-добре. Или- при намаляващо население и увеличаващ се брутен продукт усещането на хората е, че живеят по-зле. Това не е мой-извод, това е извод на хората. Не казвам това, за да ме разпознаят като алтернатива или нещо такова. Казвам го, защото хората не вярват на политическата система. Защото не вярват че всички, които сме в нея, можем бавно, последователно, да излекуваме това усещане. Липсва представителност на избраните представители, липса на честност в това, което те правят.
На хората не им е ясно как с повече пари по-малко хора живеят по-зле.За мен това е ключовият въпрос.Затова е и усещането, че някъде едни много пари изтичат. Няма как хора, които са били на заплата или в пенсия, да стават милионери и да обяснят богатствата си. Никой не може да си обясни как това се е случило. В съвременното общество чрез интернет, социалните мрежи, ни е известно, за гражданите е известно, че няма как с министерска заплата от 3-4 хил. лева да станеш тежък милионер. Това дразни.
И управляващите трябва да решат тази задача. Опозицията не е прокурор да докаже как са забогатяли. А те управляват вече много години. Американският департамент, на страниците на посолството на САЩ у нас, прави ясен извод за корупция у нас.
Усещане за корупция. Това по-скоро не е ли усещане за несправедливост, няма ли едно размиване на понятията, като в основата е именно чувството за липса на справедливост. И от страна на политическите партии, и на съдебната система. Затова и се появиха зимата тези спонтанни протести, от които се надигаше едно страдащо недоволство и желание за смяна на системата?
Няма нужда да се сменя системата. Какво означава да се смени системата? Васил Левски е казал- чиста и свята република. Ние имаме парламентарна демокрация. Но трябва да кажем на хората, че системата, която пише в Конституцията, не работи. Но хората не искат да слушат философски разговори. Те искат да чуят, че нещо реално сме направили, някаква стъпка, може и миша, но да има и първа, и втора, и трета… И да се хванат едни котараци зад врата и да им се покаже къде им е мястото… Затова ние правим тази първа стъпка. Но не е работа на депутата, а да работи върху законодателството. Все пак има разделение на властите….
Така е, но избирателят мери по друг начин. Ако не депутатът, то общинският съветник би трябвало да е тоя, който да направи необходимото хората да живеят в реалността, а не в плява от думи или витиевати слова. И Вие сте бил общински съветник. У хората липсва удовлетворение от това, че дали в националния или в местния парламент някой го представлява, че някой го защитава.
В държавите, на които харесваме тяхното развитие, включително и в историята на България, която бурно се е развила, не им е било работа на обикновените граждани да следят обществените процеси, да ходят при общинския съветник да му се оплакват или да му докладват. Общинският съветник, кметът, депутатът, министърът, са вземали такива решения, които са били добри за живота на хората. Не се е налагало на обикновения гражданин- на шивача, на продавача, на бизнесмена, да вниква, да почва да мисли какви са проблемите. В момента обикновени граждани, включително и аз ката адвокат, преминават в обществения живот и разсъждават защото публичните системи не си вършат ефективно работата.
Представям си едно добро управление, което не замисля гражданите как се постигат резултатите. Необходимо е да има ефективно управление, което да е оперативно, да е стратегическо, за години напред. И не да реагира кризисен PR при приемане на решения, а те да бъдат част от една стриктна програма. Когато я създадеш и си абсолютно убеден, и цифрите показват, че на гражданите ще се подобри стандарта, ще е друго. Но за съжаление не се случва… На гражданите не се подобрява стандарта на живот…
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай