През последните 3-4 години на международните пазари за земеделска продукция настъпиха промени. По-високите реколти в редица ключови производители, разширение на площите, засети със зърнени култури, нови инвестиции, довели до по-високи добиви, са само част от причините да се натрупат високи количества запаси, а това да повлече цените надолу. България, очаквано, не е изключение от общата тенденция. Макар през миналата година страната да достигна исторически рекорд в производството на зърно, това не доведе до осезаем ръст на приходите за компаниите от сектора - скромното 4.4%. Нещо повече - за трета поредна година немалка част от лидерите в земеделието всъщност отчитат по-ниски обороти и макар да приключват годината на печалба, маржовете на половината изтъняват. Добрата новина е, че само едно дружество е на загуба при 3 година по-рано.
През 2017 г. традиционно класацията на най-големите 20 (вижте таблицата тук) се доминира от лидерите в търговията със зърно, както и някои от най-големите производители от този отрасъл, а основната част от фирмите в нея са с изцяло български капитали с изключения на няколко международни играчи в търговския сектор.
Същевременно очакванията са през 2018 г. България да произведе сходни или по-високи количества зърно, което в комбинация със започващото покачване на цените на международните пазари би трябвало да донесе по-добри резултати за фирмите от сектора.
Година на свръхпредлагане
2017 г. беше разнородна за българския земеделски бизнес. От една страна, инвестициите, които зърнопроизводителите направиха през последните години, и благоприятните климатични условия доведоха до исторически рекорд в производството на пшеница. Според официалните данни на земеделското министерство през миналата година реколтата от тази култура е била над 5.9 млн. тона при 5.6 млн. тона за 2016 г., а основната причина за повишението е постигнатият по-добър среден добив от декар. Същевременно обаче това не се отрази в приходите на сектора, тъй като и през 2017 г. цените на международните пазари се задържаха на относително по-ниски нива. За 2017 г. например изкупните цени са били между 240 и 270 за тон. Представители на сектора посочват, че нивата сега са 300 лв.
Данните от класацията "Капитал 100" показват, че през 2017 г. за втора поредна година няма компания, която да е преминала границата от 500 млн. лв. при оборота. Нещо повече - с изключение на лидера в подреждането нито една друга компания не е успяла да прехвърли и границата от 400 млн. лв., докато в годините назад това традиционно правеха 2 или 3 дружества в търговията със зърно. За миналата година 20-те най-големи дружества в земеделието са постигнали общ оборот от 3.51 млрд. лв., което е леко увеличение спрямо предходната година - тогава той е бил 3.36 млрд. лв. Числото обаче не е съвсем показателно за реалната картина на пазара, тъй като в този сектор е характерно едни и същи количества продукция да минават през няколко различни търговци. Същевременно миналата година е донесла и обща печалба от 60 млн. лв. за лидерите в сектора при под 40 млн. лв. за предходната година. Разликата идва от половината компании в сектора, като точно 10 дружества са успели да подобрят резултатите си спрямо предходната година.
Позната тройка
И през 2017 г. топ 3 в земеделието се състои изцяло от търговци на зърно. За годината дружеството с най-висок оборот е отново бургаската "Севан", собственост на Артур Акопян, което бе лидер и през предходната година. Данните от класацията показват, че за годината "Севан" има оборот от над 445 млн. лв., което е леко намаление спрямо 2016 г. - тогава той е бил над 446 млн. лв. Същевременно обаче печалбата нараства значително - 2017 г. тя е над 13 млн. лв., докато година по-рано - над 6.8 млн. лв. Собственикът на дружеството Артур Акопян коментира, че макар цените на международните пазари да се задържат на по-ниски нива през последните години, като цяло компанията е във възход. През последните години са направени инвестиции от 10 млн. лв. в нов логистичен център край Бургас, което е довело до оптимизация на процесите и съответно на разходите.
Компания на "Севан" в лидерските позиции в бранша правят два международни търговеца на зърно. За 2017 г. на второ място излиза компанията "Каргил България" с приходи над 397 млн. лв. при 380 млн. лв. за предходната година и печалба от 3.4 млн. лв., след като през последните две години завършваше на загуба. В страната освен селскостопанска дейност "Каргил България" развива и един от най-големите центрове за изнесени услуги на глобалната група. Създаден преди четири години, той работи по вътрешни проекти и с клиенти на компанията в Европа, Близкия изток и Африка в областта на финанси, човешки ресурси, доставки и логистика. Центърът е един от седемте подобни на Cargill, а в него вече работят над 900 души. В момента има над 40 отворени позиции в един от порталите за търсене на работа. По тази причина и "Каргил България" излиза като топ работодател.
В топ 3 попада и американската "АДМ България трейдинг" с приходи от 350 млн. лв., което е сериозно намаление спрямо предходните две години- за 2015 г. те са били над 519 млн. лв., а за 2016 г. - над 413 млн. лв. Компанията има спад и при печалбата. В средата на миналата година дружеството откри и първото си пристанище в България - то се намира в Силистра, като инвестицията е 11 млн. лв.
"2017 г. беше много добра като реколта, но същевременно на международните пазари имаше голям излишък и цените се задържаха на по-ниски нива", коментира търговският директор на компанията Ивайло Георгиев.
Размествания в топ 20
Огромната част - 17 от 20-те лидера в земеделието, за миналата година са постигнали приходи над 100 млн. лв. Като характерното за този сектор е, че извън няколко международни търговци на зърно в него не присъстват други чуждестранни инвеститори. Същевременно сред българските компании огромна част са с разнороден предмет на дейност. Повечето от дружествата в топ 20 се занимават с търговия на зърнени култури, но същевременно част от приходите им идват по линия на търговията със семена и препарати за растителна защита, някои имат и собствено производство на зърно и на фуражи. През тази година от класацията на най-големите фирми в земеделието отпада големият търговец "Гленкор грейн", който е в процес на преструктуриране по неофициална информация. За 2016 г. "Гленкор грейн България" имаше приходи 191 млн. лв., което го нареждаше на 5-о място в групата на най-големите. В годините преди това приходите на компанията се движеха между 250 и над 400 млн. лв.
В класацията има и един непопулярен за широката публика български търговец - "Ойроконсулт". Докладът за дейността на компанията за 2017 казва, че "и тази година се запази тенденцията продукцията за износ да превишава тази за вътрешния пазар". Същото общо твърдение се съдържа и в отчета за предходната година. Софийската "Ойроконсулт" е регистрирана като търговец на зърнени култури и тютюн, а нейни собственици с равни дялове са Васил Василев и Райчо Ангелов. Ангелов участва и в компанията "Волф и Мюлер минералс", която е концесионер на находището за неметални полезни изкопаеми "Верона" в района на Ихтиман.
За 2017 г. дебют в топ 6 прави компанията "Фарм сенс", собственост на Пламен Борисов и семейството му (брат му Преслав беше зам.-министър на земеделието в първото правителство на ГЕРБ), която също се занимава с търговия със зърно и е постигнала приходи 224 млн. лв. за предходната година. Това всъщност е най-високият ръст на годишна база при оборота - за 2016 г. той е бил 162 млн. лв. През 2011 г. Пламен Борисов продаде 60% от компанията си "Дефко" на швейцарската Glencore.
Извън търговията двете компании, попаднали в най-предни позиции за миналата година, са дружествата "Градус-3", част от групата "Градус", както и най-големият зърнопроизводител в България - "Октопод- С", собственост на Светослав Дичевски. "Градус-3" е сред големите производители на фуражи и има приходи над 128 млн. лв. за 2017 г.
"Октопод- С" е завършила годината с оборот от 127 млн. лв., което я нарежда на 10-о място в класацията. Същевременно обаче сред 20-те най-големи фирми в земеделието има и друго дружество, част от същата група - "Октопод холдинг", което е с приходи над 120 млн. лв. Така, ако двете фирми бяха едно юридическо лице, то те щяха да попаднат в топ 5 на класацията за миналата година. А спадът в бизнеса на групата на Дичевски може да се обясни с раздробяването в отделни компании заради ограниченията при субсидиите.
Слънчев хоризонт
След няколко години на задържане през 2018 г. се очаква цените на зърнените култури на международните пазари да тръгнат нагоре. От една страна, това се дължи на очакваната по-слаба реколта в ключови играчи като САЩ, където влияние оказва по-лошото време, както и Русия, където се очаква миналогодишният рекорд в производството да не бъде повторен. Според прогнозата на департамента на САЩ USDA глобалната реколта от пшеница ще намалее с 1.5% до 748 млн. тона, като за пръв път от 2012 г. ще имат спад и преходните запаси от тази култура. При царевица се очаква нарастване в производството до 1.056 млрд. тона според USDA, тоест увеличение от 2% на годишна база. Същевременно потреблението при тази култура се очаква да расте с по-бърз темп до 1.092 млрд. тона, което е основание да се очаква и увеличение на цените.
На този фон в България се очаква добра реколта от основните култури, като при пшеницата е възможно тя надхвърли миналогодишния рекорд. Според последната оценка на ЕК от пролетта добивът от пшеница в България се очаква да достигне средно 546 кг от един декар при 527 кг за 2017 г. При рапицата също се прогнозира повишение - средният добив се очаква да бъде 295 кг от декар при 284 кг за предходната година.
Първите индикации са и за ръст на цените на основните култури. Според Артур Акопян от "Севан" изкупната цена на пшеницата ще бъде малко по-висока - 300 лв. за тон (около 290 лв. за миналата година според данни на агроминистерството). "Очакванията са за по-ниско производство в Русия и в САЩ и цените започват да се повишават", коментира Ивайло Георгиев от "АДМ България трейдинг".
Същевременно продажбите от миналогодишната реколта също са по-активни. Данните на НСИ показват, че в периода януари - март ръстът в общия износ на пшеница и царевица към ЕС е бил над 3.5% на годишна база. Именно държавите от ЕС са основният партньор на България в международната търговия. По различни оценки 2/3 от българското зърно се купуват от държавите в Южна Европа - Испания, Гърция, Италия, Португалия. Но голяма част от тези количества се реекспортират като част от по-големи партиди към много други държави. Извън ЕС най-големи количества българска продукция се продават в държавите от Северна Африка и Турция, а през последните години търговците разработват постепенно и нови пазари, най-вече в Азия и Близкия изток, но общият обем е относително малък. Такива държави са например Виетнам и Египет, където през последните години се увеличават заявките по данни на компании от бранша. Прогнозите са, че през 2018 г. няма да има съществено изменение в основните търговски партньори в търговията със земеделски стоки, като очакванията са основна част от зърнената реколта да бъде изнесена в Испания.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай