По-малко от половината от аптеките в България са готови за внедряването на двете нови регламентирани по закон електронни системи в здравната система, свързани с лекарствоснабдяването. Това стана ясно по време на кръгла маса на тема „Влияние на промените в нормативната база върху достъпа до лекарства и фармабизнеса през 2019 г.“, посветена на предстоящия старт на двете електронни системи в сектора през този февруари. За проблемите на търговците с лекарства на дребно съобщиха от Инициативен комитет от магистър-фармацевти (ИКМФ).
Те алармират, че остава по-малко от месец до въвеждането на двете изцяло нови електронни системи в България – едната е за контрол на недостига на лекарствени продукти, а втората е за контрола на фалшифицираните лекарства в ЕС. За целта аптеките трябва да разполагат със специализиран фармацевтичен, постоянен ток и интернет. По данни на комитета обаче само 2492 аптеки у нас разполагат с аптечен софтуер, адаптиран към изискванията на НЗОК от общо 4323 регистрирани в страната. Едва 47% от всички имат готовност да внедрят е-системите, които изисква законът.
Фармацевтите от инициативния комитет настояват за отсрочка, която да позволи постепенното интегриране на електронните системи. Припомняме, че системата за контрол на недостига на лекарствени продукти и ограничаване на паралелния износ трябва да стартира от 12 февруари, а системата за верификация на лекарствата – от 9 февруари.
Исканията на ИКМФ са две – да се удължи срокът, за внедряване на електронната система за недостиг съобразно възможностите на Министерството на здравеопазването да стартира тази платформа и наредбата да се съобрази с възможностите на бизнеса да изпълнява изискванията за докладване.
Софтуерът, с който към момента разполагат половината аптеки, е за връзка с НЗОК и не е пригоден да експортира данни към Изпълнителната агенция по лекарствата, изтъкна проф. Татяна Бенишева от Асоциацията за лекарствена информация. Това поражда и друг проблем – дали другите софтуери, които трябва да бъдат внедрени, биха били съвместими помежду си.
Идеята на законодателя за тотална проследимост на лекарствата с рецепта е нещо много полезно и трябва да се направи, защото би било основа в бъдеще да се премине и към контрол на практиката за предписване на медикаменти, каза от своя страна Юлиан Узунов, анализатор на сектора.
Той предложи като начално решение в рамките на преходен период, да се премине към създаване на един кратък списък, който да подлежи на контрол по тази система, а цялостното внедряване на електронното проследяване на лекарствата с рецепта да стане, когато всички страни са готови.
Даниела Дариткова, председател на парламентарната здравна комисия, изрази учудване от това, че фармацевтите анонсират в последния момент проблемите и несъвършенствата по внедряването на системите, след като нормативната база е приета миналата година, последвана от период на нотификационна процедура в ЕК за шест месеца.
Относно искането на фармацевтите за списък със забранените за паралелен износ лекарства Дариткова каза, че подобен списък трябва да почива на ясни и обективни принципи, без информация за наличностите няма основание да се ограничава свободното движение на стоки, каквито са лекарствата, каза тя. Без да е влязъл в сила вече приетият закон, няма как да предприемем нови стъпки за промяната му, категорична беше Дариткова. Тя обеща, че в бъдеще ще се търсят варианти за усъвършенстване на нормативната уредба. Тя още веднъж подчерта, че в закона е заложена информационната сигурност, включително и санкции на директора на ИАЛ за генерираната информация и нейната сигурност.
По отношение на констатацията, че има много малки аптеки с възрастни фармацевти, които няма да могат да внедрят и обслужват софтуера, Дариткова напомни, че това не може да бъде аргумент, след като много възрастни общопрактикуващи лекари, които са в малки градове и от години ползват електронния обмен на информация. След като те са успели, няма причина и фармацевтите да не се справят, категорична е тя.
Да се удължи и срокът за въвеждане на верификацията на лекарствата, която трябва стартира от 9 февруари, настояват от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите (ИКМФ).
Дистрибуторите и търговците на дребно обаче нямат такава готовност – нито техническа, нито финансова, заяви Аделина Любенова, собственик на един от четирите най-големи дистрибутора у нас. По думите й трябва да се възприеме начин, по който легално да се удължи този срок и обществото да бъде спокойно, че ще има достъп до лекарства.
И ако производителите на лекарства финансираха със собствени ресурси системата за верификация, то фармацевтите поискаха да се поемат и разходите на аптеките за инвестицията.
По време на дискусията стана ясно, че фармацевтите имат проблеми със закупуването на съответните устройства, а някои нямат постоянен интернет и ток, който е необходим за работа със софтуера. От комитета искат и да не плащат такси за поддръжка към IT доставчиците.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай