- Говорихме за нещата, които трябва да се променят, за да имаме и по- добро здравно обслужване…
- Лекарите трябва да разполагат със спокойствие и сигурност на работното си място- то да е добре оборудвано, да разполагат с достатъчно материали, медикаменти, апаратура. Тогава лекарят е спокоен и работи с пълното съзнание, че не е сам, защото около него има екип и апаратура, на която също да разчита. Освен това трябва да има и достъп до обучението. Сега всичко това става за сметка на лекаря и струва изключително скъпо. И не на последно място е заплащането… Премахването на бумащината и бюрокрацията може да се постигне по различни начини и това е част от реформата. От следващата година чрез Рамковия договор доста неща ще стават по електронен път.
Не на последно място са електронната карта и електронното досие, за да не се пишат всеки път едни и същи данни на хартия, а да се добавя онова, което е ново. Говорим за неща, които са все осъществими и няма държава в Европа, която да не се стреми да ги гарантира. Единствено България е изключение. Няма страна, която да подценява здравеопазването, собственото, повече от българите…
- Да уточним нещо важно. За заплащането- какво би приел един лекар като нормално заплащане, предвид и това, което сам казахте, че всеки в България се смята за недооценен, особено от заплащането си…
- Средната заплата в Европа, включително и в най-бедните страни, и най-ниската линия, около която се движат надолу, са около 1000 евро. Говоря за страни като Румъния, Македония, Албания. От тази черта доста надолу, като точка, а не като част от скала, е посочена България. Говоря за данни от Евростат. При положение че средната заплата на лекар в България е около 350 евро…
- Толкова взема един лекар!? Колко процента от лекарите вземат по-малко от 1000 лева?
- Процентът е много голям. Русе вероятно е малко изключение. Първо, няма такава наситеност с кадри, но това е нож с две остриета. Като намалеят, няма да има кой да ги смени. Освен това и лечебните заведения са по- малко. Но в по-малките градове нещата не стоят по същия начин, където има по-малко население- заплатите се движат около тази цифра.
Направих си труда да видя фишовете на лекари от две градски болници в София- заплатите са 500-600 лева, като им пишат прослуженото време като заплата, за да не вземат по-малко от това, което е договорено в Националния рамков договор… Има и доста добре платени лекари, но те са единици. Но и техните заплати спрямо онова, което получават техните колеги в Европа, колкото и много да ни се вижда на нас, там се плаща на ден по толкова, колкото тлекарите вземат у нас месечно.
Това, което като че ли по-добре започва да се случва, е ,че болниците започват да изглеждат по-добре- и апаратура.. подобряват се условията, както за пациента, така и за лекаря.
- Как ще коментирате порочната практика на обвързаност на лекари с определени аптеки и изписването на определени лекарства, не винаги най-доброто за пациента. Продължава ли тя?
- Съществуват много порочни практики. Тя не е една и няма защо да си затваряме очите. Има ги и всички си ги знаем, и всички вкупом си мълчим. Няма правителство до момента, което да не знае какво се случва в здравеопазването. Но понеже не се осигуряват чрез държавата, чрез обществото достатъчно средства, умишлено се затварят очите. Отделно са интересите- и на фармацевтичен бизнес, и на доставчици, и на монополисти… да има и да си вървят техните плащания, а откъде идват парите, те си знаят. Това е отказът и на обществото, и на държавата. Няма как медицински персонал да реши тези проблеми…Когато има адекватно заплащане и условия, е непростимо един лекар да си позволи нещо такова. Всеки лекар има нужда също от пари, когато няма достатъчно средства. Оттам идват и деквалификацията, и комерсиализацията…Когато един човек е поставен в ненормални условия на живот, той сам търси изход. Не е оправдание. Когато медицинският персонал вижда, че никой не иска да реши проблема…
- Не е ли редно Лекарският съюз да постави проблема?
- Той го поставя, но няма законодателна инициатива….
- Но в определени моменти успявате да направите необходимото, за да ви обърнат внимание…
- Така е, но трябва ли лекарите всеки път за всичко да излизат на улицата. Това е последното съсловие, което трябва да протестира. Защо трябва да става по този начин? И нека да гледаме и да правим това, което става дори в най-бедните страни…Да не гоним Франция и Германия. …
- В този ред на мисли идва и въпросът за здравните осигуровки. Как намирате този въпрос за решен?
- И това е част от проблема. Защото се върти една песен… пари за реформа, реформа срещу пари…пълна безсмислица, откъдето и да го погледнем. Факт е , че България е страната с най-нисък процент на обществени средства за здравеопазване. В другите страни този процент се движи от 70 на сто и нагоре, докато в България той е 50…
- Но не е ли важно и да се събират тези средства, не само да се увеличават?
- Да, трябва да се събират. Първият длъжник в тази държава е самата държава. Тя осигурява 9 групи хора- остават две- работници и работодатели. 9-те се осигуряват от държавата… и тя не прави нищо. Продължава да осигурява тези хора на много ниски стойности. Самият факт- 1,6 млрд. лева се събират от работници и работодатели, т.е., от 2 млн. души. Останалите 9- чрез държавата, около 5 млн. души, държавата внася 900 млн. лева…Оттук идва и основният проблем. Реално, в системата на здравеопазване, трябва да влизат поне 4 млрд. лева. Сега имаме около 4 на сто от БВП, трябва да станат 5-5,5 %, като най-ниското в Европа е 6 на сто.
- Как стои въпросът с профилактиката на здравето? Ще се преодолее ли формалното отношение към него от страна и на лекари, и на пациенти?
- Продължаваме да сме много далеч от истината.Факт е ,че не можем да достигнем повече от 20-25 на сто от населението да минава на преглед…Това е грешката на системата. Няма профилактика, няма превенция, почти никакви скринингови програми…
- Но като че ли и като се ходи на такъв преглед, пациентът не получава онова, което му се полага.
- Да, но пациентите трябва да знаят и да си отстояват правата. Да знаят какво влиза в един такъв преглед, да си проверят резултатите. Това не се прави за лекаря, а за самия пациент. …Ние не се интересуваме изобщо от здравето си. Когато стане сериозно и тежко, тогава тичаме и почваме да се оплакваме как не са ни обърнали внимание. А ние обърнали ли сме си достатъчно сериозно внимание? Затова не трябва да очакваме и в този случай някой да ни заведе на преглед, и то под заплахата на глоба. Нашето здраве е в нашите ръце и трябва своевременно да се грижим за него.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай