Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в социалните и политически проучвания. Управител е на социологическа агенция „Алфа рисърч“.
- Г-жо Димитрова, за какво говори периодичното надигане на протестни вълни срещу управлението?
За дремещи социални напрежения. В по-голяма степен обаче - за недоволство от управленския стил и от оправдаването на управленска или организационна некадърност с политически клишета. За вътрешен бунт срещу неуважението на властта към гражданите.
- Как ще се отрази на стабилността на управляващата конструкция оставката на вицепремиера Валери Симеонов?
Поне от няколко месеца управляващата конструкция е в процес на „деконструкция“. От морална гледна точка оставката беше неизбежна, въпрос на време. Основните й ефекти обаче няма да са морални, а чисто политически. След нея ще станат по-видими вътрешните разломи и коалиции, които или ще намерят някакво ново балансиращо статукво, или ще доведат до предсрочни избори след (или дори заедно с) Европейските. Оставката на Симеонов увеличава тежестта на "Атака", а с това – на два скачени съда – проруското лоби и това на ДПС. Да припомним, че на практика всички номинации на "Атака" за членове на кабинета са близки именно до Движението. С продължаващи отстъпки пред ДПС, ГЕРБ може да запази кворума, но нечий златен пръст ще бъде непрекъснато на спусъка. Видимата зависимост от Движението не е в полза на Борисов, така че колкото и нежелан вариант да са предсрочните избори, би отишъл на тях. Другата възможност е „патриотите“ да намерят нов modus vivendi, по призива на Сидеров. Което би означавало да удовлетворят желанието му да е евродепутат и да легитимират зависимостите му, но видимо да се държат като „разумен коректив“ на управлението и да не правят очебийна зависимостта на ГЕРБ от ДПС. Ако стиковат интересите си в тази конфигурация, кабинетът може да изкара и по-дълго. Поне докато не стане ясно колко енергия има в протестите и кого могат да доведат до властта.
- Има ли условия за предсрочни избори и каква може да бъде стратегията на управляващите през следващите месеци?
Чисто обективни условия, не виждам. Гневът и стремлението на хората винаги са били за две неща – за истината и хляба – независимо с какви съвременни термини ги наричаме. В момента, икономически основания за масови протести, няма. Безработицата е ниска, доходите, макар и с бавни темпове, нарастват, не се очаква рязък скок на цените. По-сложен е въпросът с „истината“, т.е. с доверието към моралната легитимност на властта, с усещането, дали тя служи на хората, или си служи със хората. Тук нещата никак не стоят добре. Недоверието към политическата класа е повече от кризисно и в този смисъл, протестни настроения могат да бъдат катализирани. Проблемът е, че на сцената няма убедителен субект, който да изрази въжделението на хората към „истината“ в политиката. Зад сцената някои актьори изглежда като че ли загряват, но дали измежду тях ще има автентични, предстои да видим.
- В тази ситуация ГЕРБ ще се стреми да не прави резки движения. А опозицията – да усилва ехото от протестите. За мене обаче по-съществено е друго - не виждам страст у новите поколения, които излизат на сцената, т.е. 30-40 годишните да поемат съдбите си и съдбата на страната в своите ръце. Когато това стане, те ще излъчат и своя лидер. Да си припомним, че когато Борисов става главен секретар на МВР и започва политическата си кариера, той е на 42 години. Новите лидери ще бъдат от поколението на днешните „четиридесет“.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай