България продължава да губи позиции в авторитетната класация Doing Business на Световната банка. Това сочи 16-ият доклад на институцията, разпространен днес.
В публикуваната днес класация страната е 59-а - третият най-слаб резултат в ЕС. За сравнение - България бе на 37-о място през 2015 г.Тази година е поредната, в която България отчита влошени позиции в средата за правене на бизнес спрямо други държави (общо 190 се оценяват в класацията).
Отвъд тази класификация България не е последна в Европейския съюз - по-ниско се намират Люксембург (66-и) и Гърция (72-а). Белгия, Хърватия и Кипър, които обаче също бяха под нея в класацията, са подобрили резултатите си тази година.
Какво се измерва в доклада
Акцентът на 16-ото издание на доклада тази година е "Обучение за реформа". От 11 области от развиването на бизнес десет са включени в оценката тази година: започване на бизнес, работа с разрешителни за строеж, свързване с електричество, регистрация на собствеността, вземането на кредит, защита на миноритарните инвеститори, плащане на данъци, търговия през границите, време за разрешаване на търговски спорове и справяне с процедурата за несъстоятелност.
Тази година в индекса не са включени регулациите на трудовия пазар. Данните са от 1 май 2018 г.България - слаби и силни места
Точките, които България получава по тези показатели, са 71.24, което е малко под средното в групата "Европа и Централна Азия" (72.34; по-големият брой точки дава по-високо място в класацията). Оценката е направена на базата на анализ единствено в София (разглежда се по един град във всяка страна).
Най-слаба е оценката по показателите свързване с електричество (където България е едва 147-а), започването на бизнес (99-а) и плащането на данъци (92-а). В случая с "плащане на данъци" се имат предвид няколко фактора, които освен ставките включват времето и документацията, които отнема процесът.
В започването на бизнес резултатът на България е доста под гръцкия (страната е на 44-о място въпреки по-ниския си общ резултат) или унгарския (по този показател Будапеща е 82-а). Чехия и Полша обаче са далеч под България, съответно 115-а и 121-а. Получаването на кредит в България (60-а) пък се оказва много по-трудно, отколкото в страни като Унгария и Полша (и двете с резултат, който ги поставя на 32-о място) или Чехия (44-а), но отново по-успешно, отколкото в Гърция, която е на 99-о място.
Малко над средното за Европа и Централна Азия (5.5) е резултатът на България (6) и за свързването на обекти с електрическата мрежа. При сравнение с останалите държави от Източна Европа обаче проблемът на България по този показател изпъква: Чехия е на 10-о място, Полша и Гърция - на 58-о, а България на 147-о.
Основната разлика е по два показателя: времето, което отнема свързването на складово помещение с мрежата на CEZ в София (262 дни, колкото и миналата година) при средни 110.3 дни за Европа и Централна Азия, и цената като дял от дохода на глава от населението - 428.8% (около 60 хил. лева) при средни 325.1 за региона. Само една от описаните процедури, изчакване на свързването с мрежата, инспекция и издаване на нужните документи, може да отнеме 64 календарни дни. Предварителният договор отнема месец, одобряването на предлагания дизайн на мрежата - 67 календарни дни, чакането на договора - 30 дни.
За сравнение - в Чехия това отнема едва 60 дни и 24% от брутния вътрешен продукт - по-добре от средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (77.2 дни и 64.2% от БВП).
Обратно, България е с много добри показатели за времето и цената, които отнемат разрешителните за строеж. Страната е на 37-о място в класацията (малко пред Гърция и Полша), а регионалният лидер в предходната категория, Чехия, е едва 156-а. Необходимото време е едва 97 дни (под средните за региона 170 или 153 за ОИСР), а процедурите (общо 18) са малко над средното за региона.
Сходни са резултатите в защитата на миноритарните инвеститори, където България, на 33-о място, е през Гърция, Полша, Чехия и Унгария. По показателя "трансгранична търговия", свързан с времето, документацията и разходите за износ и внос, България е 21-а, пред Гърция (31-а). По този показател обаче повечето от държавите в Европа заемат челни позиции - 15 държави в ЕС, сред тях Полша, Чехия и Унгария, имат максимална оценка 100, а българската е 97.41.
Водещите в класацията
1. Нова Зеландия
2. Сингапур
3. Дания
4. Хонконг
5. Южна Корея
6. Грузия
7. Норвегия
8. САЩ
9. Великобритания
10. Македония
Миналата година Македония бе на 11-о място, но година по-рано също се намираше в челната десетка. От големите икономики в еврозоната Германия е на най-висока позиция, но е загубила 4 места спрямо миналата година. Следват Испания (30-а), Франция (32-а) и Полша (33-а).
Класацията отчита рекорден брой реформи между 2 юни 2017 и първи май тази година - общо 314. В световен план по-голямата част (128) от изследваните 190 икономики са извършили значителни регулаторни подобрения. В резултат за тях е станало по-лесно правенето на бизнес във всички изследвани области.
В Азия и Африка са държавите, отбелязали най-големи подобрения спрямо миналата година. Това са Афганистан, Джибути, Китай, Азербайджан, Индия, Того, Кения, Кот д'Ивоар, Турция и Руанда. От всички регулаторни реформи една трета (107) са в страните от Субсахарска Африка. Едва общо 21 се падат на икономиките от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка).
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай