Отец Марин е завършил Духовна семинария в Черепиш през 1977 година. През 2001 година се дипломира като юрист от Русенския университет. Единственият духовник- правист в Русенска епархия, а вероятно и в цяла България.
- Отче, какво се случва през последните месеци? Този необичаен шум около църквата, около висшия клир по-точно, не е ли една необявена борба за предстоящото овакантяване /Господ си знае работата/ поста на патриарха дядо Максим?
- Като че ли има нещо вярно в това Ваше запитване…
- Питам Ви директно, защото трябва да посрещаме истината такава, каквато е, а не да се правим, че такъв проблем не съществува…
- Да, така е, тази кампания, която беше предприета спрямо църквата и висшия клир беше много гнусна. Няма да пресиля, ако кажа, че от няколко месеца по различни вестници много помия се изля…
- Колко според теб са реалните кандидати за поста на патриарха, по право?
- По Устав всички митрополити у нас и извън пределите на България /те са двама/ влизат в тази обща листа за избор на патриарх..Общият им брой е 15-16 души.
- Като че се води кампания срещу някои от тях, вероятно на-възможните като избор, така ли е?
- Аз винаги съм казвал, че една власт, едно правителство, което и да е то, винаги са се страхували от една силна църква. Мисля, че след като демокрацията дойде и у нас, някои имаха интереси да я разбият тотално. И това разбиване на два синода и прочие дойде от политическите сили, не дойде отвътре в църквата. Миналата година навърших 30 години, откакто съм ръкоположен за свещеник. Аз съм жив съвременник на тези събития и съм забелязал как всички се страхуват от една силна и здрава църква…
- За толкова време какво забеляза, станахме ли по-християни от преди 90-те години?
- За голямо съжаление- не. С това, което се прави срещу църквата- с това оплюване, с тази помия, която се сипе срещу нея и най-вече срещу висшето духовенство- всичко това рефлектира и върху отношението към църквата. Защото всички ние носим раса- хората не знаят кой монах, кой владика, кой патрика, дето се казва жаргонно… Част от хората мислят, че всички, които носим расо, сме в това съсловие, без да правят разлика между бяло и черно духовенство. Във висшия клир влизат представители на висшето духовенство.
Но онова, което се говори и пише за него, рефлектира и върху нас, редовите войници на църквата….
- Да, но още от времето на Елин Пелин и „Под манастирската лоза” е показано, че божиите служители все пак са нормални хора и си имат своите човешки слабости. Не беше ли някакво преиграване относно това в какви коли се водят този или онзи владика?
- Безспорно това е още един повод за омаскаряването им. Но ще изходя от тази духовна презумпция- да не съдя, за да не бъда съден. Но мисля, че сега се занимават с неща, които не са актуални. Представителите на висшия клир са дали обет за неснижаване, за целомъдрие, търпение, любов..Те нищо няма да вземат след себе си. Тези коли, в които се возят, те не са техни, те ще останат и след тях, защото нищо няма да вземат със себе си. Нашите миряни трябва да знаят, че за да бъдеш монах, да бъдеш свещеник…трябва да си призван за това още от утробата на майка си. Ако не е така, няма как да се получи…всичко е Божия промисъл. … Например Дядо Кирил да вземем- с него сме съученици от семинарията. Той от дете стана монах и е посветил живота си на Бога. Не виждам защо хора, които не са просветени с неговото житие и битие, а използват някакъв частен случай, за да го злепоставят…
- 20 години минаха вече от първите стъпки на т.н. демокрация у нас. Не е ли странно, че сега пак на дневен ред дойдоха досиетата на владиците към ДС и този път ще бъдат извадени наистина…
- Това и да стане… така като съм събеседвал с някои от тях, те не се страхуват, не се притесняват от това. Мисля, че нещата малко са попресилени….
- Тогава, защо не го направиха досега, за да няма повече спекула с това?
- Да, ако бяха го направили по-рано, щяха да им затворят устите по-рано…Има една латинска сентенция, която казва: По-добре късно, отколкото никога. /Отец Марин я казва и на латински/. Светият синод даде съгласие да се отворят досиетата.
- Това добре, но църквата като че ли остава извън живота на хората, сега просто се търси някаква жълтивина, която да направи някаква сензация, но реално църквата отсъства от дневния ред на обикновения човек, не е ли така?
- В Библията, в светото писание на Новия завет е подчертана тази истина, че всяка власт е дадена от Бога. Затова ние се молим за правителството, за полза на Отечеството. Винаги споменаваме управляващите. Защото на това ни е научил Спасителят ни е научил на това… Искали са да го хванат в неудобна ситуация и са го питали: Да даваме ли на кесаря данък? Тогава той взел една монета и казал: Дайте кесаревото кесарю и божието Богу.
- Добре, но как ще коментираме случай, за който говориха по телевизията- как не може да се кръсти едно дете в столицата, ако нямат родителите му пари за таксата- 40 лева ?
- Мисля, че просто хората не са случили. Всяка църква има залегнато в бюджета си да се правят кръщенета на бедни хора, дори извършване на безплатно опело. Ние сме кръщавали деца без пари в домовете са сираци…
- Смятате, че това е частен случай…
- Да, просто не са се обърнали към управата на църквата.
- Но има и други действия, които не будят особено доверие към църквата, например събарянето на детската градина край Пазара, за да се прави търговски комплекс върху църковен имот?
- Ако църквата бе подкрепяна достатъчно от държавата, със сигурност до подобни неща нямаше да се налага и да се стига. Сегашната субсидия е нищожна, символична. Няма да пресиля, ако кажа, че не стига едни керемиди да купим и сменим за покрива на църквата. Конституцията категорично отделя църквата от държавата. Затова сме на вътрешен бюджет- това, което получаваме от подаянията на християните. Това вероятно принуждава църквата да прибегне до подобни действия, за да може да се издържа. Знаете, че известно време получавахме заплатите си с голямо закъснение. А те са много малки…
- Вероятно не е прилично да питам, но може ли да разберем колко получава един свещеник?
- Около 250-300 лева. Ако не са добрите християни, ние просто ще изпаднем в безтегловност. Затова се молим за тяхното добро и за преуспяването им в живота, за мир, щастие и благоденствие… ние на тях разчитаме.
- Но не смятате ли, че църквата през последните 20 години не успя да навлезе по-дълбоко в душите на младите, в църквата се влиза по-масово единствено на празници, и то големи…
- Много внимаваме как да работим с хората, как да ги обгрижим. Страшно неприятно е като се стигне до въпроса „Какво струва” едно опело, един водосвет, панахида, или нещо такова. В тези случаи аз казвам, каквото ви се отдели от сърцето. Само казвам таксите, които трябва да се отчетат в църковния регистър… Това за мен е много деликатна работа. Старая се всячески да не смутим духа на вярващите…
В първите дни на демокрацията църквата беше пълна по Великден. Напоследък забелязвам, че и на този празник около църквата има все по-малко хора…
- Защо според Вас се случва така?
- Вероятно в началото беше донякъде модерно. Понеже беше забранено, хората искаха сега сякаш да наваксат…от интерес. Но няма да преувелича, като кажа, че много от хората, които идват в църквата, го правят заради духовен глад. Както казва песнопевеца:
„Както кошута, както сърна жадува за водни потоци, тъй Боже душата ми копнее за теб. … или „Боже мой, боже мой, тебе търся от ранни зори, за тебе жадува душата ми, за тебе чезне плътта ми, в земя пуста и изсъхнала и безводна, за да видя твоята сила и твоята слава.” Тук става дума за една вътрешна потребност от Бога, заради която много хора идват в църквата. Не са малко и тези, които учат в Русенския университет.
- Но ако сравним всичко това с католическото влияние в Полша, Унгария, нещата при нас изглеждат доста атеистично?
- Аз вече съм споделял в ваши колеги- много ми хареса един цитат от Николай Хайтов. Той бил на поклонение в Света гора и написал една много хубава книжка „Лапсаик”. Там той пише, че в своя генезис българинът сам по себе си е атеист по душа. Това той отдава на факта, че по нашите земи са минали много племена и е станала една мешавица, която е оставила днес това безбожие, този атеизъм. Тук трябва да прибавим и едно голяма престараване от старата власт в тази посока.
- Да вземем и един такъв факт от вчера. Църквата си смени позицията на два пъти за един ден по отношение на „ин витро”- Вашият коментар?
- Това и на мен ми беше много интересно…Но аз имам своя, субективна позиция, с която никого не ангажирам. И като богослов, и като свещеник с вече 30-годишен стаж, имам право на свое мнение. То почива тотално върху словото божие и светото писание.
На този свят идваме ние не по наша воля или каприз. А по Божия воля или божия промисъл. Познавам хора, които са правили над 10 пъти опити за зачеване „ин витро”, и не се е получавало. Така че, това няма как да бъде в противовес с нашите писания и канони, и догми…Защото в крайна сметка ако не е казал Господ, няма как да стане. Аз акцентувам, че това трябва да стане с желанието и на двамата. Църквата и науката вече ръка за ръка. Това го доказва и историята. За вземем например Менделеев, който е открил съществуването на повече от 90 елемента. Той е бил дълбоко религиозен и винаги преди отриването на някой от тях се е молил да открие следващия елемент…Исак Нютон- човек също дълбоко религиозен. Като вземал своите далекогледи да наблюдава звездите е планетите, е казвал така- Велик си Господи, и чудни са твоите дела, и нямам думи достатъчни, с които да възпея тези чудни дела…Затова и Гьоте казва: Истинската наука води до бога, а фалшивата- отдалечава от него!
„Ин витро”, добре че Гавраил се поправи, разбрали, че ако е рекъл Дядо Господ ще стане, ако ли не- няма.
По въпроса за сурогатното майчинство- има един много типичен пример. Сега, преди Коледа, четохме едно Евангелие- Аврам роди Исак, Исак роди Яков, Яков роди Юда, и т.н. дава цялото родословно дърво на СПАСИТЕЛЯ откъде идва- чрез Аврама до Йосиф и Мария. Няма да пресиля- имаме чист сурогатен случай при Аврам. Неговата съпруга Сара е била на 80 години, но толкова много обичала мъжа си, че му казала да отиде при красивата робиня Агар в палатката, да я опознае и чрез нея да създадат потомство. Това става при взаимно съгласие и взаимна любов. От Агар се ражда Измаил. Бог се смилил и над нея и след няколко време Сара ражда Исак. В моята дългогодишна практика съм забелязал, че много християни, с голямо сърце, като вземат някое дете от сиропиталище, скоро след това им се ражда и на тях дете. Затова трябва да се избягва да се отрича нещо тотално.
- Какво да направим, за да скъсим пътя между нас и църквата, да бъдем по-добри?
- Св. Йоан Богослов е апостол- евангелист на любовта. Той казва: Основният белег за края на света е този. Не питайте коя епоха, кой век, коя година ще бъде края на света. Както сега маите с техни календари и др. За онзи час никой не знае, дори ангелите божии. Само небесният отец. При идването на края на света любовта между човеците ще изстине. И ето- ставаме по-големи егоисти, всеки се е затворил в своята черупка и не милее за ближния. Когато любовта охладнее между човеците, наближаваме някакъв предел.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай