В проекта за държавния бюджет за 2019 г. се предвижда реформата на висшето образование да продължава в посока финансиране, определено въз основа на комплексна оценка на качеството на обучение. Националната стратегия за висшето образование за периода 2014-2020 залага делът на средствата за издръжка на обучението, формиран в резултат на оценка на качеството (основно измерено чрез реализацията на пазара на труда) да нарасне до 60% през 2020 година. През 2019 г. този дял нараства до 55% и действително до 2020 г. има реална възможност да стигне целта от 60%.
Междувременно обаче се появиха няколко проблема, който през 2019 г. не само че няма да бъдат решени, но и ще се задълбочат.
Първо, веднага след приемането на споменатата стратегия, се приеха няколко акта, с които управляващите въведоха изключения от реформата за редица специалности, направления и университети, които постепенно обхванаха над 70% от специалностите в университетите (описани са тук). Сега, когато изглежда, че няма накъде повече да се субсидира приоритетно, в проектобюджета за 2019 г. е записано, че някои специалности трябва да са още по-приоритетни от приоритетните и студентите в тях ще бъдат освободени от такси за обучение. Тези специалности не са посочени конкретно (макар че е посочено, че тази мярка ще струва на бюджета 2 млн. лв.), но в скорошни интервюта министърът на образованието споменава за математика, физически науки, химически науки, религия и теология, енергетика и педагогика на обучението по различни предмети. Измислянето на още повече видове изключения и по-силно субсидирано образование без оглед на оценката за качество все повече отдалечава системата от каквато и да е реформа и повишаване на качеството на висшето образование.
Второ, отлагането на всеобхватната реформа към по-високо качество, поддържането на система на финансиране спрямо бройката на студентите и негативните демографски процеси в страната доведоха до хиляди свободни места в университетите през последните години. Дори в най-реномираните университети бройката на студентите не може да се запълни, а критериите за прием и стимулите за записване придобиха смехотворни измерения в редица случаи. По този повод министърът на образованието обяви, че с предстоящи предложения за промяна в Закона за висшето образование от 2019 г. ще бъде наложен мораториум върху откриването на нови университети и филиали на висши училища. Подобно кардинално действие още веднъж показва беззъбата и опорочена от изключения реформа. Системата за финансиране според качеството трябваше постепенно и естествено да „изчисти” неефективното образование по различните направления и в различните университети, както и да унищожи всякакъв стимул за откриване на университет или филиал, който няма да предоставя качествено образование. В тази връзка интересен казус представлява откритият миналата година филиал на Русенския университет във Видин, който стана защитен и приоритетно финансиран, защото е в област с „нисък икономически статус”[1]. Т.е. ако този мораториум беше приет миналата година, той щеше ли да забрани откриването на „приоритетен” за правителството филиал?!
Изглежда 2019 г. ще натисне висшето образование още повече в статуквото и централното планиране на системата. Реформата малко по малко се изтиква за сметка на спорадични хрумвания и идеи от различни страни. Проблемите с качеството и липсата на тясна връзка между образованието и пазара на труда дори не са на фокус в последно време.
[1] Поредно изключение от правилото за финансиране според качеството е насърчаването и приемът в определени области на страната с „нисък икономически статус”, което беше одобрено от Министерски съвет в началото на годината. Това са областите Видин, Враца, Кърджали, Смолян и Ловеч, където има филиали на държавни висши училища.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай