Нюзфийдът ми е пълен с Валери Симеонов. Всички са възмутени.
Ама като дойде време да се протестира... няма ни.
Ако аз бях на мястото на Валери Симеонов, точно така щях да ви говоря. На всички.
Докато не се омаломощите от нищоправене.
Докато не ви заболи задника от неходене на протест.
Докато не ви стане лошо от туршията, дето ще я изядете.
И накрая след една година неходене, неправене и непродкрепяне, човек застава пред огледалото, поглежда се, махва с ръка и казва: "Майната му, боклук съм си, ама па не съм некой адски зъл боклук, нали. Ето, купих на децата био намаз за чабата и каквото мога правя за тях. Сега, тия жени... мъчно ми е, бих искал/а нещо да направя, ама... то това е животът. На едни дава, на други - не. И аз ако съм леопард или тигрица, а те не са, аз такова... какво съм виновен/на, че съм победител. Влизам в среща. Аре."
И после ни омръзва, Колко па да са интересни тия майки и деца.
А и никой от тях още не е умрял на плочките.
Значи може би те не са съвсем болни.
Може пък Валери да е прав.
Може всъщност да няма значение дали ще идем.
Ма какво значение имаме ние. Някакви хора. А и ще ни види някой.
Имаме сега едни тука проекти, ще вземе някой да ни види.
По-добре не. Нека там, има едни няколко по-глупави хора - те да идат. Ние сме лъвове.
А и то е женска работа - деца, колички, майки. Тъпотии. А аз съм лъв/тигрица. Пък и никой не познавам...
Ще умра от скука.
Как да е , майната му.
Пък и Валери е прав за Скрипал. Може пък да не е лош човек. Абе, ае чао.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай