Какво е Вашето отношение към русенската публика и какво Ви връща отново в Русе?
Николо Коцев: Държавна опера - Русе беше първият оперен театър, с който започнахме съвместна работа по кросоувър проекти. Вече имаме втори съвместен проект – „Children in time", който представлява нов прочит на любими песни на „Deep Purple" и „Rainbow" и който включва съвместна работа между група „Кикимора" и оперния оркестър. Придържаме се към оригиналното звучене на тези произведения, но трактовките са нови и се надяваме публиката да ги преоткрие. И предишният ни проект „Една нощ в операта" бе кросоувър прочит на популярни оперни арии, хорови изпълнения и песни на групата, но с различна идея.
Как смятате да привлечете младата публика? Изхождайки от заглавието на концерта „Children in time" ще задам по друг начин въпроса – ако всички ние сме „деца на времето" и днешните младежи са деца на модерния свят, то дали те, които може би дори не са чували имената на легендарните рок-изпалнители, ще се приобщят към Вашата идея? Дали особеностите на времето и на съвременната развиваща се култура, са такива, че да оставят пространство за подобни мащабни кросоувър проекти?
Николо Коцев: Това е въпрос, на който трудно може да се отговори. По-младите членове на групата, може би са привлекателни за младежите и те биха могли да се идентифицират с тях. Все пак съчетаването на два коренно различни жанра е много трудно. Изразните средства и при двата са различни. Смесването им е предизвикателство, звученето е ново и би събудило техния интерес. Това би могло да се приеме и като форма на протест срещу конвенционалния прочит на музикалните произведения, а младите хора обичат да протестират.
Сега като че ли се наблюдава изместване на интереса към клубната култура, с особеностите, характерни за нея, или пък част от публика е по-критична, насочена само към класическата музика. Каква е вашата позиция и равносметка, като се има предвид, че се занимавате отдавна с подобни неща. Как според Вас, работи този модел в България.
Николо Коцев: Моето мнение е, че подобни проекти понякога се правят самоцелно. Резултатът не винаги е задоволителен. Един до друг са сложени един оркестър и една група, но дали между тях се получава симбиоза и дали има взаимодействие, не е ясно. И двата концерта, които осъществяваме в момента, са резултат на огромен труд и в тях личи взаимовръзката между симфоничната и рок музика. Аз се занимавам много отдавна с подобни проекти и смятам, че съществува голяма взаимственост и интеракция, в това което се случва на сцената. При нас това е на много по-високо, дори мога да твърдя – на академично ниво. Ние сме групата, която най-много се занимава с подобни проекти и музиката, която се ражда в тях е вече нов жанр, който можем да наречем симфоничен рок или рок-симфония.
Славата на Държавна опера – Русе се състои в това, че поддържа състави - хор, оркестър, солисти, балет на високо ниво. Как работите Вие с тях?
Николо Коцев: Да, сега е моментът, когато мога да изразя своята благодарност към всички състави на операта – оркестър, балет, солисти, към тези, с които съм работил и в миналото и сега, за техния професионализъм и отдаденост.
Русе е град, който се гордее с историята и културата си. Според Вас заслужена ли е тази слава?
Николо Коцев: Разбира се. С право русенци се смятат за по- специални. Като си помислим, колко известни рок, джаз, поп изпълнители има, които са възпитаници на русенската култура. Естетическите ценности и музикални способности ги правят предпочитани членове на много различни формации. Приветствам начина, по който Русе допринася за културата в държавата ни и съм особено щастлив да мога да работя с русенските музиканти.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай