Тази констатация не е плод единствено и само на анализите на специализираните агенции за проучване и мониторинг на кредитния пазар. От своя страна експертите на банките в сегмента напоследък имат също доста работа, има хляб и за адвокатите на засегнатите в паричните спорове страни- финансовите институции и кредитополучателите. Последният емблематичен пример в това отношение е решение № 621 на Гражданската колегия на Русенския окръжен съд, с което една от водещите фирми в масларския бизнес в региона „Актиния” ЕООД- 1 и 2, под тези сигнатури фирмата фигурира в съдебните протоколи от заседанията, и в качеството и на кредитополучател, бе осъдена да плати 1 млн. 300 хил. евро на „ОББ” АД- съответно кредитодател на цитираната сума. Паричното задължение е по чл. 417 от ГПК по извлечение от сметка по задължение за договор по кредит. Въпросната сума пари е отпусната на маслобойната с кредитна линия на 19.05. 2008 год. Времето е подходящо за подобна стъпка, банкерите са щедри, защото анализите вероятно са им показвали платежоспособност на клиента и възможност да се грижи надеждно за кредитните си задължения. В кредитния портфейл на финансовата институция е имало достатъчно пари, които трябва да работят, вместо да стоят безучастно в трезорите. Логиката на тези разсъждения работи безотказно до момента, в който настъпва кризата и финансите на „Актиния” може би започват да се объркват. Пак по това време се появиха на езика на стоковите брокери т.н. флуктоации / колебания / в цената на слънчогледа, суровината достигана до фамозните 840 лв. / тон без ДДС по официални данни от стоковите тържища, такава цена имаше и в бюлетините на Русенската стокова борса от онова време. Какво точно са правили масларите през този критичен период не е много ясно и няма как да бъде ясно, защото всяка фирма има своя производствена и пазарна политика, която ние не можем да коментираме. Факт е обаче, че въпросният кредит започва да се предоговаря, следват няколко анекса, променя се начинът за определяне на лихвения процент, както и размерът на лихвата върху редовната главница. Появяват се и поръчители по кредита, които се задължават с договор за поръчителство от 02.04.2009г да отговарят за изпълнение на задължението на „Актиния 3”ЕООД по договора за кредитна линия. Навързват се фирми-огледални близнаци на първополучателя на парите и след 94 дни просрочие по плащанията, чрез РРС в Русе „ОББ” АД обявява кредита за предсрочно изискуем. Ответниците се съгласяват с обстоятелството, че парите са дължими и считат иска за процесуално допустим, но неоснователен. Излагат твърдения, че не дължат сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение. Възразяват срещу наведените факти и обстоятелства по иска. Възелът се затяга още по-здраво след като банката обявява иск и срещу солидарните длъжници „Актиния” ЕООД 2 и 3…Делото преминава към по-горна инстанция.
При така установената фактическа обстановка, ОС Русе намира предявеният иск за допустим. Сумата в размер на 1 299 995.97 евро / един милион двеста деветдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и пет евро и 97 евро цента / е солидарно дължима от „Актиния”-2 и 3 и гарантите по кредита. Към нея има присъдени допълнителни съдебни такси и обезпечения. Това е една от многото съдебни саги, които се пишат напоследък в хронологията на Окръжен съд Русе. Финалът на историята е отворен, защото длъжниците имат двуседмичен срок да направят въззивно обжалване на присъдата пред Апелативен съд- Велико Търново.
Akcent.bg откри представители на „Актиния”, които заявиха пред медията, че ще обжалват по процедурата решението на ОС Русе.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай