Едно от решенията на проблема с кризата на пазара на труда е образованието. Безработните намаляват, населението застарява, много хора емигрират, а изборът на бизнеса от нови кадри става все по-ограничен. Така фокусът се премества върху производителността – уменията на всеки отделен работник ще стават все по-важни за ръста на икономиката.
"Големият проблем е висшето образование", каза министърът на финансите Владислав Горанов на годишната среща на бизнеса с правителството. Той посочи, че проблемът датира от изграждането на системата – консервативна и автономна, а законът е бил изготвен с цел да пази училищата от политическо вмешателство. "Оказа се, че тази затвореност изиграва лоша шега за връзката между пазара на труда, качеството на образованието и потребностите на обществото като цяло", каза Горанов. В момента висшето образование е откъснато от реалността, а масовизацията на учебните заведения отблъсква младите и ги насочва към европейските университети.
Лъч надежда е обратът в нетната миграция през последните години, макар все още да не може да се нарече тенденция. "В началото на периода 2012-2017 г. в България са се връщали предимно хора на 40-65-годишна възраст, докато през последните години се забелязва преобладаващо нетно връщане на по-млади хора между 20- и 39-годишна възраст", отбелязва Горанов.
На този фон положителните макроикономически данни не са случайни. "Не случайно ръстът на заетостта за първите девет месеца на 2017 г. е рекорден за прехода - 4.1 на сто. Нивата на безработица са ниски до възможния минимум", посочва министърът. "В същата ситуация естествено започват да растат доходите, което е потенциален фактор за запазване на хората вътре в България и по-бърза конвергенция със средните нива на Европейския съюз като БВП", допълва още Горанов. Производителността на работещите в България от 2000 г. е нараснала в пъти по-бързо от нормата в Европа. Успоредно с това по отношение на БВП на глава от населението съотношението между България и европейските икономики също се подобрява. "Ако през 2007 г. сме били около 28 на сто, през 2017 сме близо 50 на сто. За относително кратък период това за мен е една успешна история", посочва Горанов.
Възможности се крият и в самата криза на пазара на труд. Според министъра на финансите ограничението на пазара предизвиква българския бизнес да се приспособява към по-интензивно производство. "Когато единият фактор на производство липсва, бизнесът се опитва да го компенсира с интензификация на другия фактор – по-модерно производство, повече инвестиции в технологии", каза той, като допълни, че това трябва да е съпътствано със значително подобряване на образователната инфраструктура.
Правителството ще продължи и занапред да залага на увеличаване на минималните възнаграждения. "Положителният цикъл, в който в момента се намира цяла Европа, трябва да се използва като шанс за допълнителна доходна конвергенция", казва той.
В отговор на въпрос дали корупцията все още е пречка пред членството на България в еврозоната финансовият министър твърдо отрича наличието на такава. "Подобни твърдения от ЕЦБ никога не е имало и няма и да има. И формално, и неформално. Това, което интересува ЕЦБ, са съвсем различни неща. Корупцията е проблем за всяко общество и тя е предимно емоционална категория дотолкова, доколкото, когато се превърне в реалност, трябва да е предмет на наказателно преследване", отговори Горанов. "Общество, което постига един от най-високите ръстове на икономиката в България, няма как да е най-неуспешното от гледна точка на правилата. А ако правилата сами по себе си, ако съществуват и се спазват, корупцията остава само вестникарско внушение", каза той.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай